Сливен - история в пощенски картички

Кръстю Берберов

Идва Коледа, идва Нова година, но дали пощите гъмжат от възбуден народ, както беше преди, кой сега си спомня за телеграмите, за пощенските картички? За младите те даже са непознати думи. Но в началото на миналия век телеграмите се предаваха посредством морзовия апарат и се получаваха дешифрирани, на ръка.
По-късно се появи телексът и лентите с текста се лепяха на телеграфни бланки. Доставката на телеграмите ставаше много бързо от специални пощальони, които се придвижваха с велосипеди. Получаването им винаги предизвикваше вълнение, защото те носеха срочно и важно съобщение. Появиха се и т.нар. луксозни телеграми, украсени с подходящи орнаменти според случая.
Спомних си за всичко това, когато моят приятел Боян Райнов ми показа колекцията си от телеграфни бланки - повече от 100. Те обаче бяха само част от неговото хоби, а именно - той от много години събира и пощенски картички, и стари фотографии. Повечето от картичките са със сливенски мотиви и са издадени най-вече в Сливен.
Колекционерите в нашата страна са създали добра организация. Най-голямата им среща става всяка първа събота на месеца в стола на Университета във Велико Търново. По-рядко се организират сбирки в София, Варна, Пловдив, Русе и други по-големи градове.
Преди години са се издавали много пощенски картички в цялата страна. Обикновено издателите са били художници, книжари или фотографи. Въпрос на локален патриотизъм е било да изпратиш картичка с местен изглед до свои приятели или роднини в страната или в чужбина. Така е било във всички градове. Сега пътят на тези картички върви обратно към родните места благодарение на колекционерската страст. В повечето случаи те се разменят, но могат и да се продават, като цената им стига до 60 лв. за една картичка.
По-късно увлечението на Боян Райнов се разширява и той започва да събира стари фотографии на Сливен и неговите граждани, а също и снимки от войните в началото на миналия век.
Колекцията му набъбва, като всичко е събрано и класифицирано в специални албуми. Пощенските картички са подредени по такъв начин, че да се виждат и от двете страни - така може да се прочете и текстът.
Интересно е да се разбере какво са писали хората преди около век. Писмата са сдържани, без никакви интимности, особено на откритите картички. Няма и помен от сегашната слободия във фейсбук. В някои от писмата има и руски имена, което показва, че са били писани от руски емигранти. (Известно е, че почти цялата армия на генерал Врангел в годините след Октомврийската революция е била дислоцирана в България.)
Снимките на стария Сливен са повече, отколкото в Държавния архив на града и в Градския музей. Боян ми разказа случай, когато в спор с един от музейните работници той е доказал със снимки, че старата (вече съборена) жп гара е била надстроявана.
Много от старите сливенски фотографии показват несъществуващи вече сгради. Има серии от снимки, разкриващи как е била строена сградата на общината. Други сочат какъв е бил центърът на града и как е бил издигнат паметникът на Хаджи Димитър. Има и фотографии, които са запечатали живописните околности на Сливен - Карандила, Сините камъни и т.н.
Много снимки показват как са изглеждали Сливенските минерални бани преди стотина години.
Цялата колекция е качена на DVD.
Невъзможно е да се оцени това културно богатство, съхранило важни моменти и събития от миналото на нашия край. Добре е, че има такива люде като Боян Райнов. Обикновено ние късно се сещаме да съхраним тези наглед малки фрагменти от нашата история, а и от нашето съвремие.
Преди четвърт век, когато заедно с политическата система се сменяха и символите на старата власт, като служител на общината отнесох в местния музей старите художествено изработени гербове на държавата, които украсяваха местната администрация. Бях изненадан, когато директорът на музея отказа да приеме двата герба под предлог, че нямало място в хранилището. Настоях и оставих по-големия герб, майсторски изработен от орехово дърво. Другият прибрах вкъщи. На излизане попитах една от музейните сътруднички, специалистка по нова история, дали имат царския герб на България.
Нямаха - властта след 1944 г. не беше запазила нито един екземпляр...


Молебенът при откриването на VІ колоездачен събор в Сливен на 29 юни 1911 г. - пощенска картичка


Жп гарата в града - пощенска картичка

Военният парад на 6 май 1926 г. - пощенска картичка


Сградата на общинската администрация в строеж - фотография от 1933 г.