Шокиращи репресии срещу "Окупирай Уолстрийт"

Наоми Уулф
Guardian

Силовите нападения на полицията в САЩ не са случайни. Движението "Окупирай Уолстрийт" разобличи най-перфидното качество на нашата политическа класа - подкупността. Брендън Уотс - участник в протеста - бе повален на земята тежко ранен след сблъсък с полицията в парка Зукоти. Американските граждани, независимо от политическите си убеждения, бяха шокирани от координираната безпрецедентна полицейска бруталност срещу мирния протест на хилядите участници в движението "Окупирай Уолстрийт" в десетки градове на Америка през миналата седмица. Възрастна жена е атакувана в лицето със сълзотворен газ; влачени за косите от въоръжени полицаи млади жени крещят; мирно лежащи студенти от Калифорнийския университет в Дейвис също са атакувани със сълзотворен газ от тежко въоръжени полицаи; млад мъж с обилно кървяща глава... Тези и други подобни снимки се появиха онлайн още в нощта на сблъсъците в парка Зукоти.
И точно когато американците гледаха снимките и недоумяваха каква е тази безумна полицейско-кметска касапница, при това едновременно в толкова много градове - образът бе затъмнен. Националният съюз на журналистите и Комитетът за защита на журналистите излязоха с искане по Закона за свободата на информацията да се разследва дали е налице федерална намеса на правоприлагащите органи спрямо определени по списък журналисти. Според в. "Ню Йорк таймс" "ченгетата от Ню Йорк удряли, ръгали, поваляли на земята, препречвали, задържали репортери и фотографи", отразяващи протеста. На репортерите било разпоредено да си вдигнат ръцете, за да докажат, че имат журналистическа акредитация. Когато изпълнили разпореждането, те били насилствено, под заплаха от арест, изведени далеч от мястото, което отразявали, така че да не могат да бъдат в непосредствен досег със събитията. Други репортери, чиито пропуски били видни, били арестувани насилствено под лъжливия предлог за "незаконно правене на снимки на тротоара".
В Бъркли, Калифорния, един от най-изявените поети, носителят на многобройни призове за поезия и на наградата "Пулицър" Робърт Хас е бил пребит с палки. В Ню Йорк са пребити член на Градския съвет и съдия от Върховния съд на щата. Картината още повече се помрачи, когато сайтовете Wonkette и Washingtonsblog.com огласиха признанието на кмета на Оуклънд, че по време на конференция на кметове на 18 града Министерството на вътрешната сигурност давало съвети с какви средства да се потушават протестите. За европейците чудовищността на тези нарушения не може да бъде схваната на пръв поглед. Нашата система забранява създаването на извънредни полицейски сили, забранява и военизираното присъствие при охрана на протестни акции.
Присъствах в телевизионно предаване, в което десни анализатори и политици излъчваха послания срещу движението "Окупирай Уолстрийт". Това не трябва да ни изненадва. Журналистът Крис Хейс огласи изтекла информация, че се предлагат 850 000 долара на лобисти, за да очернят движението. Подобно нещо е невъзможно без пълен натиск отгоре. И не е просто координация между кметовете в различните градове за справяне с протестите в парковете и палатковите лагери. Подреждайки парче по парче пъзела, започна да се очертава координация на най-високо национално ниво срещу "Окупирай Уолстрийт".
Защо е тази масирана мобилизация срещу невъоръжени хора, изразители на все още недостатъчно ясен и зародишен протест? Да припомним ли, че протестиращите срещу войната в Ирак, митингите на Чаеното парти и други подобни се осъществяваха без такива координирани репресии. Палатковият лагер наистина ли е заплаха?
Докато пишех тези редове, двеста младежи със спални чували, куфари и сгъваеми столчета ден и нощ стояха на тротоара пред телевизия NBC, пред очите на нюйоркските полицаи, на опашка за билет за нощното съботно шоу на живо. Така че тротоарният къмпинг със сигурност не е проблем. Все още бях дълбоко озадачена защо движението "Окупирай Уолстрийт" - тази нещастна, изпълнена с надежда група - може да предизвика такова федерално насилие?
Така беше, докато не разбрах какво всъщност искат. Корпоративните медии постоянно тръбят, че движението няма цел. Затова реших просто да ги попитам. Започнах с въпроси онлайн "Какво точно искате?" За 15 минути получих 100 отговора, които ми отвориха очите.
Точка първа гласеше: да изземем парите от политиците. Най-често се цитират разпоредби, които целят да притъпят ефекта от решението по делото "Обединени граждани" срещу Федералната избирателна комисия така, че да бъде позволено огромни суми безконтролно да финансират избирателни кампании. С решението си от 2010 г. Върховният съд на САЩ постанови, че Първата поправка на Конституцията забранява правителството да цензурира политически предавания по време на избори, когато тези излъчвания се финансират от корпорации или профсъюзи. Решението бе резултат от възникнали спорове дали организацията "Обединени граждани" може да излъчи предизборно критичен за Хилари Клинтън филм.
