Сиромашка диета

На "сиромашка" диета карат 70 на сто от българите от началото на кризата, тоест купуват стоки и услуги с най-ниски цени, но от 1 юли и това трудно ще им се удава, защото вече ги притиска сериозен инфлационен натиск. Това изтъква в писмо до вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев. Прогнозата на синдикалистите за жежкото лято и вероятно още по-жежката есен идва от ескалиращите цени на ел.енергията, природния газ, водата и горивата. Цени, които ще смачкат в крайна сметка народа по всички линии и още повече

ще увеличат родната ни мизерия

Вече и на новородените е ясно, че България е най-бедната държава не само в Европейския съюз, но и в Европа. Но това като че ли не впечатлява нито Дянков, нито тези над него. "Вероятно считате, че и този път българинът, който е свикнал с мястото си на дъното на всички класации, пак ще замълчи. Само че всяко нещо си има предел", алармират от "Подкрепа" и от другия голям синдикат - КНСБ. Плашат гаргите, ще каже някой. А хич... ще допълни друг. 
И ако човек, затиснат с оцеляването си, трудно може да се ориентира в разнопосочните хвалби на управляващите за това как цъфтим и връзваме в икономическата и финансовата сфера, синдикалните експерти са изчислили, че за първото тримесечие на 2012 г. спадът на БВП е 1,66% спрямо предходното тримесечие; предварителните данни за второто тримесечие отново сочат спад от 0,8% на БВП; състоянието на брутната добавена стойност също бележи тенденция надолу, и то в доста сериозни размери, като например за четвъртото тримесечие на 2011 г., спадът на БДС е 4,05%. Най-сериозният проблем за БВП, освен липсата на инвестиции, е катастрофалният спад на потреблението, което ясно говори, че възможностите на бизнеса и на населението са изчерпани. Към сметките със знак минус се прибавя и равнището на лошите кредити, което вече надминава 24 процента. И също подсказва какъв е халът на бизнеса и населението.
В началото на демокрацията в пресата се изнасяха случаи на хора, които водеха сметки в специални тетрадки за приходи и разходи в своите домакинства. Тоест можеха да ги следят и според случая да отхвърлят или прибавят пари по отделните "пера", за да вържат бюджета си. Сега трудно може да му се хване краят - и при приходите, и при разходите. Защото цените танцуват всеки сезон в най-различни стилове, а монополисти и концесионери в ролята на треньори се качват на главите и на "работещите бедни" потребители и наблюдават ли, наблюдават

танца на печалбите

Както впрочем само с наблюдение се задоволяват и тези, които трябва да ограничават и дори да спират тази вакханалия на цените. И всичко това се завоалира като пазарна икономика и "прокризисни" мерки.
Така в неизпълнени предизборни обещания, в неясни и необосновани промени, икономии от здраве, образование, възпитание и липса на бъдещи разчети и възможни решения за по-нормално житие-битие, остава животът на обикновения българин, който все пак му се дава само веднъж... Един пример: в едно домакинство живеят трима души - възрастен с 270 лева пенсия, безработен млад мъж и работеща жена с 500 лева заплата. Всеки месец те плащат парно с разсрочени стари задължения от по 110 лева, плюс текущите нови сметки, които пристигат редовно с калкулирани много и неясни преноси, амортизации, общи разходи и какво ли не, които варират според сезона от 60 до близо 250 лв. месечно, ток - 35 лева на месец, вода - пак толкова, стационарен телефон - 20 лева, мобилни - общо за два от най-малко 40 лева, разходи за входа - 3 по 5 лева, интернет, кабел. И т. н., и т.н. Без да влизат в сметката цените на лекарствата, посещението при специалист без направление, данъците, неотложните за живи хора харчове в трудни моменти. И най-простата сметка накрая показва, че от и без туй миниатюрната кошничка на потребление на това домакинство

