02 Юли 2020четвъртък16:06 ч.

Ще се стопи ли България?

Доколко демографският срив застрашава съществуването и развитието на страната и какви мерки биха помогнали, обсъждат учени в БАН

/ брой: 49

visibility 2891

Светла Василева
Велиана Христова


Темата за демографския срив стана основна за медиите и политиците. В България демография не се изучава нито в бакалавърски, нито в магистърски програми, което прави идентификацията на експертите труден процес. Специалистите, които работят в сферата на демографските проблеми, са от различни области - икономика, социология, статистика, география, история, психология. В медиите обаче шестват неспециалисти, хвърлят ужасяващи числа и само плашат хората, без да дават решения. Затова в БАН решихме да направим двудневна конференция за демографската ситуация, в която специалистите да огласят и анализират проблемите с една цел - да се дадат идеи на политиците и на обществото как може да бъде избавена нацията от демографския срив, защото положението не е неспасяемо, ако се действа умно и на базата на сериозни анализи. Така доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при БАН, обясни вчера идеята на проведения в БАН двудневен форум.
Във форума "Демографската ситуация и развитието на България" участваха 153 експерти и специалисти от 44 институции - БАН, вузове, министерства, държавни агенции, НСИ, неправителствени организации. Дискусиите в осемте работни групи бяха фокусирани върху раждаемост и семейна политика; здраве, продължителност на живота и смъртност; миграционни движения; уязвими групи и общности и тяхната интеграция; териториални различия и обезлюдяване; исторически аспекти на демографското развитие по българските земи; заетост и пазар на труда; стареене на населението.


Основен проблем - емиграцията, идването на мигранти не помага


Демографските процеси зависят от два фактора - естествения прираст на населението и миграционните процеси. По основните параметри на раждаемостта сме на средно европейско ниво, затова за спада в броя на населението миграционните процеси стават основни, смятат учените. В България няма никаква политика по този въпрос, няма дори яснота колко души са напуснали страната и колко са се върнали, каза доц. Христова. За разлика от широко тиражираното мнение, че можем да се оправим с помощта на мигрантите, т.нар. бежанци и други чужденци от слабо развити държави, участниците в конференцията твърдят, че това не е изход и не може да ни помогне. Според проф. Пенка Найденова, поне 542 000 граждани на страната след 1990 г. са напълно загубени с оглед на бъдещето й. В първите  години след 1989 г. са емигрирали 211 000 души, през втората петилетка - 113 000, през третата - 98 000, през четвъртата - 83 000. Напускащите страната намаляват, но и населението в това време е намаляло, отбеляза проф. Найденова.
 Най-опасно е напускането на младите - 27% от живеещите тук и сега са готови да емигрират. А това означава загуба и на квалифицирани работещи, и намаляване на потенциалното възпроизводство на нацията. Според доц. Христова държавата следва да приеме дори специален закон за връщане на способните и с интелект българи от чужбина, със специални стимули и заплащане. Това обаче означава специални мерки и вдигане на заплатите и на способните ни сънародници, които не са емигрирали и работят в страната. Проблемът трябва да се решава комплексно и многопосочно, понеже условията и качеството на живот зависят от твърде много фактори.


През 2060 г. българите ще са 5,5 млн., но няма да са само роми

Да, през 2060 г. на българска територия ще живеят 5,5 млн. души, сочат прогнозите, но те няма да са само роми, противно на широко тиражираните ужасии, заяви доц. Антоанета Христова. Структурата на нацията ще с запази. Причината е, че въпреки високата раждаемост при ромите смъртността при тях е висока, а и емиграцията - активна.
Обезлюдяването на цели райони обаче е катастрофално, то обезсмисля модернизирането на страната, заяви твърде рязко гл.ас. Николай Цеков. След 20-50 години скъпите ни магистрали ще са луксозно трасе за катафалки и ромски каруци, каза той. Няма територия у нас, незасегната от обезлюдяването. Селото вече не е гръбнакът на България, както е през вековете. През 2011 г. на едно село в страната се падат средно 404 жители, което е спад с 60% спрямо 1985 г. В старопланинските райони по р. Янтра вече са заличени и напълно обезлюдени 100 села. Силен спад в броя на населението има в Трънско, в Средна Западна България, по-малко е в Шуменско например. В София пък са се заселили 108 нови цигански гета в търсене на препитание. Учените предлагат също комплексни решения по тези въпроси, които през април ще бъдат включени в общия сборник от форума и ще бъдат предоставени на политиците и държавниците.   

