Гергана Дойчинова
Знаете ли как се сваля платформата в автобуса, за да се качи човек в количка? Аз вече знам и мога да го правя! Самообучението ми отне 1 минута!
След като шофьорът, непомръдвайки от шофьорската седалка, започна да ми крещи „... Толкова ли не можеш да качиш тази количка, какво чакаш“, се наведох, огледах и за секунди открих начина. Издърпах дръжката, извадих платформата и чак тогава един-единствен мъж от поне 20 пътници се втурна да помогне.
Количката беше акумулаторна - със сумарно тегло над 100 кг!!!
Така изглежда градският транспорт в София - с шофьори с претенции и липса на елементарна култура, човечност и емпатия.
Една уж проста разходка за Михаил се превърна в цяло изпитание: от 18:00 ч. той стоеше сам на спирката на бул. „България“ в очакване на автобус 204.
Първият отказа да го качи - дръжката на платформата била счупена.
Вторият също отказа с думите - "... ще прощаваш, но ще чакаш следващия..."
Третият - пак същото. Не може да свали платформата, защото дръжката е счупена.
Благодарение бързата реакция на човек на спирката, който подава на шофьора нещо като ченгел, Мишо успя да се качи и придвижи до Борисовата градина.
Толкова ли е трудно, шофьори, грижещи се за автопарка, да прегледате автобуса, който карате? Толкова ли е трудно да научите нещо елементарно?
Замислете се - ако утре вие сте в количка и отношението към вас е като към забравени, отхвърлени, излишни, как бихте се почувствали?
Призив към Центъра за градска мобилност: време е за адекватна реакция!
Фейсбук