Съкровищата на северното Черноморие

Какво е да откриеш съкровище? Навярно за всеки е различно. Но да откриваш ценности в древна столица със сигурност най-малкото е вълнуващо. А да откриеш 7-вековно съкровище вероятно означава, че Пазителят му най-сетне е видял, че точните хора го търсят и ще го опазят както подобава. Хора с такъв професионален шанс работят в каварненския Исторически музей. Създателят на първата в града музейна сбирка - достолепният Иван Рафаилов, днес би бил особено горд с приемниците си. 

"Едно съкровище, за да остане скрито векове, означава, че притежателят му е бил насилствено убит или прокуден от дома си, не е имал възможност да се върне и да вземе съкровището си. Не е имал възможност и да предаде за съществуването на наследниците си, за да могат те да се ползват от него", разказва директорът на каварненския Исторически музей Пенко Георгиев след първото официално представяне на "Татарската плячка". Тя е открита от екипа на доц. Д-р Бони Петрунова в ранна утрин в средата на август преди 2 години след 15-годишни археологически разкопки на нос Калиакра. Всеки си спомня малкото глинено гърне, пълно с близо 1000 предмета - над 877 сребърни и 28 златни монети, апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена - единият златен, мъниста от скъпоценни камъни и злато. Повече от половината от парите са турски, около четвърт - български, а останалите византийски, венециански, влашки. Особен интерес представляват няколкото 

уникални венециански златни монети

Те са от близо 24 карата и са сечени за кратко по времето, когато се управлявали съответните владетели през 14 век. Само една от тях днес е на стойност над милион евро. Две такива имаше в гърнето. Наричали ги цехини. Названието си получават от двореца "Ла Цеха", в който тогава се е помещавал монетният двор. Те били конвертируемата валута и притежаването на такива монети отваряло вратите във всички дворове - където и да отидеш, имаш универсалното платежно средство.

"Най-голямото ми желание и онова, за което работя през всичките години, е всички тези знакови за българската история открития да бъдат достъпни за хората, всеки да може да се докосне до славното българско минало. Фондохранилищата на музеите са пълни с невероятни ценности. Те трябва да бъдат извадени и показани на хората". Дори не е сигурно, че онази къща във Верона е на Жулиета, но хората от цял свят дават пари, за да се снимат пред нея. "Това трябва да постигнем за Каварна и съкровищата й".

Какви са очакванията 

през този сезон?

"Всяка година си казваме, че "тази не може да е по-успешна от миналата", но последните 3 години надхвърлиха очакванията ни. Разкопките на Калиакра започват тези дни и дано сме късметлии - научния ръководител доц. Петрунова и аз се надяваме и тази година да направим поредното зашеметяващо откритие. Въпреки ситуацията с коронавируса, макар че тя пряко не е повлияла на работата ни. 

Екипът от археолози продължава и тази година проучванията на сектора, в който бе открита и "Татарската плячка" и златният пръстен на неизвестен български владетел (Георги), за когото се предполага, че е внук на Добротица. Той е в близост до третата крепостна стена - най-вътрешната. Мястото е с прекрасна гледка. Това от само себе си предполага наличието на сграда, която е била с представителни цели. Находките също говорят, че тя е била обитавана от  неслучаен човек. Според научния ръководител най-вероятно собственикът на къщата не е бил християнин, тъй като той е разрушил християнския некропол, който се намира под този пласт, от който са последните находки. Вероятно този, който е укрил съкровищата, събирал е ценностите с мародерство и ги е складирал под пода на помещението, както е било характерно за онези времена. Но и очевидно е бил принуден да напусне това място без да има възможност да ги вземе със себе си, но и не е успял да се върне за тях. Той обаче не е свързан с Георги, тъй като съкровището е от по-късен етап.

Отделно сериозен интерес представлява християнският некропол, където миналата година пак в средата на август бе открито погребението на Георги Палеолог. Този некропол вероятно е бил разрушен от стопанина на съкровището. Проучвайки некропола, се надяваме да разберем кой точно е погребаният там. Навярно също не е случаен човек, средновековен български аристократ от династията на владетеля Добротица, ако се съди по богатото погребение - разказва за очакванията от работата на археолозите Георгиев.

"Според мен 

предстоят много интересни открития

Дано коронакризата не възпрепятства работата. Тази година имаше известно забавяне на средствата от Министерството на културата, а и договорите още не са сключени именно поради кризата. По-малък е и бюджетът от община Каварна, поради което работим с по-малко хора. Затова тази година си поставяме по-малки, по-краткосрочни, но осъществими задачи, като ще акцентираме върху допроучване на започнатите  сектори", казва Георгиев за плановете на екипа.

Тази година проучванията на нос Чиракман - символът на Каварна, се очаква да започнат от 10-15 септември. Според Георгиев най-интересната част от историята на величествения нос е античността, когато там е бил разцветът на древногръцката колония Бизоне и търговските й отношения с други градове. Каварналии знаят историята на прочутото каварненско златно съкровище, открито на съседната на Чиракман Червена могила през 1901 г., а част от него била откупено от руския консул княз Шаховски, после продадено в Лондон... "За жалост, неговите следите се губят", казва Георгиев, който е убеден, че Бизоне има с какво да изненадва археолозите и до днес. Преди около 15 години тук бе открита монета на деспот Добротица, а неотдавна и на Владислав Варненчик, което постави доста въпросителни пред историците - какви битки е водил Варненчик, стигнал ли е до Чиракман и пр. Междувременно са разкрити нови зидове на сгради, които предстои да бъдат проучени. Засега целта е да се достигне до културния слой на елинистичната епоха.

Миналата година, започвайки проучването на този пласт, бе открита добре съхранена глава от теракотена статуетка на богинята-майка Кибела и напълно запазено средновековно гърне. Археолозите засега смятат, че това има връзка с храма на Кибела в Балчик. Историците знаят, че около Дуранкулак е било най-голямото светилище на богинята. Всички тези находки говорят доста за култа към Кибела, характерен за този регион. Не е изключено в предстоящия сезон археолозите да открият храм на богинята и на Чиракман. Това, разбира се, са предположенията на каварналийка, която иска градът й да заеме подобаващо място в европейското културно наследство.

Историческият музей в Каварна преди дни откри във фоайето на Община Каварна изложба с най-интересните експонати, намерени през 2019 г. на Калиакра. Идеята е гражданите на Каварна, както и гостите и да станат съпричастни на най-новите открития в една нетрадиционна среда.

За първи път е показан най-впечатляващият предмет от гробните дарове - масивен златен пръстен, открит в средновековната морска столица на България - Калиакра, през 2019 г. под научното ръководство на доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей. Той е открит в един от гробовете на наследник на Палеолозите, Господин на Калиакра и вероятно родственик на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век). Посетителите имат възможност да видят и красив стъклен съд, открит в гроба му, в който според тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките.