19 Юли 2019петък20:23 ч.

На фокус

Сагата с язовирите продължава

Няма нито един ремонтиран водоем за цяла година, откакто държавната ДКК получи 500 млн. лв.

/ брой: 116

автор:Ростислава Иванова

visibility 554

Измина година, откакто правителството взе поредните "спешни" мерки за обезопасяване на язовирите, отпускайки накуп на енигматичната Държавна консолидационна компания (ДКК) внушителните 500 млн. лв. за ремонта на 800 водоема. За 12-те месеца с помощта на половин милиард очаквахме държавата да укрепи язовирните стени, да ремонтира предпазни клапани и подмени укрепителните съоръжения, за да се предотвратят бъдещи трагедии като тези в Цар Калоян, Бисер, Мизия. Нищо такова обаче не се случи, откакто дълбоко законспирираната фирма мастодонт към Министерството на икономиката прилапа парите на данъкоплатците. 

А лятото пак дойде с обичайните порои, които отново поставиха на изпитание населението в близост до старите водоеми, а властта пак се заоправдава с лошото време и многото паднала вода. Последната седмица станаха няколко тежки аварии с неремонтирани язовири и по чудо се разминахме без човешки жертви. Скъса се част от язовирната стена край село Нова Върбовка във великотърновската община Стражица. Язовир "Чешме дере" в стражишкото село Камен преля два пъти за седмица и наводни много къщи, детската градина и училището. Скъса се и дигата на язовира край провадийското село Тутраканци и водата тръгна заплашително към къщите, та се наложи и там хора и животни да се евакуират. 

ДАМТН: Всичко е спокойно, държавата не спи

Четири дни преди авариите шефът на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) Петър Горновски успокояваше как нямало опасност за населението и всичко било под контрол. "Можем да кажем, че вече е по-спокойно. Понижават се водните нива на язовирите, особено тези, които в последната седмица повишаваха нивата и преливаха някои от тях. Разбира се, предвид прогнозите и това, което ни очаква в близките дни, имаме готовност за реакция и всички държавни институции също, защото ние сме в координация с тях", твърдеше Горновски малко преди да прелеят водоемите. И рецитираше познатите вече данни за язовирите, наизустени в последните 6 месеца - че 400 водоема се нуждаят от спешен ремонт - предимно малките от 50-те и 60-те години, а над 800 имат проблеми със съоръженията и язовирните стени. Не пропусна отново да обвини кметовете за проблемните общински язовири, че хем не ги стопанисвали, хем не ги давали на държавата. 

После се скъса язовирната стена край Горна Върбовка и от кумова срама Горновски прати заместника си Кирил Войнов да се обяснява пред медиите. На свой ред и бившият шеф на пожарникарите взе да успокоява как "държавата си е на мястото и няма основания за безпокойство". "Хората могат да спят спокойно с Божията помощ, защото държавата сега не спи", похвали се Войнов и също докладва данни за водоемите. Той пък обясни, че "от общо 6840 язовира у нас 414 са в аварийно състояние, 500 са опасни, а 10 под специално наблюдение". И лаик да си по темата, просто няма как да не хванеш разминаването в цифрите на двамата. Според Горновски опасните язовири са 400, според Войнов са 500?! Защото нуждата от "спешен ремонт" би трябвало да значи "опасни". Или просто сме жертви на целенасочено объркваща чиновническа терминология, за да не разберем истинската картинка. 

Властта се оплете за броя на водоемите

Хронологичен преглед две години назад на изявленията им по темата пък показва, че опасните язовири се увеличават, вместо да намаляват, както все пак логично очаквахме след отпуснатия от кабинета половин милиард за ремонта им. Така например през ноември 2017 г. управляващите твърдяха, че опасните водоеми са около 200, а през март 2018 г. - че са 150. През декември миналата година Войнов каза, че над 400 се нуждаят от спешен ремонт, а над 800 - от текущ, а през април 2019 г. - когато се топяха снеговете и преливаха реките, същият твърдеше, че "няма язовири в критично състояние". 

Спецът по пожарите оправда скъсването на язовирна стена над село Нова Върбовка с "многото интензивен дъжд за кратко време". Според експертното му мнение преливникът на язовира не могъл да поеме водата. После обаче се изпусна, че водоемът бил проверен последно през февруари 2018 г., а следващата инспекция била планирана след година и половина - т.е. след сегашната авария. Какво съвпадение! 

