19 Април 2024петък17:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Сърбия и Хърватия в капана на бежанската криза

Двустранните отношения се изостриха заради неспиращия поток от хора

/ брой: 222

Кризата с бежанците предизвика много сериозно напрежение и опъна до скъсване отношенията между Сърбия и Хърватия. Те и бездруго винаги са били деликатни и чувствителни и най-малката искра е способна да предизвика голям пожар, да не говорим за ежедневно въвежданите мерки и контрамерки от едната и другата страна, които предизвикаха не само километрични задръствания в района на гранично-пропускателния пункт между двете държави Батровци-Баяково, а и се стигна до ограничаването на свободното движение на хора и стоки - един от фундаменталните принципи, върху които се основава Обединена Европа.
    Недолюбването между сърби и хървати не е от вчера, а особено този процес се засилва и задълбочава през изминалия век непосредствено след Първата световна война, когато Хърватия става част по силата на международните договори от Кралството на сърбите, хърватите и словенците (от 1929 г. Югославия). Въпреки че са един от конститутивните народи в кралството, хърватите не се чувстват уютно под скиптъра на крал Александър I Караджорджевич и смятат, че са угнетявани от сърбите. Особено неприятен за тях е фактът, че местните управители в Хърватия са назначавани директно от Белград и са представители на сръбския политически и военен елит. Допълнително масло в огъня налива и убийството на лидера на Хърватската селска партия Степан Радич през есента на 1928 г., което оставя за дълго хърватите без изявен лидер, какъвто е бил Радич. Идва Втората световна война и първите, които слагат оръжие и не се съпротивляват на хитлеристката инвазия в Югославия, са хърватските подразделения. През ранното лято на 1941 г. се провъзгласява Независимата държава Хърватия (НДХ) под ръководството на Анте Павелич и неговите черноризци - усташи. Започва тотално прогонване на сърбите в пределите на НДХ (в която освен Хърватия са включени Босна и Херцеговина и областта Срем до днешния белградски квартал Земун). Набързо са създадени многобройни концентрационни лагери и най-зловещият от тях - Ясеновац. И до ден-днешен не е известно колко сърби са били избити по времето на НДХ и хитлеристката окупация на тогавашна Югославия - цифрите варират от 1,5 млн. чак до 2,5 млн. души.
    След възстановяването на Югославия и тръгването й по социалистически път на развитие под лозунга "Братство и единство" и под ръководството на Йосип Броз Тито привидно напрежението между двата народа е ликвидирано. Югославските служби за сигурност смазват всеки опит за национализъм и отклонение от принципите на новата социалистическа федеративна република. И така до 1990 г., когато започва създаването на многопартийната система в бивша Югославия и под ръководството на Франьо Туджман и създадената от него партия Хърватска демократична общност (ХДЗ) през 1991 г. Загреб гласува отделянето си от Югославия и обявяването на независима Хърватия. Избухва краткотрайна, но кръвопролитна и жестока война, в която загиват и са осакатени хиляди хора и от двете страни. Големи части от Хърватия, населени главно с етнически сърби, остават като анклави под контрола на Белград до есента на 1995 г., когато след операциите хърватите изтласкват сърбите от територията си и си възвръщат контрола над Източна Славония и т.нар. Република Сръбска Крайна. Като резултат над 200 000 сръбски бежанци са прокудени от домовете си и емигрират в Сърбия. И до днес не е ясна съдбата на повече от 2000 сърби и хървати, които се водят като "безследно изчезнали". Тези рани и от двете страни са все още доста пресни и продължават да кървят. Дори и сега хърватският град Вуковар не е напълно възстановен, а по много от сградите в столицата на Славония Осиек могат да се видят следи от куршуми и шрапнели.
    До новата ескалация на напрежението в отношенията се стигна, след като Унгария напълно затвори границите си за бежанци преди около седмица и издигна ограда по граничната си линия със Сърбия. Тогава, принуден от растящия бежански поток, Белград го пренасочи към хърватската граница. До момента почти 50 000 души са преминали сръбско-хърватската граница в районите на Товарник, Илок и Бездан, което предизвика истинска бежанска криза в Хърватия и постави на сериозно изпитание капацитетите на Загреб да се справи с неконтролируемия поток от устремили се на Запад мигранти. В опит да намали количеството на нелегалните бежанци Хърватия по примера на Унгария затвори седем от осемте си гранични пунктове със Сърбия. Извиха се огромни опашки от товарни камиони и транспортът на стоки и товари буквално замря.
Белград изчака няколко дни, но след като останалите пунктове продължаваха да бъдат затворени и сръбската икономика да търпи сериозни загуби, беше въведена ограничителна мярка за внос на хърватски стоки в Сърбия. Като отговор Загреб въобще забрани влизането на хърватска територия на лица със сръбски паспорти и автомобили със сръбска регистрация. Напълно е прекъснато движението на транспортни средства между Сърбия и Хърватия, както и пътнико- и товаропотокът за Босна и Херцеговина от Сърбия през Хърватия. Премиерът на Сърбия Александър Вучич открито заяви, че Сърбия няма да прилага същите мерки по отношение на хърватските граждани и те свободно ще могат и "са добре дошли" в Сърбия. "На икономически мерки можеш да отговориш с такива, на лудост не може да се отговаря", изтъква Вучич. Същевременно министърът на вътрешните работи на Хърватия Ранко Остоич обясни, че докато не бъде отворен пунктът Хоргош на сръбско-унгарската граница, положението няма да се променя, а хърватският премиер Зоран Миланович реагира с изявлението, че мерките са предприети, тъй като е налице сръбско-унгарски договор бежанците да се препращат само към Хърватия. Той е помолил неколкократно колегата си Вучич да намали интензитета на изпращаните към Хърватия мигранти, но до момента това не се случва. "Ние не можем да се справим с 9000 бежанци дневно, но бихме могли да направим това с 4-5000. Много е просто."
Вече са отворени три ГКПП между Сърбия и Хърватия - Батровци-Баяково, Шид-Товарник и Богоево-Ердут. Изглежда, че т.нар. "двустранни санкции" се оказаха просто буря в чаша с вода. Колоните от товарни автомобили вече са ликвидирани и пътническите превозни средства преминават практически веднага, а товарните се задържат до 1 час. А броят на бежанците, преминаващи от Сърбия в Хърватия, също е намалял до около 2-2500 души дневно.
    Двустранните мерки удариха сериозно и двете икономики, които съвсем не са в цветущо състояние. А разклатиха и бездруго твърде крехките двустранни отношения и диалог. Брюксел гледа мълчаливо случващото се между Сърбия и Хърватия. Евролидерите търсят генерално решение на проблема с бежанците. Ако обаче някой смята, че Сърбия, респективно Хърватия или Унгария ще се превърнат в събирателен център за мигранти, горчиво се заблуждава. Нито хората от тези страни, нито правителствата им го искат. Още по-малко самите бежанци. А Румъния и Босна и Херцеговина все повече със загриженост наблюдават случващото се и затягат контрола по границите си...


