Счупена държава

Проблемът с водата у нас не е от вчера. Минаха повече от 20 години, откакто Световната банка, преди да отпусне първия милионен заем за ВиК сектора в България, отчете, че над 60% от питейната вода на нейната територия се губят. Десетилетията се изнизаха и според последния сравнителен анализ, одобрен от КЕВР, при инвестиции общо от държавата и оперативните програми за 193 млн. лв. само през 2017 г. течовете от водопреносната системата отново са в рамките на 64 на сто. А иначе четири министерства и всичките общини споделят отговорността за водните ресурси у нас. То не бяха стратегии, то не бяха реформи и накрая - "ефективност нулева", както пее Ицо Хазарта. Очевидно е, че този модел не работи. И Той реши пак да го променя и да прави нова държавна структура, която да обедини институциите и предприятията под една шапка. Холдинг с други думи. "Евалла на холдинга", както се поздравяваха мутрите в началото на 90-те. 

А холдинги у нас дал Господ. Има Български енергиен холдинг, обединяващ държавните компании в енергетиката. Неговата основна функция през годините се оказа да прехвърля дълговете на едно предприятие на друго, но като цяло енергетиката продължава да затъва. Пример - дълговете на "Топлофикация-София". Нарицателен пример е и холдинг "БДЖ". Полза от него няма никаква. Сега тръгнаха уж да го закриват, но е късно, жп транспортът отдавна издъхна. Ще се опитат да му правят изкуствено дишане с парите, които се очаква да дойдат от концесията на "Летище София". Вече се задава и ВиК холдингът, който също едва ли ще сработи. Изобщо, защо у нас нищо не работи? Отговорът е елементарен. Защото в последните десет години всички елементи на държавността в България бяха изпотрошени и пратени за претопяване като италиански боклук в Плевен и Враца. Вече всичко и навсякъде зависи от Неговата воля, от Неговото настроение, от Неговата некомпетентност. Сега просто берем плодовете на счупената държавност.