Системата убива , не толкова грешката на лекар

Доц. д-р Евгений Генев, д.м.,
председател на Българската педиатрична асоциация

    Конкретен повод да напиша този текст е статията на проф. Кръстьо Петков в ДУМА от 29 ноември т.г., озаглавена "Реформа, която убива". А иначе отдавна ми се иска да споделя не само моето мнение като лекар и дългогодишен педиатър за системата на здравеопазване, която наистина убива и в прекия и в косвения смисъл на думата.
    Един от основните дефекти на системата е нейната комерсиализация, която бавно, но сигурно се наложи с началото на реформата. Амбулаторната медицина изцяло е частна и се практикува от т.нар. лекари-еднолични търговци! Лекарят стана търговец! Защо се учудваме тогава, че

парите станаха много важен фактор

в отношението пациент-лекар. В огромен брой от случаите пациентът се разглежда като "крачещ портфейл", от който може да се измъкнат някакви пари. Болниците станаха търговски дружества. Въобще медицинската практика стана вид търговия със здравето на нацията.
    Медицината като наука и като практика е една от най-сложните и отговорни, защото се грижи за здравето и живота на хората. Това е единствената професия, която от древността е възприела Хипократовата клетва, която днес е само една фикция. Преди реформата у нас се практикуваше клинична медицина, която се изучаваше в медицинските вузове и се прилагаше според конкретното заболяване при конкретния пациент. Сега се практикува "пътечна медицина", която фактически декретира и унифицира какво да прави лекарят при определена диагноза. Преди повече от 30 години експертите на Световната здравна организация излизат със становище, че

в света няма двама еднакво болни

от една и съща болест. Дори и при еднояйчните близнаци се наблюдават някакви различия. Как тогава да вмъкнем цялото това разнообразие в една унифицирана клинична пътека? Да оставим настрана, че вън от полезрението на лекаря остават съпътстващите заболявания.
    Старата система на здравеопазване се разпадна напълно. Профилактичната медицина практически изчезна, а дългогодишната практика е показала, че профилактиката излиза много по-евтино на обществото, отколкото лечението. Конкретно в областта на майчиното и детското здравеопазване съществуваха женската и детската консултация, сега, ако има такива в амбулаторната практика, те са някакво бледо копие на същите. Пораждат се проблеми и в имунизационната практика, която е доказала своето голямо значение за предпазването от опасни заразни заболявания. Развилата се у нас епидемия от морбили преди 2 години взе 25 жертви.
    Друг сериозен проблем на системата е

спадът на квалификацията на лекарите

на всички нива и особено в амбулаторната практика. Старата система на поликлиниките, трансформирани в Диагностично-консултативни центрове (ДКЦ), даваше възможност на лекарите да посещават различни форми на квалификация ежегодно и да са в крак с всички новости. Сега как си представяте едноличният търговец да затвори "дюкяна" (кабинета) за 1 месец и да отиде в София или Пловдив на курс за квалификация. На него касата няма да му плати нищо за това време, а той трябва да си плати курса (вече всичко се заплаща - пазарна икономика!), да си плати престоя и т.н. Просто това вече не се случва. Да са живи и здрави фармацевтичните фирми, които събират от време на време лекарите, за да ги запознаят с някакъв нов лекарствен продукт, след което има, разбира се, почерпка - иначе посещаемостта ще бъде слаба.
    Сега по-конкретно за педиатрията и някои качествени показатели. В статията на проф. Петков е направена груба грешка при споменаването на детската смъртност - тя е посочена в проценти, а детската смъртност открай време се измерва в хилядни и е един от най-важните качествени показатели за работата на педиатрите и здравеопазването като цяло. През 1989 г. детската смъртност у нас беше 13,6 на хиляда и

с избухването на демокрацията "тя също избухна"

