07 Декември 2019събота08:35 ч.

Илюстрация: plevenzapleven.bg

Образование

Ще работят ли в Петрич физици?

Във висшето образование има огромни дисбаланси, но му трябват не откъслечни идеи на МОН, а държавна стратегия за развитие на страната

/ брой: 142

автор:Велиана Христова

visibility 616

Очевидно МОН и правителството нямат намерение да внесат в парламента преди ваканцията уж спешните промени в Закона за висшето образование, макар че общественото обсъждане на проекта завърши преди месец, на 26 юни т.г. Самият закон от приемането му през 1995 г. досега е изменян и допълван 51 пъти - всеки път на парче, с поредни хрумвания, та едва ли някой вече помни какви бяха законът и логиката му в първоначалния им вид. Нито пък някой е чул сериозен анализ за резултатите от действието на този закон в течение на почти 25 години.  

Като част от поредните замислени промени сега се откроява намерението да се сложи ред в системата - да се спре неудържимото роене не толкова на висши училища, колкото на техни основни звена - факултети, департаменти, колежи и институти, осигурени главно с пътуващи преподаватели, които не са на основен трудов договор в тях; да се съсредоточат вузовете върху професионалните направления и специалности, за които са създадени и в които са традиционно силни, а не в технически университети да се учи икономика например, а в икономическите - право. В интерес на истината: ако преди десетина години юристи бълваха 14 вузовски звена, то според данните от последния рейтинг на висшите училища за 2018 г. правни науки сега се изучават само на 7 места. За това подреждане на къщичката би трябвало да помогне новият начин на финансиране - със засилващ се коефициент за показано качество - главно за правене на реална наука и за подготовката на кадри, които реално се реализират по специалността си. Иначе с държавни пари се 

произвеждат дипломи, а не специалисти

обобщи министър Красимир Вълчев. Някои му се разсърдиха, но тук той принципно е прав. Само дето мерките му се отнасят само за държавните вузове, частните пак са оставени да си правят каквото си искат, нищо че едва запълват половината от приема си.   

Сред законовите поправки МОН предлага да се въведе мораториум върху създаването на нови основни звена в течение поне на една година - докато МС предложи на парламента да гласува т.нар. Национална карта на висшето образование. Тя ще определя в кои региони какви висши училища и техни звена да има. Ректори вече възразиха срещу такъв подход, тъй като висшите училища обучават кадри не само на местно ниво и не само за нуждите на конкретните региони, а за цялата страна. Пък и не е ясно при определянето на мрежата от вузове на такъв принцип кои лобита ще надделеят в парламента, където всеки депутат се чувства длъжен да открие университет, или поне да го обещае за своя избирателен район.

Така или иначе, МОН иска мораториум върху разрастването на системата. И в същото време... прави точно обратното. През април т.г. например по предложение на министерството и на МС парламентът откри медицински факултет в Бургаския университет "Проф. Асен Златаров", който някога бе специализиран в химическите технологии и конкурираше с науката си софийския ХТМУ. От това вече и помен няма, Бургаският университет има 4 факултета и три колежа - медицински, технически и по туризъм (!). Все пак субсидията се определя по брой студенти и всеки ректор гледа да разшири броя на специалностите си - дори с екзотика, само и само да си осигури повече средства. А сега вузът в Бургас ще "произвежда" и медици. Завчера МС определи и студентските такси в него - бъдещите медици ще плащат в Бургас 1100 лв. на година. В това време във водещия Медицински университет - в София, таксите са 900 лв., в МУ-Пловдив и МУ-Варна са 1200 лв., в МУ-Плевен - 1000 лв. В момента всяко висше училище има право да поиска от студентите като такса до 75% от субсидията за издръжка. И в бъдеще ще е така, но към базовата сума, върху която се изчисляват таксите, ще се прибавя и бонусът за качество - т.е. по-добрите висши училища ще могат да въведат и по-високи такси. Логика има, само че при все по-ярко изразената демографска липса на студенти и при несекващия поток на хиляди дипломирани среднисти, изтичащи през Терминал 2, университетите неохотно увеличават парите, които искат от студентите. А от МОН приказват за смяна на финансовия модел, но 

