Таланти и поклонници
Сливенските музиканти
Надарени, колоритни, чаровни, те свирят с голям мерак и виртуозно майсторство по митинги, събрания, избори, състезания, сватби и погребения
/ брой: 107
Кръстю Берберов
Музикантите-роми винаги са придавали особен колорит, особен чар на Сливен и са част от културата на нашия град.
За броя на занимаващите се с музика сливенски цигани през годините можем да съдим от следния случай. След войната Сливенската община прави опит да въведе някакъв ред в тази професия, която е основен източник на доходи за много ромски семейства. В отдел "Култура" за началник е назначен Динко Карагьозов - бивш диригент на Военната музика. От областния център в Бургас му се обаждат, че за летния сезон по Черноморието е нужен един цигански оркестър от няколко души. Бай Динко споменава на свой някогашен колега от циганската махала за заявката от Бургас и двамата се договарят групата музиканти да бъде следващата сутрин на жп гарата, където бай Динко да им купи билети и да ги изпрати към морето.
Наближавайки в уреченото време района на гарата, Динко Карагьозов още отдалеч дочува невъобразим шум от караници и псувни, примесени с нервни музикални звуци. По децибелите на тази дандания опитният музикант определя, че на гарата са се струпали повече от двеста души. Като съобразява мигом, че няма да може да се справи с тази ситуация и усеща смътно, че може да стане дори жертва на жестоки и болезнени репресии, бай Динко кривва в първия сокак и минава в дълбока нелегалност, докато политическата обстановка в региона се нормализира!
Все пак работата по "култивирането" на нашите музиканти продължава. Спомням си, че тогава бяха образувани т.нар. градски музики. Те бяха и номерирани: Първа градска музика, Втора градска музика и т.н. Общината им раздаде тъмносини фуражки с козирки и с една малка бронзова лира отпред. Тези малки оркестри свиреха по митинги, събрания, избори, спортни състезания, сватби, погребения. Чиновниците от отдел "Култура" ги инструктираха как да се държат на работа и в обществото. Както се казва по цигански "културно вакерла" ("културно казвам").
За резултатите от тази протоколно-педагогическа дейност можем да съдим от следния случай. Първа градска е поканена да участва в погребение. Пристигат в дома на покойника, диригентът сваля фуражка и с възможно най-тъжен глас казва: "Добър ден. Честита скръб! Додахме да свирим." И свирят чак до мястото на вечния покой. Случваше се последното изпълнение да не е траурен марш, а "Драгиева чешма" или някоя друга любима на покойника песен. Така този тъжен ритуал ставаше "по-жизнен", по-сливенски.
Лятно време в градината на легендарния ресторант "Стария бряст" свиреха най-добрите сливенски музиканти. Повечето от тях бяха оркестранти от местния симфоничен оркестър. Музиката беше изискана и приятна за ухото, защото не се натрапваше на посетителите с високи децибели.
Може би за пръв път бяхме напуснали игрите в родната махала и излезли на "Главната улица", която започваше от "Стария бряст". Не разбирахме кой знае колко от музика, но знаехме, че точно тази вечер в ресторанта ще свири цигуларя Будаков. Заставахме от външната страна на оградата на заведението и чакахме този знаменит цигански виртуоз да засвири румънската "Чукарлия" ("Чучулигата"). Отвън се събираше огромна тълпа, тя бурно аплодираше и искаше още...
Дълги години след това Пею Будаков и неговият оркестър свиреха в знаменития ресторант "България" в София, а после - и в чужбина.
Може би най-първото запомнено име на сливенски музикант-циганин е Рамадан Лоло. Той се е подвизавал със своя кларинет в началото на миналия век. Свирел е дълги години. Когато му изпадали зъбите от лявата страна, продължил да свири, захапвайки мундщука от другата страна на устата. До края на живота си е свирел само с един и същи инструмент. Накрая останалите две-три клапи на кларинета били вързани с ластик, но това не пречело на виртуозните изпълнения на този велик сливенски музикант. Колко жалко, че тогава не е имало звукозаписна техника и са останали само легендите за Рамадан Лоло.
