Сирийският разлом

В сирийския ребус се задават разломи между съставните му части. Първият разлом е връзката Москва-Анкара. За пръв път Реджеп Ердоган се закани на Русия заради офанзивата на съюзническата й сирийска армия в провинция Идлиб. Да, разбира се, че в случая грешникът е Ердоган. Първо, армията на Дамаск е в правото си да възстанови териториалната цялост на Сирия, която в момента се нарушава в Идлиб именно от Турция. Второ, по тази причина Русия не е укорима, пък и се намира в Сирия законно. Трето, ако Ердоган иска да ликвидира терористите в Идлиб, би трябвало да подкрепя офанзивата на сирийската армия. А не да им съдейства, както става ясно от събитията. Четвърто, Турция се провали в усилията да разоръжи терористичните групировки в Идлиб, поради което логично се стигна до силово справяне с тях от страната на Дамаск и Москва. Единственият момент, който поражда разбиране, но не и оправдание, за действията на Анкара, е страхът от мигрантската вълна. 

Но като закоравял политик Ердоган държи и козове. Той разчита, че Русия не е заинтересована да разваля отношенията си с Турция било заради АЕЦ "Аккую", заради "Турски поток", ракетите С-400 или други ползи. Впрочем по същите причини няма интерес от разтуряне на отношенията и самата Турция. Но доколкото залогът за Кремъл е по-голям, понеже е глобален играч, Ердоган се надява Путин да озапти Башар Асад, за да спре офанзивата в Идлиб.

А това вече крие риск от втори разлом - между старите съюзници Москва и Дамаск, съответно между Москва и Иран, който безрезервно стои зад Асад. Ако Путин спре Асад, което не е изключено, Сирия ще се усъмни в съюзническата вярност на Москва. Но своите козове има и Русия, която няма да се сбие с Турция. И Дамаск ще трябва добре да претегли опциите, защото тогава 300-хилядната изтощена сирийска армия ще се изправи срещу 800-хилядната бодра турска армия. Дамаск обаче ще запази шанса да си върне Идлиб в хода на политическото регулиране, нищо че засега то едвам крета.