за да достигне през 2004 г.(годината цитирам по памет) до 17 на хиляда! В следващите години детската смъртност започна бавно да спада, за да достигне последните години около 10 на хиляда - при положение че вярваме на медицинската статистика, но други данни нямаме. Къде сме ние? Ами ние сме в групата на държавите с относително висока детска смъртност, защото, както е посочил проф. Кръстев, в една бивша соцстрана като Чехия, тя е под 3 на хиляда! Да не споменаваме Финландия, Швеция, Люксембург, Швейцария и др. с детска смъртност под 3 или под 5 на хиляда - два-до три пъти по-ниска от нашата.
    Преди няколко години започнаха да се изработват т.нар. медицински стандарти. Целта на тези документи беше да се посочат качествени критерии и показатели, които гарантират високото качество на практикуването на съответната медицинска специалност - оборудване, апаратура, специализация и всичко останало, което има отношение при практикуването на специалността на трите нива на практиката - първо ниво - амбулаторната практика, второ ниво - градски и областни болници, и трето ниво - национални и университетски болници. Стандартът по педиатрия беше работен в продължение на 2 години от група национални експерти, включително и моя милост. Заложихме високи изисквания за всяка медицинска специалност и медицински специалист, които работят с деца, водени от мисълта, че прилагането на стандарта ще повиши качеството на педиатричната практика на всички нива. Първи реагираха срещу високите изисквания на педиатричния стандарт от сдружението на общопрактикуващите лекари. Сега пък има нова комисия, на която е възложено да изработи нов стандарт? Защо, не се обяснява, но се определя каква сума ще получат участниците в групата, която като състав е доста по-неквалифицирана от нашата.
    Преди около месец, към Българската педиатрична асоциация

беше отправено писмо-питане

от името на Стратегическия Алианс за бъдещето на детското здравеопазване в Европа, включващ най-авторитетните европейски педиатрични организации на континента, каква е педиатричната система на доболничното обслужване - чисто педиатрична, смесена - от педиатри и от ОПЛ или само от общопрактикуващи лекари, каквато тя е всъщност. Трябва да признаем, че през последната година беше дадена възможност за консултация с педиатър без всякакви ограничения от талони, което оценяваме като положително.
    Въпросното писмо е породено от една алармираща статия в списание "ECONOMIST", озаглавена "Бъдещето на здравната система в Европа", която рисува много мрачна перспектива пред европейското здравеопазване в следващите 20 години.
В отговор на писмото УС на БПА набеляза някои конкретни предложения за подобряване качеството на детското здравеопазване в перспектива и ги изпрати на министър-председателя, председателя на парламента, министъра на здравеопазването, директора на НЗОК и до председателя на Лекарския съюз. До днес имаме отговор само от съюза!
   
Защо умират деца и родилки

Отговорът на подобен въпрос невинаги е лесен. В практиката винаги ще има и смъртни случаи! Въпросът е дали тези случаи се дължат на нелечими заболявания и състояния с висока смъртност, или на небрежно и непрофесионално третиране на пациента от медицинския персонал - лекари и медицински сестри. Не само моето убеждание е, че в някои случаи прозира много непрофесионално отношение, довело до фатален край. Не мога да се примиря, че болно дете е разкарвано между 3 болници в голям университетски град и накрая да почине. Няма да споменавам другите случаи от последните 3-4 години, които справедливо разбуниха духовете в обществото. Колкото до родилките, едно раждане може да започне като съвсем нормално и да завърши с усложнения, които не се дължат на акушера. Ето защо всеки отделен случай на внезапна смърт на дете или родилка следва да бъде много щателно анализиран, преди да хвърлим обвинението върху конкретния лекар. Искането за "независима" анкета е неизпълнимо в подобни случаи, защото никой друг специалист не може да прецени случая професионално, освен лекарят. Аз лично съм участвал в анкетирането на подобни случаи и твърдя, че винаги сме давали обективни отговори. Това не отменя съмнението, че

в някои случаи субективните грешки се прикриват

или омаловожават.
Много от водещите национални експерти, вкючително и членовете на УС на БПА, смятат, че т.нар. лекарски грешки са преди всичко грешки на системата и в по-малка степен на непрофесионално отношение към пациента. Затова системата трябва да се промени и това трябва да стане с много активното участие на водещите национални експерти, ръководствата на Научните дружества и пациентските организации, а не от министерски чиновници. Само така системата ще спре да убива.