гък не обелват за главното 

- субсидиите от държавата да покриват реално разходите за обучението, като се увеличи процентът от БВП, който България инвестира във висшето образование. У нас той е 0,5 на фона на над 1,2% средно в ЕС. Нашите висши чиновници лягат и стават с Европа на уста, но нямат никакво намерение да приобщят България към европейските правила за финансиране на системата.

А освен новия факултет в Бургас на хоризонта се е задало още едно ново бъдещо вузовско звено - научен институт към Медицинския университет в Пловдив. Проектът за него е оповестен в сайта на МОН и срокът за обсъждането му е до 5 август. Този нов институт нямало да обучава студенти, а щял да прави наука. Супер. Само че в мотивите на министъра за откриването му няма и сричка за това с каква досегашна наука е защитена идеята за неговото създаване. А това би трябвало да бъде основен аргумент в случая. Ето така, докато говори за мораториум върху разрастването на университетската мрежа, министърът всъщност бърза да я разрасне още повече. 

Никак не е голяма и надеждата висшите училища да се откажат от неприсъщите им специалности, с които "си изкарват хляба". Вярно, тъй като МОН въведе т.нар. защитени и приоритетни направления, за които държавата плаща повече, някои вузове бързо се изхитриха и от тази есен въвеждат обучение по куп специалности, принадлежащи към тези направления. Но "атрактивните" за тях специалности, т.е. тези, които привличат повече студенти, продължават да са масово явление. Данните на Рейтинговата система на висшите училища показват, че през 2018 г. "Икономика" се преподава на 20 места в България, "Администрация и управление" - на 19. Следват "Информатика и компютърни науки" - в 13 вуза, "Общо инженерство" - в 12, "Туризъм" - в 11 и т.н. А при направления, за които няма кандидати, картината е семпла - обучение в Химически науки например имат само 5 университета, във Физически науки - 4 университета, в Материали и материалознание - 4, Енергетика - също 4. И въпреки тази ограничена палитра на възможностите кандидати за студенти в тези направления трудно се събират.

 

Насила никого не можеш да накараш

да стане физик. Но тук един сериозен анализ на реализирането на завършилите в тези професионални направления би показал, че абсолвентите просто няма къде да работят след завършването си. Такъв анализ никой не прави, но вижте какво показва дори само Рейтинговата система. От завършилите Физика в Софийския университет работа по специалността си на пазара на труда намират 62,86% (в София са институтите на БАН все пак). От завършилите Физика в Пловдивския университет по специалността си работят 44,9%. От Шуменския университет - 40,63%. А от физиците на Югозападния университет се реализират... 11,32%. И тук въпросът е не само да се тури по-голям процент бонус при финансирането на физическото направление в СУ, не само акредитационната агенция да спре да пише на всички оценки над 9 при 10 възможни (по милост или шуробаджанащина), но и да се вземат мерки на държавно ниво, за да се създадат производства и да се осигури работа за физици в Гоце Делчев и в Петрич например. Иначе населението на страната ще продължи да се стича към София и още 3-4 града, а т.нар. провинция ще продължи да се обезлюдява.

Но за това трябва държавна стратегия за развитието на България, в която да се впрегнат всички министерства. А не да се разчита на откъслечни идеи на МОН и на бавещите се поправки в Закона за висшето образование.

Проверки по пътищата заради студентския празник

автор:Дума

visibility 5

Жълт код за поледици в 11 области в страната

автор:Дума

visibility 72

Нов удар срещу Китай

автор:Дума

visibility 1

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 359

/ брой: 235

Национална стачка блокира Франция

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 235

Алпите били база за руския шпионаж в Европа

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 756

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 317

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 350

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