Скачането от самолет не е страшно

Деян Георгиев е студент трети курс в НСА. Самият той признава, че специалността, която следва - спортна аеробика, едва ли ще му е полезна в сферата, в която се е впуснал в момента. Той е инструктор по парашутизъм на летището в Ерден и смята, че поне за момента това е неговото признание.

"Дано все повече хора се вслушват в сърцето си "


- Съвсем наскоро бе празникът на парашутизма, самият ти практикуваш този спорт, отбеляза ли датата по някакъв специален начин?
- Условията и метеорологичната обстановка не позволяваха да скачаме в този ден, но вечерта отпразнувахме. И си пожелахме още хиляди безаварийни скокове.
- Как се запали по парашутизма?
- Самият бях забравил, но наскоро се сетих - когато бях 4- или 5-годишен, гледах едно детско игрално филче. В един от епизодите главните герои скачаха с парашути. Спомням си как всеки ден гледах тази сцена десетки пъти... Предполагам, че това се е запечатало дълбоко в съзнанието ми, и може би докато съм израствал, тайно ме е дърпало към този спорт.
- Това само хоби ли е, или вече е на път да стане и професия?
- Беше хоби в началото, след това започнах работа на летище Ерден и вече е основна дейност в ежедневието ми. Малко по малко парашутизмът започва да се превръща в професия, но за това се изисква и търпение. Предполагам, че след време наистина ще мога да се реализирам професионално в сферата на парашутизма.
- Съмнявам се семейството ти да е било особено щастливо и спокойно от избора ти...
- Определено не бяха. Майка ми беше по-притеснена, но вече е запозната със спорта и е наясно, че в днешно време парашутизмът е един от най-безопасните екстремни спортове. А колкото до баща ми - той вече е голям фен и при първа възможност е при нас на летището, за да се наслаждава на скоковете ни.
- Много ли са хората, които се занимават с парашутизъм в България?
- Не са малко, тази година обучихме доста нови парашутисти. Надяваме се, че все повече и повече хора ще преоткрият своето хоби, а може би и призвание, дори ще станат неизменна част от небесния пейзаж.
- Чувала съм, че човек не помни първия си скок от страх, при втория отваря едното око, а започва да харесва тръпката едва от петия път... При теб как се получи?
- С риск да разваля представите ти, не е точно така. Първият скок за мен беше изключително лесен. Признавам, че когато стана време за втория... мисля, че смелостта ми беше пропуснала да се качи на самолета с мен. В крайна сметка скочих и оттогава с всеки скок страхът намаляваше, а съвсем естествено удоволствието се увеличаваше. Скачането от самолета не е страшно. Това, което стресира начинаещите парашутисти, е рязката смяна на заобикалящите те условия: от тихо и спокойно в самолета изведнъж става ветровито и шумно извън него.
- Всеки ли може да вземе парашут, да си намери самолет и да скочи? Ясно е, че трябва да има някаква подготовка, но каква точно трябва да е тя?
- Крайно препоръчително е такива действия да не се предприемат на своя глава. Въпреки че в днешно време безопасността е на изключително добро ниво, парашутизмът може да доведе до сериозни наранявания или смърт. Когато парашутизмът се практикува от незапознати хора, тези рискове се увеличават до почти 90-99%. Затова съветвам всички желаещи да се запознаят с това къде е законно да се скача с парашут, какви са условията и какво се изисква от тях.
Самата подготовка преди първия скок, независимо дали човек е скачал преди това или не, се състои от десет до 14 часа теория съвместно с тренаж за това как се излиза от самолета, как се действа при извънредни ситуации или несработила екипировка. Най-важното е винаги да поставяме нашата безопасност и тази на хората около нас на първо място.
- Коя е най-важната част от екипировката ви?
- Ха, интересен въпрос. Тя цялата е важна, особено парашутът. В никакъв случай обаче бива да се скача, без да предпазваме главата и краката си.
- Доколкото знам, летището край Ерден е одобрено за домакин на европейското първенство по парашутизъм догодина, това е голямо постижение, мисля че сте кандидати за домакини и на световното през 2018 г. Не е ли голяма "хапката"?
- Смятам че хапката е по силите ни. Базата се подготвя още от тази годдина за европейския шампионат през 2015 г. Определено сме готови да дадем всичко от себе си на финала и да проведем един истински шампионат на европейско ниво.
- Ти си част и от националния отбор по парашутизъм, много спортове изпитват затруднения в намирането на финанси. Как стои въпросът при вас?
- Специално при нас парадоксът е голям - жените от националния отбор са на 6-о място в света, а мъжете на 8-о. Това са мечтани резултати за доста спортисти, както и за всяка една държава. Въпреки това, уви, националните ни състезатели сами си плащат тренировките, таксите за състезанията и пътните разходи. Надяваме се държавата, а и хората с по-големи финансови възможности да помагат повече занапред.
- Кое е следващото състезание, на което трябва да стискаме палци на националите?
- Сега предстои международният шампионат в Дубай и Купата на Залива. Състезанието ше се проведе от 26 ноември до 7 декември. Всички ние заминаваме с надеждата да се представим на ниво и да дадем всичко от себе си, естествено в границите на безопасната работа, по време на състезанието. Конкуренцията ще бъде голяма - ако не цял свят, то ще е от страни от цял свят. Независимо от резултатите, нашето участие е важно както за нас, така и за българския парашутизъм, така и за България като развиваща се европейска държава.
- Имаш ли си талисман или някакъв особен ритуал преди скок? А имаш ли колеги, които са суеверни?
- Нямам талисмани, нито ритуали. Виждал съм някои от учениците да се кръстят преди скок. Останалите просто проверяваме за последно, преди да скочим, дали всичко по оборудването е на мястото си.
- Дълго време си играл както народни танци, така и брейк. Не се ли самоизключват двата стила? Има ли нещо, в което да си приличат и кое ги различава?
- Не, двата не се изключват, ето Нешка Робева успя да ги съчетае много добре. В моя случай брейк танците взеха превес над фолклорните, защото изискваха много повече време и посвещаване. При тях естеството е такова, че ти помага да видиш света от много различни ъгли. Обогатяват мирогледа и мисленето на човек. Приликите и разликите са големи. Чувството за ритъм е важно както при едните, така и при другите, все пак това е нещото, което идва отвътре и ни кара да се движим в такт с музиката.
- Днес на все повече места сякаш се откриват клубове за народни танци. Според теб на какво се дължи това - дали е просто мода или възраждащ се патриотизъм?
- По-скоро е опит за запазване на фолклора. Освен това танците не са прекалено ангажиращи, а и е лесно за практикуване - винаги е весело да друснеш едно хорце. Танцът помага и да се сплотиш с група познати или непознати хора.
- Планинско спускане с колелета, парашутизъм, скайдайвинг... Каква е следващата стъпка, ако има такава?
- Занапред съм решил да следвам сърцето си, то ни прави хора и то ни води напред. Дано все повече хора се вслушват в него, имаме нужда от това.
- Много млади хора напускат страната и си взимат еднопосочен билет през Терминал 2. Явно ти харесва да си във въздуха, мислил ли си обаче да го правиш в друга страна?
- Да, определено бих, но не бих живял дълго в чужда страна. Бих заминал, но с идеята след време отново да се върна в България.
- Къде и като какъв се виждаш след 10 години?
- Като силно вярващ, но не и религиозен човек бих отговорил: Божа работа, може би с жена и дете, но със сигурност с парашут на гърба.