Гео Милев - безсмъртието на словото

На 15 май се навършват 100 години от смъртта на Гео Милев, поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата той е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г.
Гео Милев е известен най-вече с поемата си „Септември“, посветена на неуспешното, потушено Септемврийско въстание от 1923 г.

Потресен от терора, залял страната, след въстанието, той, префиненият естет, поклонникът на западноевропейската култура, променя радикално своя мироглед, и без колебание преминава от света на фалшивия блясък и лустро от другата страна на барикадата при синеблузите работници, които угасваха бавно в мрачните коптори, за да напише поемата си “Септември”. Творбата представлява звучен плесник на тържествуващата реакция.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии и стихове, с които заклеймява зверствата на правителството на проф. Александър Цанков над българския народ. Заради това списанието е конфискувано, а след това и забранено, а Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд.
На 15 май обаче е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операция в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на генерал Иван Вълков пред съда доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

Къщата, в която е живял Милев в Стара Загора, днес е превърната в музей. През февруари 2013 година родната къща на поета в Раднево е откупена от Община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да се отвори като музей. Днес има квартал в София, наречен на неговото име.
Въпреки краткия си живот - едва 30-годишен, Гео Милев оставя трайна следа в историческата и литературна памет на българина. Активната му публицистична дейност съдейства за развитието на модернизма, на българския периодичен печат и като цяло за обогатяването и одухотворяването на съвременния българин. Творческите му наклонности се продължават и от дъщеря му - известната детска писателка Леда Милева.
Оценката на неговата поезия е нееднозначна - от възторжено одобрение до иронично неприемане. Несъмнено обаче ролята на Гео Милев в българското културно пространство е очевидна. Той има ясно съзнание за значимостта на културната си мисия и доколкото му позволяват обстоятелствата я изпълнява с чувство за отговорност в духа на социалистическите му нагласи.
Поемата "Септември" комбинира литературно описание на събитието и участниците с чувствата на поета, упованието в бъдното (Ханаан) и постигането на тази социална справедливост, която търсят участниците във въстанието.
Творбата има преводи на 18 езика. Дейвид Бейкли - редакторът на английското издание с поезия на Гео Милев, споделя: „Септември“ е може би най-великата епическа революционна поема на ХХ век, а Гео Милев е един от бележитите поети, свързани с експресионистичното движение в Централна и Източна Европа след Първата световна война“.
Заради поемата „Септември“ книжка 7 - 8 на списанието „Пламък“ е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено.

Септември

1
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:

по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни

- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред

неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

(със съкращения)