Сграда за продан

Столичната община прави героични опити да се изсули от обещанието да купи обявената за публична продан къща на Пейо Яворов в София. Точно месец след като кметът Йорданка Фандъкова подаде спасителен пръст към затъващия имот, се оказа, че той не си заслужава мъките около изясняването на собствеността му. Общината изведнъж се оказа твърде отговорна при оползотворяването на публични средства и реши да не ги разхищава по призрачен имот. Къде-къде по-практично е да се наливат пари например в гарантирана инвестиция като ремонта на ул. "Граф Игнатиев", отколкото в отвлечени сгради като Яворов дом, паметник на културата, сграда-символ. 

Съмнителната или неустановената собственост на ценна постройка в София се превърна в удобно алиби за всяко действие или бездействие на общината в последните години по отношение на културното и архитектурно наследство. Тя все не знае чия е собствеността. Полемиката около състоянието на Яворовата къща не е от днес. Но тя поне покрив има вече. Нима неясният статут не бе оправдание за трагичната съдба и на Царските конюшни? Няколко месеца гротескната гледка на покривите им в центъра на София не смущава ничия съвест. Нито собствеността им се изясни, нито унищоженото се укрепи. Обещанията се превърнаха в безразличие, а грижа липсва. Затова пък винаги се намират "инвеститори", които не се смущават от заплетени казуси и несигурни статути. Те някак успяват да изпреварят институциите и да открият печелившото в изгубените сгради, асоциирани от държавата само като ненужна тежест без изгода.

Тази склонност към отричане на паметта доведе до изоставянето на немалко емблематични сгради, които една след друга се унищожават - от багер, от стихия или просто от времето. И така, докато не остане нищо за продан от частен съдия изпълнител.