Санкциите срещу Русия удрят най-тежко ЕС

Владислав Дацов


Благодарение на "санкционната" политика на ЕС спрямо Руската федерация най-тежко пострада селскостопанският сектор на редица страни членки. Поради тази причина въпросът за европейската солидарност се преплете с ясното осъзнаване на националните интереси, за да се породи у редица правителства съмнението: "Кое е по-важно?" За нашето правителство, разбира се, този въпрос не стои, но ето какъв отговор получава в други държави.
Президентът на Чехия Милош Земан изразява скептицизма си по отношение на санкциите срещу Русия, заявявайки, че прилагането на каквито и да било санкции представлява безсмислена и неефективна мярка, защото я следват контрамерки. За разлика от Земан, който извежда това като констатация, но не предлага конкретни действия, министър-председателят на Финландия Александър Стуб твърдо отказва да въведе санкции срещу Русия:
"Имаме добри отношения с Русия и, разбира се, ги използваме в своя полза", коментира той и добавя, че е уведомил за позицията си ръководството на ЕС и канцлера на Германия Ангела Меркел, която беше особено активна в позицията си в подкрепа на санкциите.
Може би най-силно от всички недоволството си изразяват гръцките фермери. Стотици хиляди тонове плодове, предназначени за руския пазар, остават нереализирани. Оказали се в отчаяно положение, селскостопанските производители искат от правителството си да предприеме всички необходими дипломатически мерки за нормализация на ситуацията, да им изплати компенсации, а също така да изпрати на Брюксел съответните материални претенции.
На фона на селскостопанската криза, породена от санкциите на ЕС срещу Русия, се очертава още една - този път енергийна, след като Върховната Рада на Украйна прие закон, с който уж налага санкции на Руската федерация. При прочит на това, което днес се прие с гласовете на 244 депутати, изглежда доста спорно кой реално ще си изпати от предвидените мерки.
На първо място, това безспорно ще бъдат гражданите на самата Украйна. На второ място, европейските граждани, а най-лошото е, че и ние сме сред тях. Ето накратко какво предвижда подготвеният от киевската хунта и приет от нея закон за санкции срещу Руската федерация. Законът позволява на украинските власти да налагат без предварителното разрешение на съда 25 вида санкции, сред които: запор върху активите на физически и юридически лица, забрана за каквато и да било дейност на територията на Украйна (максимално широка формулировка), забрана за напускане на страната и за придвижване в нейните предели. Накратко на това му се казва: "своеволие". Бих казал "беззаконие", но липсата на всякакъв контрол върху дейността на правителството, което вече може да прави всичко, което му хрумне, е облечена именно във формата на нормативен акт с ранга на закон. Това ли е демокрацията?! Това ли е правителството, на което уж демократичният ЕС оказва подкрепа?! Напомням, че българският етнически елемент в Украйна не е никак малък и тази част от закона може да накърни сериозно интересите му. Не че ЕС или нашето правителство много се е загрижило за етническите българи в Украйна, де...
Освен това законът предвижда още нещо (това ни засяга вече пряко). Киевските власти вече могат на основание този закон да спират транзита на ресурси през своята територия, в това число и на газ. С други думи, киевската хунта може по всяко време да ни "врътне кранчето", а това се отнася и за доста други "солидарни" със санкциите срещу Русия страни от ЕС. Така украинското правителство си мисли, че ще може да шантажира не само Русия, но и ЕС. Така де, ако нещо ЕС вземе, че се обърка (не че солидната подкрепа на Меркел за санкциите дава основание за подобни съмнения) и отмени санкциите, може да му спре газта. Досега санкциите бяха от криворазбрана солидарност, а с този закон вече могат да бъдат и от страх. Политиката на шантаж от страна на Порошенко, Яценюк и компания тепърва ще се сблъсква с опозиция извън пределите на Украйна. Осъзнавайки това, киевската хунта решава да си осигури подкрепата на поне един голям играч на международната сцена, за да продължава със своеволията си вътре в страната необезпокоявана, а и за да стои мирен ЕС. Днес депутатите приемат и поправка на закона за газотранспортната система, според която вече 49% от газотранспортната система на страната могат да бъдат продадени на западни инвеститори. Коментарът на депутата от Върховната Рада Николай Рудковский е достатъчно красноречив:
"Това означава, че ние подарихме на американците газотранспортната си система. Ако бяхме поканили за акционери българите, румънците..."
Разбира се, скандалният закон не минава незабелязан и от някои политици на ЕС. Министър-председателят на Словакия Роберт Фицо заявява, че трябва да се подготвим за прекъсвания в доставките на газ и че решенията, които Украйна приема, могат сериозно да навредят на ЕС.
Изправени сме пред хипотезата и ЕС, и Украйна да приемат решения, уж насочени срещу интересите на Русия, като от тези решения страдат гражданите на страните членки на ЕС и украинците. Европейската солидарност може да звучи добре на думи и на ниво политически заявления, но когато ножът опре до кокал и националните ни интереси биват засегнати, колко струват тези декларации за солидарност? В края на краищата всяка страна решава сама за себе си дали членува в този съюз за едната добра дума и потупването по рамото или застава зад интересите на народа си, зад материалното му благополучие и ще действа така, че да гарантира просперитета му. Трябва ни здрав политически реализъм и справедливост във външните ни отношения! Или казано с други думи: "Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари!"