Балканите са пункт за прегрупиране на бежанците
Според външния министър на Хърватия Весна Пусич страните от Балканския полуостров са пункт за прегрупиране на бежанците от Близкия изток и Северна Африка, преди да продължат по пътя си към Западна Европа, предаде ТАСС.
"За последните десетина дни у нас пристигнаха 63 хил. бежанци. Всички те бързат на запад. Залети сме от миграционна вълна, но се стараем искрено да помогнем на тези нещастни хора, които са преживели ужасите на войните", съобщи Пусич. "За предоставяне на убежище в Хърватия към нас се е обърнала само една жена с деца", добави тя.
"Страните от Балканския полуостров и Унгария са само транзитни зони за бежанците. Миграционната криза е ново явление за нас. Може да се каже, че методите ни за справяне с нея са различни", смята Пусич. Според нея ЕС трябва да сключи споразумение с Турция за регулиране на миграционния поток, през чиято територия той прониква.


Дълги опашки от камиони се извиха от сръбската страна на границата с Хърватия заради протеста на шофьорите срещу затворения гранично-пропускателен пункт Батровци-Баяково
БГНЕС

Мигранти в лагер в Хърватия, чакащи да бъдат транспортирани в Унгария
БГНЕС

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 305

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 304

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 274

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 296

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