СЪРБИЯ ГЛАСУВА НА 24 АПРИЛ

Методи Методиев 

  В петък, 4 март, точно в 12:00 на обяд президентът на Сърбия Томислав Николич подписа и обнародва специален указ за разпускането на Скупщината (парламента) на страната и провеждането на предсрочни парламентарни избори в западната ни съседка за 24 април т.г. В мотивите си за разпускането на парламента и провеждането на изборите Николич заяви: "...Дойде времето за проверка на поддръжката за тежките и сериозни реформи, които предстоят. Поради това е необходимо и гражданите да заявят ясно дали поддържат този курс на реформи или съществува по-добра идея или пък някой друг, който заслужава доверието на гражданите на Сърбия..."
След като подписа указа, сръбският президент призова гражданите, участниците в изборния процес и медиите за чиста и ясна предизборна борба, "за открито и честно състезание в предизборния процес, за да може Сърбия да продължи с реформите и да не се откаже от пътя си, по който е вече поела..." Самият президент не скри очакването си на изборите да победи Сръбската прогресивна партия (СНС), която е основана от самия него през 2009 г., но също така се надява да си сътрудничи с всяко едно ново демократично избрано правителство. Броени часове преди оповестяването на указа председателката на сръбския парламент Мая Гойкович и председателят на парламента на Войводина Ищван Пастор съобщиха, че изборите в Автономната област Войводина и извънредните парламентарни избори в Сърбия ще бъдат проведени на една и съща дата, като поясниха, че подобно развитие е политически, икономически и обществено най-изгодно.
    Реално борбата за надмощие в следващия сръбски парламент ще се води от 6 основни политически сили и коалиции.
    На първо място това ще е СНС и коалиционните й партньори от няколко по-малки партии - Движението на социалистите (ПС) с лидер настоящият министър на труда и социалната политика Александър Вулин, Движението "Силата на Сърбия" (ПСС), водено от Драгомир и Миланка Карич, Санджачката демократическа партия (СДП) с председател настоящият министър на информационните технологии Расим Ляич, "Движението за обнова" на Вук Драшкович, както и редица други малки партии и движения, чиято поддръжка значи нещо единствено в медиен контекст за "ширината" на водената от "напредняците" коалиция. Според изследванията на две социологически агенции - "Фактор плюс" и "ЦЕСИД", към момента подкрепата на СНС и коалиция варира от 49% до 57% , което означава, че в хода на предизборната борба най-вероятно тази поддръжка ще се увеличи с оглед предполагаемата пределна мобилизация на електората и симпатизантите на "напредняците". До голяма степен вече е ясно, че новият-стар премиер на Сърбия ще е Александър Вучич и само не е ясно дали СНС ще получи обикновено или квалифицирано мнозинство в новата сръбска Скупщина. В момента Вучич има освен подкрепата на "Партията на обединените пенсионери", водена от Милан Кръкобабич, тази и на ЕС и Вашингтон.
    На второ място със сигурност в парламента ще влязат сръбските социалисти (СПС), водени от сегашния сръбски министър на външните работи Ивица Дачич, които според прогнозите имат подкрепата на около 10% от гласоподавателите. СПС отново ще излезе на изборите в коалиция със старите си политически партньори от регионалната партия "Единна Сърбия" с лидер Драган Маркович - Палма.
    Националистите в Сърбия ще се представят в две колони - "Демократическата партия на Сърбия" (ДПС) - бившата партия на Воислав Кощуница, а сега председателствана от Сандра Рашкович - Ивич, и движението "Двери" с лидер Божко Обрадович, които застъпват както твърдо проруски ориентирана политика, така и сътрудничество с ЕС. Другата ултранационалистическа антиевропейска и анти-НАТО партия - Сръбската радикална партия (СРС) с председател Воислав Шешел, също ще залага на проруска и твърда анти-ЕС политика.
"Демократичната опозиция" също ще излезе на изборите в две колони - едната ще е представена от социалдемократите с лидер бившия сръбски президент Борис Тадич, като ще им партнират либералдемократите, водени от Чедомир Йованович. Надеждите са, че тази коалиция ще успее да получи подкрепата на поне 6% от избирателите. Втората колона ще се представлява от Демократическата партия с председател Боян Пайтич, който понастоящем е председател и на правителството на АО Войводина, с партньор "Нова партия", водена от Зоран Живкович. Тази коалиция е на ръба с поддръжка от около 4% от електората. Преобладава мнението, че все пак излизането на "демократичната опозиция" в два отделни сегмента дава определено преимущество пред предишния вариант на синергия на опозиционните партии, тъй като механичното обединяване не дава гаранции и за математическото повишаване на изборните резултати. Всички настоящи лидери в редиците на тази опозиция са бивши високопоставени функционери на ДП, които обаче с оглед на своите междуличностни и властови амбиции не са успели да останат заедно и да консолидират вече маргинализиращата се ДП.
    Със сигурност в следващия сръбски парламент ще влязат още три малцинствени партии - Демократичната партия на албанците на Риза Халими, Партията на демократичното действие в Санджак, водена от Сюлейман Углянин, и, разбира се "Съюзът на унгарците във Войводина" с председател Ищван Пастор. Според сръбския изборен закон партиите, регистрирани като малцинствени, трябва да получат най-малко 1% от гласовете, за да могат да изпратят свои представители в сръбския законодателен орган. В тази връзка следва да се запитаме на коя страна ще застанат трите партии на Българското национална малцинство (БНМ) в Сърбия - "Партията на българите в Сърбия", "Демократичният съюз на българите" и "Демократическата партия на българите" - на страната на СНС, на страната на опозицията, да се обединят и/или коалират с друга малцинствена партия или пък ще се случи невъзможното - лидерите на трите формации да се договорят и излязат с обща платформа и листа на изборите. Третият вариант е като че ли най-невероятният. За сравнение с другите малцинства, на проведените на 16 март 2014 парламентарни избори нито една от трите регистрирани български партии не се включи самостоятелно или в коалиция в политическия процес. Почти всички малцинствени групи - унгарска, бошняшка, албанска, хърватска, циганска, черногорска и дори руска, участват под едната или другата форма. На тези избори три малцинствени партии успяват да влязат самостоятелно в парламента: Съюз на унгарците от Войводина (СУВ) - 6 депутати, Партия на демократичното действие (ПДД) от Санджак - 3, а Демократичната партия на албанците (ДПА) успява да вкара 2-ма представители с малко над 24 хиляди гласа. Сега му е времето отговорните родни органи да се заемат с процеса... Но едва ли... А със сигурност етнически българи ще участват на изборите, но на листите на традиционно сръбски партии.
    Предварителните оценки са, че изборите ще струват на сръбския бюджет около 25 милиона евро, но също така най-скъпо ще струват пропуснатите възможности за осъществяването на структурни реформи в Сърбия през отминалата 2015 година, които са били свързани с многобройни съкращения в администрацията и държавните предприятия, т.е. с непопулярни социални мерки, а с това и с изгубването на гласоподаватели.       
Междувременно бившият президент и премиер  на Сърбия, председател на Демократическата партия Воислав Кощуница, заяви, че няма да подкрепи нито една партия на предстоящите избори. "Напуснал съм политиката преди две години и нямам намерение да се връщам в нея. Така че не виждам начин да обявя подкрепата си за която и да е от политическите партии в страната."


Томислав Николич

Александър Вучич

Борис Таджич

Александър Вулин