Според него България имала проблеми само с язовирите - общинска собственост, защото част от кметовете не се грижели за тях. "Близо 4500 язовира се водят общински, 600 акта за нарушения на кметове сме съставили. Няма да правя никому компромиси", закани се зам.-шефът на ДАМТН. Единствената новина от словесния му порой бе, че в момента върви проучване и проектиране на 16 от най-критичните язовири, за да бъдат ремонтирани, както и процедурите по създаването на проектите за ремонт. Областите с най-много критични язовири са Враца, Хасково, Стара Загора и Пловдив, а сред най-опасните са "Бели Искър" и "Огоста", докладва той и пак увери, че "държавата си е на мястото". 

Законспирираният холдинг касичка

На 20 юни 2018 г. - половин месец преди правителството да преведе 500 млн. лв. на ДКК за спешните ремонти на водоемите, депутатите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" услужливо приеха поправки в Закона за водите, с които обещаха да сложат ред в хаоса при управлението и поддръжката на язовирите. Промените позволиха на кабинета да определи държавно търговско дружество, което да осъществява ремонтите и поддръжката на язовирите независимо от собствеността им. За всеобща изненада МС възложи на ДКК да възлага с обществени поръчки реконструкциите на язовири. Според поправките общините, които не можеха да стопанисват водоемите си, можеха да ги предадат на държавата. Любопитното е, че тази задача не бе поверена на нито една от многото специализирани държавни структури - НЕК, "Язовири и каскади", "Напоителни системи" или създаденото със закона ново държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", което трябва да се грижи за нежеланите от общините водоеми. Всъщност с решението си от 10 юли 2018 г. МС обяви само, че увеличава капитала на ДКК с половин милиард лева. Едва по-късно икономическото министерство потвърди слуховете, че ДКК "ще възлага ремонтите и реконструкциите на язовирите - държавна и общинска собственост". Според в. "Сега", който се позова на отговори на министерството, това ще става чрез две фирми под шапката на ДКК - "Еко антрацит" и "Екоинженеринг РМ". 

За някои подробности около ДКК споменава и в. "Дневник". Компанията бе създадена от ГЕРБ през 2010 г. с цел парите от приватизация да постъпват в нея вместо в Сребърния фонд. При управлението на предишния министър на икономиката Божидар Лукарски в нея започнаха да се апортират разнородни активи. Така се роди холдинг мастодонт под шапката на Министерството на икономиката, който обхваща от кисело мляко, вино и розово масло, до бившо летище, военно производство и оръжейна търговия... Компанията дори няма интернет сайт, но е собственик на големите оръжейни държавни фирми ВМЗ, "Кинтекс" и "Авионамс" и редица предприятия с атрактивни имоти и бизнес. Последната й придобивка е "Еко антрацит", чийто капитал в края на 2017 г. при разпределяне на бюджетния излишък и без обосновка и обсъждане бе увеличен със 120 млн. лв. По последни данни капиталът на ДКК е 385 млн. лв. и с новото увеличение от 500 млн. лв. достигна внушителните 885 млн. лв. Компанията се управлява от тричленен съвет на директорите - Лъчезар Калбуров, Ясен Спасов и Красимир Тенев, назначени от Лукарски малко преди второто правителство на Бойко Борисов да подаде оставка. Единствената им поява пред медиите бе, когато служебният министър на икономиката Тодор Седларски ги уволни. Причината бе скандалната продажба на сграда на една от фирмите на ДКК - "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки", включена в забранителния списък, на "София-БТ" - собственост на "Булгартабак холдинг". Проверка установи, че продажбата е била без търг или конкурс. По времето на министър Емил Караниколов тримата обаче обжалваха уволнението си и съдът ги възстанови на работа. За три години Калбуров, Спасов и Тенев не са дали ни брифинг, ни публичен отчет за дейността на ДКК. 

На щат в мегакомпанията се водят само 17 служители. От икономическото ведомство обаче твърдят, че "ДКК вече разполага с експертен съвет, подобен на този, който се изисква от разпоредбите на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за водите". Впоследствие се разбра, че ремонтът на язовирите е възложен на фирма "Еко Антрацит", чиято дейност се свежда до рекултивация на стари минни терени. С нея ще работи и "Еко Инженеринг редки метали", която иначе контролира последствията от добива на уран в обектите и засегнатите райони. В двете фирми работят общо 130 души, но само 7 са наети от "Еко Антрацит" да отговарят за язовирите. 

Година по-късно при липсата на каквито и да било резултати остава актуален въпросът защо ГЕРБ избраха за толкова важна задача компания без опит с язовирите и дали тези пари няма да бъдат разпределени от холдинга касичка между "наши фирми".

Директорът на Фонд "Земелие" подаде оставка

автор:Дума

visibility 141

Теменужка Петкова смени шефа на БЕХ

автор:Дума

visibility 130

Зърнената реколта може да се окаже рекордна

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 137

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