Цяла плеяда от прекрасни, много артистични музиканти-роми свиреха по сливенските заведения, в цялата страна и в чужбина. Бих могъл да изброя малка част от тях с имената, с които бяха известни: Мики Руни (акордеонист), Армандо (китарист и певец), Пешо Керпедена (китарист и певец), Булгарията - Хата Пату (цигулар), Асенчо (акордеонист), Васко - Томасо Кампанела (акордеонист), Илийчо (акордеонист-имитатор), Методи (акордеонист), Шекер Данко (кларинетист), Колю Калайджиета (цигулар и диригент), Байчарите - братя (оркестър)...
Всеки един от тях е оставил по нещо. Всеки беше по своему артистичен, по своему виртуоз. Всеки си имаше своите "номера", които придаваха особен цигански чар на музикалните изпълнения. Всеки един беше свързан и с многобройни закачки и комични случаи, които се помнеха и разнасяха като сливенски легенди.
Срещам един ден Пешо Керпедена и той ми заявява: "Повече с Булгарията няма да свирим." Питам защо. Пешо продължава: "А бе, той не е политически издържан. Миналата неделя във "Воденицата", като се хвърли да целува зам.-министъра с пълна уста с пастърма!" Питам: "И какво стана след това?" Пешо отговаря: "Ами какво. И двамата паднаха!"
После пак свиреха заедно.
Официална вечеря на посланик. Пешо пее "Очи чьорние". Пеейки се обръща към съпругата на посланика: "Как люблю я Вас!" След това със смирен глас пее към една много строга местна ръководителка, отговаряща за културата: "Как боюсь я Вас! Знать в недобрый час я увидел Вас!" ("В много лош час Ви срещнах аз!")...
Без коментари.
Всички те умееха да правят това, което днес наричаме "шоу".
Един от най-добрите класически музиканти на Сливен беше Курти Русчев. След дипломирането си в Софийската консерватория, той започва да свири като цигулар в Сливенския симфоничен оркестър, на който дълги години след това беше и концертмайстор. Курти имаше една мечта - да направи цигански оперетен театър в Сливен. Беше обмислил всичко и правеше огромни усилия да убеди местните и столичните "отговорни фактори", че това е в рамките на възможното, че този театър ще способства за интеграцията на ромското население - един от приоритетите на европейската политика. Той така си и отиде от този свят - с неосъществена мечта.
Много талантлив музикант и композитор беше Йордан Куртев. Дълги години той беше диригент на циганския ансамбъл "Никола Кочев". Този художествен колектив получи голяма популярност в Сливен и в страната, защото в репертоара си имаше много собствени песни, композирани и аранжирани от Йордан Куртев.
В наше време един от най-известните състави в България е духовият оркестър "Карандила" и неговият наследник "Карандила-джуниър", което е една сигурна гаранция, че този оркестър има бъдеще.
Директор на Симфоничния оркестър - Сливен, е младата и много талантлива оперна певица Даниела Дякова - внучка на Йордан Куртев.
Друга млада и също много талантлива певица - Цветелина Гаич, от "Шоуто на Слави", е внучка на един от музикантите Байчарови.
Малко остана да забравим много известната наша ромска певица Бони. Благодарение на силното си излъчване и на изключителната си фотогеничност Бони не само се появява в списания, но стана и филмова актриса.
Сега, пишейки тези редове, от "Комлука" в среднощната тишина долитат веселите звуци на циганска музика, точно такава, каквато я помня от детските си години. Ясно се долавят игривите синкопи на барабанчето и думкането на тъпана. От време на време се чува басовата подложка на голямата туба. Носена от сливенския вятър, музиката ту се усилва, ту заглъхва. Чудя се сватба ли е, някакво семейно тържество ли е или просто хората се веселят? А без музика веселба не става...
Немски вестник за празниците на ромската музика в Сливен
Детският оркестър "Карандила-джуниър" по време на репетиция