Самарското знаме - от детския спомен до приноса в познанието

Бойка АСИОВА

Йордан Ценов е роден през 1926 г. в с. Горна Бешовица. Средното си образование завършва във Враца, а в Софийския университет - специалност история. Работи в системата на леката промишленост, но историята си остава негова страст, а краеведението - морален дълг и смисъл на дните му.
Не съм забравил никога, че над вратата на класната ми стая беше окачена репродукция от картината на Ярослав Вешин "Самарското знаме". Мястото на този детски спомен за знаковата творба на чешкия художник е началното училище в Горна Бешовица. В родното си село Йордан Ценов учи от първо до четвърто отделение.
Симеон Лашков е учителят, чието име старият днес човек и сега споменава с благодарност и респект. Освободителната война е белязана в детското му съзнание и от родовата съдба. Прадядо му Тодор Ценов е роден в Тетовско и след решенията на Берлинския конгрес, когато Македония остава под турско робство, цялата фамилия се спасява в Майка България. 

Снимки: Архив на семейство Ценови
Йордан Ценов пред Руския културно-информационен център в София

С Йордан Ценов се запознах през една командировка във Врачанско като пътуващ кореспондент на в. ДУМА. След като си свърших работата в Горна Бешовица, този мъж свенливо, но настоятелно пожела да ми покаже светините на родното си село, застрашени от разпиляване. В началото на 90-те бе време, помитащо всичко зад себе си. Човекът ме поведе към селската черква. С нескрита гордост ми каза, че камбаната е от стотината екземпляра камбани и църковна утвар, изпратени от Славянските комитети в Русия по предложение и нарочен доклад на Пьотр Владимирович Алабин през 1879 г. Имало надпис върху нея, уверяваше моят домакин. А храмът "Свети Димитър" бил осветен от самия Софроний Врачански през 1864 г.
И още една реликва на Горна Бешовица, застрашена от новите ликвидатори, ми показа Ценов - къщата на Иван Фунев, строена от именития скулптор и украсена с уникални негови творби.

Корицата на книгата "Знамето и губернаторът" от Йордан Ценов

За мен беше ясно, че съм попаднала на един от ония родолюбиви чеда, с които съответното селище е благословено. Затова, когато три години по-късно ми донесе в редакцията "Знамето и губернаторът", не ме учуди. По редакторски навик прелистих книгата отзад напред, за да се уверя какъв огромен труд се крие между кориците на това издание. И колко добросъвестно авторът е посочил всички ония, които преди него са се трудили, за да се запази блясъкът на Самарското знаме, запаметено в художествени платна, паметници и слово. Тази необичайна реликва, този символ на единния корен на два народа. И че Пьотр Алабин не е просто име на улица в центъра на София или само инициатор на създаването на това знаме за Българското опълчение. Не е само губернатор на София на Временното руско управление в България (1878-1879). Или само приятел на страната ни до края на дните си. Това име е част от историята ни.

   Медалът за заслуги в изучаване историята на Самарския край, даден на Ценов от Историческия музей в гр. Самара, Русия

И още нещо. Не тръгва ли интересът на автора от надписа на черковната камбана в Горна Бешовица? Не е ли това святата суета на всеки родолюбец да завърти слънцето около родното си огнище? Да събира, разпитва, издирва, къта, пише и публикува? Да намери място в голямата история частицата на родното село, на род, на предци. И не се ли изгражда от тия частици широкият темел на голямата история?
"Колко забележителни хора не са могли да доведат докрай започнатото дело, а вие успяхте. Книгата живее дълго, а с нея и авторът й. Благодаря още веднъж за Вашия труд!" - пише до Йордан Ценов професор Ленар Василиевич Храмков, заслужил деятел на науката на Руската федерация, доктор на историческите науки, действителен член на Академията на хуманитарните науки.
Пликът с клеймото от Самара се прибира в личния архив като начало на приятелска кореспонденция.
"За вклад в изучении истории Самарского края" пише на медала с лика на Пьотр Алабин, който Йордан Ценов получава от Историческия музей "П. Вл. Алабин" от град Самара.
Тази година беше чествана 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Повод отново личността и делото на Алабин да е в центъра на вниманието на изследователите. И това е още една причина да се изрази уважение към приноса на Йордан Ценов, неуморният краевед, чийто интерес към историческите истини и ценности тръгва още от онзи детски спомен в класното училище в родната му Горна Бешовица.