САЩ се бавят в борбата с вътрешния тероризъм

Джеймс Блиц
"Файненшъл таймс"

Дали американските власти правят всичко необходимо, за да идентифицират ислямистките екстремисти, създавани в тяхното общество, и да им попречат да извършват терористични актове, преди да е станало прекалено късно? Докато анализират последиците от бомбените атентати по време на бостънския маратон, британските експерти по сигурността си задават този въпрос. Те смятат атентатите за едно от събитията, подчертаващи разликите в подхода, чрез който американските и британските власти се справят с терористичната заплаха.
На 7 юли 2005 г. група от четирима британски мюсюлмани, всички от които бяха водили очевидно нормален живот във Великобритания, извършиха атентати в лондонската транспортна система и отнеха живота на 52 души. Оттогава няколко британски правителства значително увеличиха държавните средства, предназначени за контратерористични операции. През изминалите седем години във Великобритания не беше извършен успешен терористичен акт, въпреки че в страната редовно са разкривани джихадистки заговори с участието на британски граждани. Повечето от допълнителните разходи бяха предназначени за достойни за възхищение разузнавателни акции на МИ-5 (вътрешното разузнаване) и на полицията.
Друга значима страна на британските усилия е така наречената от правителството стратегия за превенция на тероризма. Тази стратегия предвижда полицията и местните власти да работят с мюсюлманските организации и общност, за да гарантират, че британските граждани, които са радикализирани, ще могат да бъдат идентифицирани навреме и насърчени да пренасочат гнева си, преди той да се изроди в проява на насилие. Професор Майкъл Кларк, експерт по контратероризма към британския Кралски институт на обединените служби, казва, че стратегията е имала известен успех. "Тя цели мюсюлманската общност да поеме отговорността за хората, които попадат в нейната среда, да помага за идентифицирането на онези, които са радикализирани, и да сътрудничи на полицията и на местните власти, за да ги спре, преди да планират атаки", казва експертът. Според професор Кларк представители на британското вътрешно министерство са му казали в частен разговор, че са се намесили в 500-600 специфични случая на радикализирани британски поданици или граждани, които са успели да отклонят от пътя на тероризма. Но професор Кларк предупреждава, че няма начин да се знае дали британската стратегия за превенция е щяла да спомогне за разкриването на дейността на бостънските атентатори Тамерлан и Джохар Царнаеви. "Няма доказателства, че те са поддържали активно връзки с опасни групировки. В очите на околните те са били само от онези хора, които от време на време свалят от интернет малко джихадистки материали, но нищо друго. Няма нищо друго, което да е подсказвало за някакъв процес, който да ги отведе до извършването на атаките", допълва специалистът.
Подобно на редица други британски експерти, професор Кларк посочва, че САЩ са се забавили с мерките за превенция на вътрешния джихадизъм. "Американците трудно приемат идеята, че джихадизмът може да се зароди от тяхното собствено общество. Те продължават да смятат, че това е феномен, внесен в САЩ от външни сили или чужди играчи", посочва професорът. Според експертите има няколко причини, поради които Великобритания трябва да бъде доста по-активна в мерките за борба с мюсюлманската радикализация, отколкото САЩ. Единият от тези фактори е броят на населението. По данни на доклад на института Пю от 2010 г. 0,8 процента от американските граждани са мюсюлмани в сравнение с 4,6-те процента от британските граждани, които са мюсюлмани. Експертите посочват също, че голяма част от пакистанското население във Великобритания е родено в Кашмир, където се води ожесточен конфликт между Индия и Пакистан. Но въпреки това вътрешният ислямски тероризъм не е непознат за САЩ.
През ноември 2009 г. Нидал Малик Хасан откри огън по войници и цивилни във военната база Форд Худ в Тексас и уби 13 души. Роден във Вирджиния от палестински родители, той бил подтикнат от вътрешен конфликт между своето задължение като американски войник и ислямската си принадлежност. През 2010 г. Фейсал Шахзад, дипломирал се от университета Бриджпорт в Кънектикът, се опитал да взриви Таймс скуеър в Ню Йорк, след като бил привлечен към радикалния ислям. Валентина Сория, експерт по тероризма в института "Джейнс консълтинг", вярва, че случаят с братята Царнаеви трябва да породи по-задълбочен дебат в САЩ дали властите правят необходимото, за да възпрат вътрешния тероризъм. "Ако се окаже, че братята не са имали специални презокеански връзки, тогава това действително ще задълбочи усещането, че се заражда нова тенденция", казва тя. "В този случай трябва да има дебат след Бостън по въпроса как американските национални и местни власти се справят с тази тенденция", посочва Сория.