01 Юни 2026понеделник21:10 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Акцент

Детство наше

2 юни - Ден за бъдещето на България

автор:Николай Милчев

visibility 424

Най-простото и най-вярно нещо, което може да се каже за Деня на детето е, че това е Ден на бъдещето на България. Още по-ясно – това, което ще се случи с България, днес е в детските ясли и градини и в училищата. 
В известен смисъл, а и в пълния смисъл, бъдещето на България сме всички ние, които от поколение на поколение и от род на род крепим държавата си. И ни се ще да я има. И преди всичко – крепим къщите си.
За да не слагам горчивина в сладостта и омаята на тоя ден, само мимоходом ще спомена, че ако се разходите по селата и градовете на България, ако погледнете училищата, в които сте учили – ако ги откриете изобщо, и ако видите как сутрин в училищните автобуси се качват деца, картинката ще ви стане ясна. София не е бъдещето на България. София е Островът на Робинзон Крузо, само че робинзоновците не го знаят. Толкова, за да не стане горчивината много.

Няма по-сладка измама от детството 

Детството е целият живот на човека – целият му неосъзнат и прекрасен живот. И в тая връзка приказките за непълнолетие и пълнолетие, за незрялост и зрялост са само залъгвания, че сме станали по-умни, като сме пълнолетни и че зрелостта ни носи мъдрост. За щастие изобщо не става и дума. 
Вече не искам да мисля какво е било детството при другите, но при мен беше едно голямо нищонеправене и мотаене, един духовен и физически мързел, който обаче ми позволи да мисля встрани от себе си, встрани от приятелите си, встрани от игрите и интересите на приятелите си. Моето детство беше истинската литература, която и досега съм неспособен да опиша. Опитвам се, но не се получава, както ми се ще. 
Нито ми се е играело футбол, нито ми са се пушели цигари, нито ми се е къпало по цял ден в реката, нито ми се ходело нагоре-надолу по баири и долини, а всичко това е било част от самия мене и аз съм го получавал и вдишвал напълно самостоятелно. Винаги с приятелите си, разбира се, но встрани от тях. 
Моето детство беше 

най-красивата самота, най-безгрижната самота, 

която не те изстъргва и съсипва отвътре, а те прави да бъдеш навсякъде и във всичко.
Нямам представа нито как съм се научил да говоря, нито как да пиша. Но и до ден днешен от време на време край мен прелитат думи от детството, които като някакви извънземни същества ми напомнят за това, което е било, и покрай тая работа аз се паля и пиша, и се надявам, че написаното мирише едновременно и на минало, и на Космос. 
Изял съм доста шамари от майка си и й благодаря с цялото си сърце. Да е жива и здрава на облаците. Още ми пищят ушите и още имам спомени за синини по задника си от точилката, с която ме налагаше понякога. 
Не знам и не искам да мисля за либералното боготворене на детето, не искам и да вярвам, че именно детето е центърът на Вселената, но съм сигурен, че детето трябва да открие собствения си център. И още повече съм сигурен, че на детето трябва да му се дърпат ушите, за да се научи да чува и да осмисля. За мен шамарите на майка ми са оня резонанс, който ме държи буден и който ми показва каква огромна любов има в един шамар. 
Гледам, че днеска всички си сменят профилните снимки във фейсбук с детски такива. И като си погледнат сегашните снимки, сигурно си викат: „Ама аз сега в какво съм се превърнал? Я виж какъв хубав съм бил като малък!“

Нашите единствено правилни снимки 

са най-малките ни снимки – първите ни снимки – първите ни голи снимки в пелени и с извити нагоре глави заради неукрепналите ни още вратлета и гръбначета. Първите ни бебешки снимки са нашите вечни портрети. 
Прави ми впечатление, че след Деня на детето на 1 юни веднага – на 2 юни, е Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България. Има някаква дяволска и ангелска символика в това, че хванати за ръце, вървят два дена – единият – на началото на живота, а другият – не неговия край или на неговата безкрайност. И ако връзката между тях е именно Христо Ботев, то е, защото именно Ботев е едно гениално, пакостливо, непоносимо, бунтовно и същевременно най-вечно дете на българската свобода. Само едно дете като Христо Ботев може да се качи навръх Балкана и оттам да иска да подскочи и да види цялата си Родина. Само едно дете може да напише „Не плачи, майко, не тъжи“, пък после да прави каквото си иска. 

Фейсбук

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