Седмица за спасяване на еврото

Тази седмица е критична за единната европейска валута, независимо по кой път ще поеме еврото. В края на срещата на ЕС в петък европейските гласоподаватели и пазари ще знаят как техните лидери планират да спасят еврозоната. Контурите на плана са се оформени, но детайлите ще бъдат изяснени след напрегната седмица на икономическа дипломация на високо равнище, която започва от днес. В понеделник германският канцлер Ангела Меркел се връща в Париж, където заедно с френския президент Никола Саркози обещаха да разкрият предложенията си за промени в договорите на ЕС. Тяхната цел е да бъдат създадени стриктни фискални правила в ЕС, или, както френският президент ги нарича - "истинско икономическо правителство".
По-рано германският финансов министър Волфганг Шойбле разкри подробности от плана за спасяване на свръхзадлъжнелите страни от еврозоната. Шойбле предлага "закъсалите" да прехвърлят част от своя дълг в специален национален фонд и да го изплащат в продължение на 20 години. Едновременно с това трябва да се извършат реформи, за да може задълженията им да останат на поносимо равнище. Шойбле е уверен, че неговият план, който бе подкрепен от канцлера Ангела Меркел, ще засили доверието в еврото.
Шойбле предлага по-конкретно държавите да прехвърлят в своя национален спасителен фонд онази част от дълга си, която надхвърля равнището от 60% от БВП, и да я изплатят със средства от данъчните приходи. За период от 20 години дългът на страните от еврозоната трябва да бъде сведен до максимум 60% от БВП - таванът, заложен в пакта за стабилност и растеж. Министърът предвижда "спасителният фонд" на Германия, който ще покрива задълженията на федералната държава, провинциите и общините, да възлиза на около 500 милиона евро. Дългът на страната се равнява в момента на около 80 процента от нейния БВП.
Група независими икономически съветници към германското правителство предложи преди това общ спасителен фонд за цялата еврозона, който да възлиза на до 2,3 трлн. евро. Тази идея бе отхвърлена като нереалистична от Меркел, тъй като предвижда парите да бъдат събрани от всички страни от еврогрупата - нещо, което би било крайно неизгодно за Германия.
Планът на Шойбле вече се натъкна на опозицията на Австрия. Министърът на финансите Мария Фектер се аргументира, че всяко предложение за събиране на милиарди от данъкоплатците ще срещне съпротива в националните парламенти. От своя страна австрийският канцлер Вернер Файман заяви, че страните от ЕС ще запазят контрола върху своите бюджети, но може да им бъдат налагани санкции заради слаба финансова дисциплина, според плановете на европейските лидери. Според Файман фискалният суверенитет на страните членки ще бъде запазен "във всички случаи", така че няма да има нужда от референдум. "Дискусията за това дали страните членки трябва да се откажат от бюджетния си суверенитет - тоест да бъдат създадени Съединени щати на Европа - е отдавнашна и няма да бъде тема на тази среща на върха на ЕС", подчерта канцлерът.
Ротационният председател на ЕС - Полша - също представи свой план за спасение. Полша настоява да се засили финансовата дисциплина, да се променят базовите документи на ЕС и на еврозоната, а също да се даде възможност на страните извън еврозоната да участват в процеса на вземане на решения. Варшава се противопоставя на разединението и отхвърля идеята за подписване на междуправителствено споразумение от група страни. Наред с това полското председателство се застъпи за разширяване на пълномощията на Европейската централна банка. Това "ще позволи да се предприемат съответни действия при извънредни обстоятелства, когато ефектът на доминото ще застрашава единството на еврозоната, ЕС като цяло или платежоспособността на страните".