Щом вятърът прави поразии, заключете го в... сандък

Пенка Исаева    

                                  
Повей, повей, буйни мой ветре.
                           
И всяка болка в нас
                                                                         
с обич разпилей.
                                                                         
Повей, повей, ветре мой.
                                                                        
Прекрасната песен, изпята от Паша Христова по музика на Йосиф Цанков и текст на Димитър Василев, както и много други песни и стихове, са посветени на нещо, което е неизменен спътник в живота ни, както въздухът и слънцето например, или по-точно казано, е следствие от тяхното взаимодействие. Защото вятърът е просто... въздух в движение.
Предизвиква се от неравномерното нагряване на земната повърхност от слънцето - различните видове суша и вода абсорбират слънчевата светлина в различна степен. През деня въздухът над сушата се загрява по-бързо, разширява се и се издига нависоко, като създава места с ниско атмосферно налягане. Въздухът над водата остава по-студен и съответно по-тежък, създава места с по-високо атмосферно налягане, като се стреми да заеме местата с топъл въздух, причинявайки вятър с посока от водата към сушата. През нощта движението на въздушните маси сменя посоката си. 
Ветровете се разпределят вертикално и хоризонтално. В България ветровете са предимно хоризонтални поради географските особености на района. А колкото е по-голяма разликата в атмосферното налягане (причиняващо движенията на въздушните маси), толкова е по-силен вятърът или скоростта му е по-голяма.
Вятърът се оказва идеалният енергиен източник, защото е чист и практически неизчерпаем. Но тъй като скоростта му варира според времето, деня и сезона, а дори и през годините, вятърната енергия си остава непостоянен прекъсващ източник.
                                                           
Малко история

От много стари времена хората са използвали енергията на вятъра. Преди повече от 6000 г. пр. Хр. древните египтяни се придвижвали по Нил с кораби с платна. Строили ги от висококачественото кедрово дърво, внасяно от Ливан. Херодот оставил интересно описание на технологията, използвана от египетските корабостроители. Към 1300-1250 г. пр. Хр. в Египет и в древна Гърция било отбелязано първото строителство на военни кораби.
 Те били дълги и тесни, за да развиват по-висока скорост, но все пак зависели от силата и посоката на вятъра и често съществувал риск да бъдат забавени от безветрие или да бъдат отклонени от курса си от по-силни бури или ветрове с нежелана посока. Появата на галерите - кораби с платна и гребла, изработвани от древните гърци, туширала донякъде неблагоприятните влияния на ветровете. С тях те много бързо завладявали все по-нови територии и разнасяли своята процъфтяваща елинска култура и цивилизация.

Благодарение на триъгълните платна

 европейските кораби през ХV и ХVI век прекосяват Атлантическия океан и обикалят света. С 3 такива кораба и 90 души екипаж Христофор Колумб прекосява Атлантическия океан през 1492 г. и стига до Америка.
Траките добре познавали морето, чудото на вятъра, корабоплаването, риболова, рудодобива и много занаяти, търгували с различни народи и племена, отличавали се с висока култура и били прочути пирати. След VI в. пр. Хр., когато започва гръцката колонизация, жители на малоазиатския град Милет създават най-голямата гръцка колония по Българското черноморие - Аполония (днешният Созопол), по-късно Одесос (днешна Варна), Дионисополис (Балчик).
Всички тези гръцки полиси били с добре развити пристанища, в които акостирали големи платноходи. Платноходните кораби продължили да съществуват до ХVIII-ХIХ в., когато парната машина изместила вятъра на втори план и плавателните съдове вече не зависели от неговата посока и сила.     
Вятърът оказва огромно

влияние и върху първите въздухоплавателни средства

 Аеростатите (балони, дирижабли), както и леките самолети, се придвижвали с относително малка скорост, защото могли да бъдат забавяни или отклонявани от курса си от по-силни ветрове или от нежелани бури. Съвременните самолети са значително по-мощни, но въпреки това попътните или насрещните ветрове се отразяват на тяхната скорост. Преобладаващите посоки на вятъра са важни за излитането и кацането на самолетите и са водещ фактор при планирането на летищата. Пистите за излитане и кацане обикновено са ориентирани в посоките на преобладаващите ветрове, тъй като оптималните условия за излитане от гледна точка на сигурността и необходимата дължина на движение по пистата са при насрещен вятър.  
Първите вятърни мелници хората построили, за да могат с помощта на вятърната енергия да мелят жито и други зърнени култури. Това станало в Персия около VI век. Скоро след това вятърни мелници започват да се строят по целия свят. Първи холандците усъвършенствали основната конструкция. Оформили перките като витла с платна. Холандия още тогава била наречена Страната на вятърните мелници. От ХII до началото на ХIХ век те били важен източник на енергия в Европа. Енергията на вятърните мелници се използвала за мелене на зърно, за рязане на дърва, изпомпване на вода, пресоване на маслодайни семена, полиране на камъни, производство на хартия...
Първите европейски вятърни мелници били конструирани на един централен стълб, за да се въртят по посока на вятъра. В началото на ХIV в. във Франция започват да строят мелници, които вече били

