Вместо да изпишат вежди, извадиха очи! И то собствените си

Признавам си. Радвам се на загубата на Андрей Гюров. Не толкова заради самия него, колкото заради всичко, което тази кандидатура събра около себе си.
Агресия. Злоба. Високомерие. Политическа некомпетентност, маскирана като морално превъзходство. „Елфи“, тролове, виртуални революционери и самоназначили се пазители на демокрацията, които отдавна са объркали свободата на словото с правото да обиждат всеки, който не мисли като тях.
Години наред обясняваха, че се борят със статуквото. Че Борисов е миналото. Че те са промяната.
И накрая самият Борисов застана зад кандидата на промяната!
Костов, Борисов, Денков, Плевнелиев. Цяла политическа епоха се мобилизира, за да спасява бъдещето.
Каква великолепна ирония!
Вместо да убедят българите, решиха да ги плашат. Вместо да предложат компетентност, предложиха геополитическа истерия. Вместо да обединяват, разделяха. Вместо да разговарят, заклеймяваха.
А когато аргументите свършат, винаги се появяват троловете.
Толкова бяха убедени в собственото си морално превъзходство, че дори не забелязаха как започнаха да приличат на онова, срещу което уж се бореха.
И тук е големият им провал.
Не можеш да претендираш, че защитаваш демокрацията, докато презираш демократичния избор на другите.
Не можеш да искаш доверието на хората, които ежедневно обиждаш.
Не можеш да наричаш половин България неграмотна, продажна и зависима, а после да очакваш същата тази България да гласува за теб.
И най-вече не можеш да замениш политическата компетентност с агресия и да очакваш победа.
Вместо да изпишат вежди, извадиха очи. И то собствените си!
Не изпитвам злорадство към избирателите на Гюров. Сред тях има много почтени, интелигентни и искрено загрижени за България хора. Именно те заслужаваха нещо повече от тази кампания.
Не смятам и че победата на Йотова е автоматично доказателство за правотата на всяка нейна позиция.
Но едно ще кажа с огромно удовлетворение: радвам се, че тази политическа агресия губи. Че арогантността не се оказа достатъчна. Че омразата не успя да се представи за добродетел.
Демокрацията не е частна собственост на хората, които най-силно крещят, че я защитават.
И България не е длъжна да избира онези, които я презират, когато тя не избира тях.
Нарекоха се промяната. Накрая ги подкрепи статуквото. И дори това не им стигна.


Фейсбук