25 Април 2024четвъртък20:37 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Въпросът пред ЕС:

Солидарност или егоизъм, сближаване или разединяване

/ брой: 238

автор:Дума

visibility 46

Евгени Кирилов,
евродепутат от Групата на социалистите и демократите

Тази седмица в Брюксел бе отбелязана като "Европейска седмица на регионите и градовете". Проведоха се редица форуми и естествено главната тема беше политиката на сближаване и нейното бъдеще. Безброй много представители на европейските институции, на държавите-членки, на регионите, бизнеса и академичните среди изразиха подкрепа за тази политика и убеденост, че тя трябва да продължи да се прилага в бъдеще. Тази подкрепа идва в ключов момент, защото европейският хоризонт е помрачен от липсата на единство в съвета относно въпроса какъв да е бюджетът за сближаване за следващия седемгодишен период. Води се голяма битка дали парите за сближаване да бъдат увеличени или да бъдат намалени с 0,1% от БВП на ЕС. Редица държави демонстрират национален егоизъм и единствено пресмятат колко ще дадат и колко ще получат обратно от бюджета на Евросъюза. Затова неотдавна подчертах в изказване пред Комисията по регионално развитие на Европейския парламент: "Един призрак броди в ЕС - призракът на егоизма". Пренебрегвайки принципа на солидарност, тези държави искат бюджетът за сближаване да бъде намален и се противопоставят на друга част от държавите, на Европейския парламент и на Европейската комисия, които искат увеличаване. Така една от най-успешните политики в ЕС рискува да се превърне в ябълката на раздора между неговите членове.
За разлика от съвета Европейският парламент е единен в позицията си, че средствата за политиката за сближаване не трябва да бъдат намалявани. Групата на социалистите и демократите в ЕП настоява този бюджет да се увеличи. Политиката на сближаване има за цел да помогне на по-изоставащите държави и региони в ЕС да догонят по-развитите. Тя допринася за инвестиции за растеж, иновации, работни места и образование и е инструмент за борба с икономическата криза. Затова не егоизмът трябва да определя бъдещото развитие на тази политика, а общият европейски интерес и общностният подход.
Политиката за сближаване безспорно е важна и тя е помогнала на държавите и регионите, които сега са нетни донори. Затова изглежда неоправдано искането им в бъдеще да се намалят парите за сближаване и така да ограничат възможностите пред нуждаещите се в момента държави и региони да използват фондовете, от които те са се ползвали в пълна степен в миналото.
Излизането на егоизма на държавите-членки на повърхността не е добър знак. Разбира се, в ситуация на криза правителствата са подложени на вътрешнополитически натиск.
Не може обаче да се пренебрегне фактът, че държавите нетни донори черпят доводи в подкрепа на искането си за намаляване на средствата за сближаване и от обективни фактори. Такива са ниското усвояване и неизпълнението на поетите ангажименти за реформи в държавите нетни бенефициенти.
За съжаление България е пример, който държавите нетни донори могат да използват в защита на своята позиция. България не използва ефективно средствата, които й се отпускат от политиката на сближаване: страната ни е на опашката по усвояване; почти наполовина по-нисък е процентът на усвояване в сравнение със средния за ЕС, а да не говорим в сравнение с първенците; и по нито един показател за растеж, заетост, образование, инвестиции и иновации не е отбелязан никакъв напредък. Ако България имаше постиженията на Полша например, която не само усвоява средствата от ЕС, а бележи и напредък в икономическото си развитие, тогава не само искането на България за повече средства за сближаване щеше да бъде обосновано, но страната ни щеше да има много по-голяма тежест сред държавите нетни ползватели на тези средства в борбата им за по-голям бюджет.
Тъжно е, че не само страната ни се нарежда в редиците на лошите примери за използване на европейските средства, но с изказванията на управляващите страната ни застава и срещу принципа на солидарност. България е най-бедната държава в Европейския съюз. Нейната финансова стабилност е един балон, който може да се спука всеки момент, защото населението вече е на ръба на мизерията. Страната ни е много по-близо до закъсалите в момента европейски държави, отколкото до богатите. Затова не само е нелогично, но и неморално, когато българският министър-председател защитава позицията на богатите държави за строга финансова дисциплина и за наказания при неспазването й, като подкрепя обвързването на помощта от ЕС с изпълнението на макроикономическите критерии за стабилност. Така никой няма да взема страната за сериозен партньор: икономическата ситуация у нас не ни нарежда до развитите държави, изказванията и позициите на българските управници ни отдалечават от държавите, с които имаме много сходни проблеми за решаване.
През изминалата седмица защитниците на политиката на сближаване изтъкваха довода, че когато има положително икономическо развитие в една държава-членка, положителният ефект от него се отразява на цялата икономическа зона. По този начин дори нетните вносители в бюджета на ЕС имат икономическа изгода от прилагането на политиката на сближаване в други страни. За съжаление, не само положителното развитие, но и икономическата криза в една държава, неминуемо засяга и останалите. Това трябва да покаже на всички, че е необходимо държавите-членки и институциите на ЕС да работят заедно в името на растеж и развитие за целия ЕС, а не за ограничения и разделение. Бъдещето на ЕС зависи от солидарността между членовете му на практика, а не само на думи.

 

Обществените поръчки над 5 млн. лв. под специален надзор

автор:Дума

visibility 306

/ брой: 79

Забраняват рекламата на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 79

Безплатни винетки за електромобилите на инвалидите

автор:Дума

visibility 384

/ брой: 79

Жилищните кредити с нови рекорди

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 79

Северна Македония гласува за президент

автор:Дума

visibility 299

/ брой: 79

ЕП прие закон за защита на жените

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 79

Хиляди деца в Румъния оставени на бабите

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 79

Накратко

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 79

Политически кукувици

автор:Александър Симов

visibility 393

/ брой: 79

Договорът с „Боташ“ е национално предателство

visibility 324

/ брой: 79

Как Йончева забрави "Ало, Банов"

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 79

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