истински сгради с подвижен покрив

 като само той се въртял, а не цялата сграда. Крилата на първите мелници били от корабно платно. По-късно опъвали платната върху дървени рамки или ги изработвали изцяло от дърво.
Постепенно вятърни мелници били построени в цяла Европа в места, където имало постоянни ветрове. В България първите вятърни мелници били изградени по Северното Черноморие (нос Калиакра, Шабла и Емине), както и в Стария Несебър. И до днес Стария Несебър се води столица на вятърните мелници в България. А най-старата работеща мелница, запазена у нас, се намира в исперихското село Белинци.
Американските заселници пренесли от Европа и вятърните мелници. Освен за мелене на зърно във фермите, те ги използвали за изпомпване на вода от дълбоки кладенци, за трошене на тръстика и за всякакви други дейности. Тяхното значение започнало да намалява към ХIХ в. с появата на първата парна машина, а с появата и на електричеството направо спрели да функционират.
Петролната криза от 1970 г. промени енергийната обстановка не само в САЩ, но и в света. Тя събуди интереса към алтернативните енергийни източници, проправяйки път към повторното използване на вятърни мелници, и то за производство на електроенергия.
                                              
Съвременните вятърни машини

както и старинните, използват витла, за да "събират" кинетичната енергия на вятъра. Те работят, като намаляват скоростта на вятъра. Вятърните потоци огъват крилата (носещата повърхност), като ги карат да се повдигат и въртят  подобно на самолетните. Крилата са свързани със задвижващ вал, който върти генератор, за да произвежда електричество. Единственият проблем е какво да се прави, когато не духа вятър. Съвременните вятърни машини, наричани турбини, обикновено се строят с 3 крила, по-мощните и с 4. Биват с хоризонтална и с вертикална ос и могат да осигуряват електричество на едно семейство, а големите - на цяло предприятие.
В световен мащаб количеството електроенергия, добивано от вятъра, ще нарасне до 2020 г. с 12%. В края на 2008 г. генерираната енергия от вятърни турбини достига 121,2 гигавата. Европа е световен лидер в производството на електроенергия от вятъра. В Германия преките инвестиции през 2003 г. за тази кауза надхвърлят 20 млрд. евро, Дания добива 20% от електричеството си чрез вятърни генератори, а Навара, промишлената област на Северна Испания, 20% от електроенергията на страната си. По страни в света водещ производител е САЩ. Реално в света се предвижда до 2020 г. да намалеят вредните емисии на въглероден диоксид с 20%, а делът на възобновяемите източници  да достигне 20% от общото енергийно потребление.                                                                 
В България само на 3,3% от общата площ може да се използва вятърната енергия за производство на електричество - планински била и върхове над 1000 м, по Черноморието - нос Калиакра и нос Емине. Първата енергийно свързана ветротурбина към електроразпределителната мрежа работи от 2003 г. в Ахелой с подкрепата на правителството на Кралство Холандия. В следващата 2004 г. вече има изградени 10 ветротурбини. През 2005 г. страната ни разполага с 13 мегавата мощност от ветроенергия, през 2007 г. - 29 мегавата, а през 2010-а - около 300 мегавата. Поради глобалното затопляне климатичните условия в България са с тенденция към увеличаване на силата на вятъра и намаляване на валежите. Това е благоприятно за възобновяемите източници на електроенергия у нас. В тази посока е и
                                             
новото откритие на американски учени

 което тушира едно от малкото неблагоприятни условия на вятърната енергия, а именно нейната непостоянност. Американски учени са изобретили технология, с която може да се съхранява вятърна енергия в подземна камера. За целта ще се използва компресор, който ще изпраща "смачкания" вятър в хранилища. Той ще бъде освобождаван, когато има нужда от него. След като бъде "пуснат на свобода", въздухът ще задвижва турбини и генератори, които ще произвеждат ток. Подобна технология ще е добре дошла у нас заради големия брой зелени централи и проблемите със свръхпроизводството на еленергия. С подобни камери можем "да завещаем" ток дори на бъдещите поколения!
И тук, щем-не щем, стигаме до климата, който
 
е най-общо казано, движение на големи въздушни маси. Те представляват еднороден въздух, формиран над голяма територия (няколко хил. кв. км). Специалистите ги определят като екваториални, тропични, на умерените ширини и арктични. При среща на въздушни маси с различна температура и влажност става сблъсък помежду им, като допирната граница се нарича атмосферен фронт.
А циклонът е спираловидно възходящо движение на въздуха в посока от периферията към центъра на въздушната маса. Ветровете в циклона духат обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по посока на часовниковата стрелка в Южното полукълбо.