изпада дори храната

Издръжката на нормален живот на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на юни достигна 547,12 лв. или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2188 лв., за да се храни и да поддържа разходите си за дома, да се облича, образова и почива спрямо средните български стандарти. Това сочат анализите на Института по синдикални и социални изследвания при КНСБ. От института в лицето на неговия директор Любен Томев правят уговорката, че това са основните параметри на предценовия шок, чиито ефекти очевидно ще се проявят в пълна сила от следващото тримесечие в резултат на увеличение на цените на електроенергия, вода, природен газ и в определени случаи на топлоенергията. Допълнителната калкулация на вече настъпили ценови изменения в близките няколко месеца дават основание на експертите да прогнозират, че "на базата на първичния ефект и на косвеното влияние върху значителна част от хранителните и нехранителните стоки, издръжката на живот в края на годината ще достигне около 556 лв., или нарастване с около 20 лв. на член от 4-членно домакинство. Подобни ценови ескалации са силно обезпокоителни за българските домакинства и трудно могат да бъдат понесени на фона на задържане на доходите и намалената покупателна способност, на високите нива на безработица и тревожност от фалити на фирми и загуба на работни места, предупреждават отсега още експертите.
Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход на националната статистика за първото тримесечие на 2012 г. показват, че под границата на бедност остават около 26,6 на сто от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 205 лв.). С общ доход на човек от домакинството до 290 лв. са около 58,5 процента  от домакинствата, а тези с общ доход на всеки поотделно над издръжката на живот са около 11,3 на сто, като се отчита намаление с процент и половина спрямо предходното тримесечие.
На този фон специалистите са единодушни, че не ни очаква нищо добро. Защото прогнозират висока инфлация; свиване на колективното и инвестиционното потребление, на фона на отрицателен тренд на преки чуждестранни инвестиции; лавина от фалити и рязко увеличаване на безработицата с още по-голяма междуфирмена задлъжнялост; срив и в без това ниските приходи в бюджета; влошаване на икономическите показатели до ниво фалит на държавата.
Оттук до клокочещото социално напрежение, което може да излезе извън контрол и да се превърне в масово гражданско неподчинение, крачката е малка, допълват синдикатите.
"Настояваме в рамките на юли, когато се финализира работата по бюджета за следващата година, този въпрос да намери решение, за да се гарантират доходите на бюджетно обвързаните слоеве от населението", заяви преди време лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Основният мотив за увеличението според него е икономическата ситуация в страната, при която

46 на сто от българите са бедни

или в риск да изпаднат в бедност. Е, не стана! Още когато бе преизбран за президент на синдиката, Димитров открои някои от икономическите приоритети в приетата програма на КНСБ до 2017 година. В нея се залага до пет години да бъде възстановена заетостта в страната преди кризата. Предвижда се още реалният ръст на средната работна заплата да надхвърли 25 процента. По думите на Пламен Димитров загубените 400 хиляди работни места ще се върнат в следващите няколко години само ако успоредно с ръста на доходите бъдат създавани по 70 хиляди нови работни места на година.
Тези дни и от "Подкрепа", и от КНСБ повториха исканията си за минимална работна заплата за страната от 330 лв. още тази година, а от 1 януари 2013 г.- от 350 лв.; неиндексираните три години пенсии още от октомври да се повишат с 15 на сто, а от 1 януари 2013 г. - с още 10 процента. Те настояват и за увеличение на енергийните помощи за най-бедните.
На полето на "център нападателите" се включи не толкова атлетичният като патрона си Симеон Дянков и в качеството си на шеф на тристранката: "Правим всичко възможно хората в края на този мандат да са по-добре не само от гледна точка на музеи и магистрали и инфраструктура, а и доходите им да са по-добри от тези, с които са свикнали в средата на 2009 година", каза той. И остави

всеки да го разбира както си иска

Обаче рече още нещо: "Ако се види ножицата между българските и гръцките средни пенсии, гръцките ще са паднали до средата на следващата година с 40 процента, а нашите ще са се вдигнали номинално с около 15 процента, а реално с 4-5 процента за средната пенсия".
Какъв пробив в "голямата политика" с пословичното доморасло прозрение на дървения шоп: "Я не сакам на мен да ми е добре. Я сакам на Вуте да му е зле". Найс, а?, както се казваше в един филм.
А колкото до по-високите пенсии, които щели, според Дянков да бъдат приоритет на правителството за догодина, щото тази ще оправят държавните служители с по-високи заплати, сигурни сме, че сутрин един от кабинета ще обещава и обяснява едно, на обяд ще го замести друг със своя трактовка, вечерта - трети ще спретне свой телевизионен вариант, а накрая Той ще удари по масата и ще сложи милозливо по пет лева в джоба на всеки пенсионер. Знаете кой...