Да се смени начинът за стимулиране на раждаемостта

След дълъг период на низходящо развитие, през последните години се забелязва известна устойчивост на коефициента на раждаемост, който се колебае около 9-10 на хиляда. В перспектива  до 2060 г. раждаемостта в страната ще остане в същите граници. Една от причините за ниската раждаемост са отложените раждания, казват учените.
Анализът от преброяванията през 2001 г. и 2011 г. отбелязва, че фактическите съжителства без брак се увеличават близо два пъти и към 1.02.2011 г. са 290 000 семейства (13,7% от всички семейства). Две извадкови изследвания в Кърджали дават основание за извода, че намалява средният брой деца в турското семейство, увеличава се възрастта при сключване на брак и при раждане на дете. Т.е. има сближаване в репродуктивното поведение на турския и българския етнос.
 Според доц. Татяна Коцева, комплексният коефициент на раждаемост, който зависи от няколко параметъра, при нас е на средноевропейско ниво. Средната продължителност на живота у нас е 74 г. - за мъжете 70 г., за жените - 77 г. Детската смъртност обаче остава и пъти по-висока от средната в ЕС. Според доц. Коцева живородените у нас през 1997 г. са 64 000, през 2012 г. - 69 000, а през 2013 г. вероятно ще са около 65 000, но данните още не са обобщени. На средно европейско ниво е и броят раждания на една жена - 1,5. Целта е да се достигне 2,1 деца на една жена, но това може да стане само с упорити мерки. Особено тежко е положението с детската бедност, по което сме на първо място в ЕС - 51% от децата ни живеят в бедност. Според експертите у нас по неправилен начин се дават детските надбавки, които гълтат половината бюджет на социалното министерство. Трябва да се приложи диференциран подход, съобразен с прага на бедност, с контрол над това дали родителите пращат децата си в училище. За 2011 г. само 0,5 % от семействата, получаващи добавки, са лишени от тях заради това, че децата им не ходят на училище. Финансовите усилия на обществото трябва да имат характера на инвестиции,а не само на помощ, и да стимулират също "качествените раждания". 


Само у нас делът на висшистите намалява

Пазарът на труда е мястото, където се срещат предлагането и търсенето на работна сила, което пък е в пряка зависимост от демографското състояние на общността, обясни доц. Кремена Борисова-Маринова. България като член на ЕС е поела ангажимент до 2020 г. заетостта на населението на 20-64 г. да е 75%, а висшистите в групата 30-34 г. да са 36%.
У нас равнищата на заетост и икономическа активност намаляват и са ниски в сравнение с европейските. Основните причини са недостигът на работни места, разминаванията в предлаганата работна сила и търсенията на работодателите. По безработица не сме най-зле в ЕС, но по младежка безработица сме и това е особено тревожно. Тежки са ни проблемите и с продължителната безработица и търсенето на работа в чужбина заради липса на реализаця тук. При поколенията на 55-64 г. след пенсиониране заместването "отдолу" вече е едва 50%. Сериозен проблем са и високите размери на  преминаване от безработица към икономическа неактивност заради обезкуражаване.
Продължава да е проблем потребността от работна сила с високо образование. При населението от 20 до 64 г. у нас висшистите са 18,9%, докато в ЕС са средно 21,2%. От всички страни единствено в България делът на висшистите намалява през 2009-2012 г., а пък 1/3 от тях работят на позиции, които не изискват диплома от вуз. Огромна част от икономиката ни е с нискоквалифициран труд, индексът на иновациите е 0,18 у нас при средно 0,54 за ЕС. По-високо образованата част от възрастните поколения постепенно напускат пазара на труда, а по-младите генерации имат проблем с реализацията, каза доц. Маринова. Влошаването на картината се дължи както на демографските промени, така и на дела на напускащите училище и ниското качество на средното образование. През 2012 г. 11,5% от младите висшисти у нас нито учат, нито работят, докато в ЕС този дял е 6,2%. 
При работодателите също има немалко проблеми: ограничено създаване на работни места; качеството на предлаганите места не съответства на съвременните изисквания за интелигентен икономически растеж; ниска приложимост на висшето образование. Според доц. Маринова, перспективите до 2020 г. са по-бавно, но продължаващо намаляване на работната сила и намаляване на работните места за хора с ниско образование. Експертите препоръчват мерки за технологична икономика, повече образование за работната сила и учене през целия живот, ефективно използване на работещите, въвеждане на специални мерки за групите, които остават извън пазара на труда.

 

 

Първа копка на "Белене" - най-рано след 2,5 г.

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 124

Неочаквано токът поскъпна с 3 на сто

автор:Дума

visibility 301

/ брой: 124

Спестени харчове увеличиха бюджетния излишък

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 124

"Фолксваген" се отказва от нов завод в Турция

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 124

САЩ изтеглят 9500 военни от Германия

автор:Дума

visibility 1627

Руснаците одобриха промените в конституцията

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 124

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 655

/ брой: 124

Здравеопазване, което не лекува, а ограбва

автор:Иван Аладжов

visibility 325

/ брой: 124

Кой и защо плаче за "жертвите на комунизма"?

автор:Нако Минчев

visibility 499

/ брой: 124

Датата

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