Циклоните обхващат обширни райони

 главно в умерените географски ширини (като например Европа и България). В диаметър те достигат до 1500 км, а на височина - до 12 км. Времето е облачно, ветровито и с валежи.
Антициклонът пък е спираловидно низходящо движение на въздуха. Ветровете духат от централната част на антициклона към неговата периферия. При наличието на антициклон времето е сравнително стабилно: през лятото - горещо, през зимата - студено. Антициклоните заемат площи с диаметър 2000 кв. км.     
Тайфуните, за чиято чудовищна мощ се пише все по-често, са характерни за западната част на Тихия океан и Източния Индийски океан и са тъждествени с ураганите над Атлантическия океан. Тези природни бедствия обикновено се случват през летния сезон. При тях скоростта на вятъра надвишава 63 възела или 119 км/ч. Такива силни ветрове обикновено получават собствени имена. Списъците са различни за различните географски райони, в които се формират бурите. В западната част на Атлантическия океан ураганите са особено разрушителни и нанасят големи поражения на инфраструктурата, сградите и могат да бъдат направо опустошителни и с човешки жертви. 
Специално внимание последните месеци бе отделено на торнадото след страшните поразии, които то направи в САЩ. Известно още като смерч, то представлява разрушителен вятър, който образува въртящ се стълб от въздух - той свързва повърхността на земята с купесто-дъждовен облак. Приема различни форми и размери, но

най-често торнадото има вид на фуния

 чийто тесен край опира в земята и обикновено е заобиколен от облак отломки и прах. 
При повечето торнада скоростта на вятъра е до 177 км/ч, но може да достигне и до 440 км /ч (!). Те обхващат няколкокилометрова област и са в състояние да пропътуват над 100 км. Образуват се на почти всички континенти, но най-често се появяват в САЩ и в почти цяла Северна Америка. 
Разбира се, цял клон от науката изследва и анализира ветровете и тяхното движение, за да прогнозира времето. Защото това е извънредно важно за цялостния живот на човечеството. И ако решим да отделим място и за отдиха, следва да посочим посред лято както ветроходните кораби, ветроходните яхти, ветроходните лодки, уиндсърфинга или кайтсърфинга по вода, така и ветроходната кола по суша или ветроходната шейна по лед.
Тези спортове също са ветроходство. Най-разпространени и най-масови са уиндсърфингът и сърфът. Различават се по това, че уиндсърфингът освен дъска има и триъгълно платно, а сърфът е само една дъска, с която сърфистът се плъзга по гребена на вълната.
Уиндсърфингът е с древна история, датираща от времето на ранните южноамерикански цивилизации по течението на Амазонка. Те използвали подвижни мачти върху салове, подобни на дъски. Съвременната история на уиндсърфинга започва от 1930 г., когато сърфистът Том Блейк се сетил, че може да използва вятъра за придвижване, вместо да бута дъската с ръка. Той създал

изобретение, което нарекъл "ветроходен сърф"

 - дъска за сърф с прикрепени мачта, платно и кормило, което се управлявало с крака.
Изобретението му не пожънало голям успех и след 30 г. идеята му била доразвита от С. Нюман Дарби. Той измайсторил правоъгълна дъска, към която закрепил мачта и платно, а управлението ставало с хоризонтално разположена дъска, закрепена от двете страни на платното. 
Съвременният уиндсърф обаче е резултат от друга идея - на калифорнийските сърфисти Хойл Шуейцер, Джим Дрейк и Ален Пердучи през 1966-1967 г. Те нарекли изобретението си "бая борд", което представлявало "система за свободно плаване" (система, позволяваща на мачтата, гика и платното заедно да се въртят във всички посоки около универсален шарнир). Две години по-късно Хойл Шуейцер основал бизнес, наречен "Уиндсърф" и започнал да популяризира бизнеса си и уиндсърфинга.
През 1971 г. спортът е представен в Европа, където става много успешен. През 1974 г. в Германия се провежда първото европейско първенство и поради голямата си популярност уиндсърфингът влиза в олимпийските спортове на олимпиадата в Лонг бийч, Калифорния, през 1984 г. Уиндърфингът е възможен при вятър от 0 до 50 възела, като оптимални са 15-25 възела.
                                

Влиянието във важни исторически събития

 "Камикадзе" (на японски - божествен вятър) е наименованието на два или повече тайфуна, за които се смята, че са предпазили Япония от нашествието на Монголската империя, унищожавайки монголския флот през 1274 г. и през 1281 г.
"Протестантски вятър" пък е наречена бурята, предотвратила нашествието на испанската Непобедима армада в Англия през 1588 г., както и благоприятните ветрове, позволили на Вилем Орански да дебаркира там през 1688 г. по време на Славната революция.
При египетския поход на Наполеон през 1798 г. френските войници срещат затруднения с местния вятър хамсин. Когато бурята се приближава, местните жители се укриват, а французите "не реагират, докато не става твърде късно, а след това се давят в ослепяващите, задушаващи стени от прах".