Номер две: реформа на банковата система, с която да се предотвратят измамите и манипулациите. Искането най-често е за възстановяване на приетия през 1933 г. закон "Глас-Стийгъл" за контрол над банките и срещу финансовите спекулации, отменен от президента Клинтън. Искането следователно е за такава реформа, която да тушира последиците от последната криза, като забрани на инвестиционните банки да поглъщат търговски и спестовни банки, както и да поемат рискове с цел печалба, правейки мангизи от нищото.
Номер три е най-красноречива: закон срещу малко известната вратичка, позволяваща на Конгреса да приема актове, облагодетелстващи на практика базираните в щата Делауеър корпорации, в които самите конгресмени са инвеститори. (В САЩ над 50% от листваните на борсата корпорации и 60% от 500-те най-големи компании са регистрирани в щата Делауеър. Този щат се слави като номер 1 данъчен рай и независимо от разкритията на организацията Мрежа за данъчна справедливост (Tax Justice Network), не е включен в черния списък на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, въпреки възраженията на властите на Люксембург и Швейцария.
Когато видях последната точка, пердето падна от очите ми. Разбира се, чe тези невъоръжени хора ще бъдат изритани като лайна.
Министерството на вътрешната сигурност със сигурност не координира самоволно бруталните репресии. Не по негова инициатива се нахвърлят върху "тези скапани хипита". Министерството реагира верижно по команда отгоре. Първо - на нюйоркския представител в Камарата на представителите на американския Конгрес Питър Кинг, председател на Подкомитета по вътрешна сигурност, който естествено е функция от интересите на колегите си конгресмени и желанията на техните жени. Освен това министерството е директно подчинено на президента, който в този момент удобно се намираше в командировка в Австралия.
Иначе казано, с благословията на Белия дом конгресмените нареждат на министерството да възложи на кметовете да заповядат на полицията - добре напомпана с оборудване и техника струващо милиони - да обяви война на мирните граждани.
Защо обаче Конгресът ще иска яростна военизирана репресия срещу собствените си мирни избиратели?
Отговорът е много прост: през последните години, членове на Конгреса станаха част от горната средна класа. Но те напускат Вашингтонските потайности с огромно лично богатство, както се видя от "скандала" с президентския претендент Нют Гингрич, на когото за "специална консултация" от няколко часа са изплатени 1,8 милиона долара. Публична тайна са огромните хонорари, които получават законодателите като лобисти. Не толкова известни обаче са законите, с които конгресмените облагодетелстват собствените си фирми. Ако се отворят архивите, със сигурност ще се разкрие мащабната корупцията по целия спектър на Уолстрийт. Всъщност знаем как конгресмените масово печелят от търговия с информация относно корпорациите, които са предмет на законодателството - форма на търговия, която изпрати Марта Стюарт (1) в затвора.
По всяка вероятност "Окупирай Уолстрийт" е инфилтрирано от полицейски информатори, така че Министерството на вътрешната сигурност да знае какъв ще е следващият ход на движението. Ако реформирането на банките започне така, че те да не могат повече да смучат пари от фалшиви продукти, от деривативи и най-вече - ако се отворят архивите по система, която да не позволява на членовете на Конгреса да се облагодетелстват от собственото си законодателство, тоест ако с тези два удара "Окупирай Уолстрийт" постигне електорална организираност, войската ще бъде извикана, за да спре този процес.
Ако подредим правилно връзките, онова, което се случи през миналата седмица, е първа битка в гражданската война, в която само една от страните е прибягнала до насилие. Това е битка, в която членовете на Конгреса, в тайно споразумение с президента, осъществиха организирано насилие над хората, които би трябвало да представляват. "Окупирай Уолстрийт" сложи пръст в най-голяма язва на Америка: потоците от лични печалби на конгресмените.
Тази седмица американците се оказаха на една стъпка по-близо от своите братя и сестри, протестиращи на площад "Тахрир". Подобно на отношението към тях, собствените ни национални лидери, които вероятно виждат собственото си лично богатство под заплаха от прозрачност и реформа, сега обявяват война срещу нас.

_____________________________

(1) Марта Стюарт (р.1941) американка от полски произход; бизнес-магнат, издател, телевизионер; автор на множество бестселъри; през 2004 г. е осъдена на 5 месеца затвор за това, че излъгала следствието.