Сага за патладжана и солиста

Инж. Йорданка КАРАМФИЛОВА 

"Таз "Милка" е кафява" - за кравата от ливадата и от шоколада. 

"А кой е Чаплин, а Фелини" - въпроси на студенти към професора. Ще питат ли децата ни за Росини, Верди, Моцарт, Малер: "Какви са тези хора?" 

Да сте чули някой от кандидат-управляващите да говори за парите на правещите кино, театър, опера творци, освен за намаляване на публиката в залите и пр. Трябва грижа от държавата, трябва Закон за меценатството, трябват спонсори! Дано го осъзнаят тези, които сега се готвят да управляват...

Влизам в една от веригите магазини за всекидневни покупки. Момче, подреждащо стоките, ми подава зеленчука от най-горния рафт. Питам го: "Харесва ли ви работата тук ?" А той - "Не! С тази заплата - никога повече". Колко, питам? Посочи сума, по-голяма от тази на музиканти с неоспорими, международно признати качества. Не питах за образованието му. За това дали е искал, но не е играл на топка с децата от квартала като малък, за да свири. Дали всяка година е държал изпити, за да мине в по-горен клас, а и въобще да го приемат в съответното училище по изкуства. Явявал ли се е, печелил ли е прослушвания, конкурси. Оценявали ли са го най-високо признати в професията специалисти.

Едно ще кажа - дано да не е преминал през всички тези изпитания. Да спечелиш съответна позиция в престижен оркестър коства много - и в детството, и след това. И винаги трябва да си в съответната форма. Да знаеш репертоара, да свириш заедно с оркестъра, да следваш диригента, дори за части от секундата да не можеш да мислиш за друго...

Не попитах момчето от магазина гледало ли е някоя опера. Например на Белоградчишките скали, където се събира публика и от съседните ни страни. Защото постановките там са на световно ниво не само заради природните дадености, но и заради фантазията, професионализма, специфичното чувство на твореца - създател на една постановка. На режисьора, на изпълнителите. А "Жената от езерото" - езера като Панчаревското, а и къде по-екзотични има по света, но в нашето слезе от истинска лодка героинята от съответната опера. Там бяха петима министри от служебното ни правителство. Значи, без съмнение ценят изкуството. Но питат ли, мислят ли за бюджета, за заплатите на създателите на тази красота. Защо оперното ни изкуство така се цени в Япония например. Да видим "Кармен" - не само световноизвестната музика, певците, постановката, нюансите - дланите на изпълнителите върху "сферата"... Нюанси, които несъмнено се забелязват и ценят от познавачи на най-високо ниво. А "Евгений Онегин", "Кирил и Методий"...

Излизам от операта, от поредния спектакъл. Всички са усмихнати, доволни от видяното и чутото. Но защо един математик, отказал се навремето да учи музика, за да не влезе в казармата (поне така ми обясни), не е особено впечатлен. Ами да беше го следвал това изкуство, че сега заедно да се борим за съвършенството. Че и за заплащането - и на артисти, и на музиканти, на всички, занимаващи се с тази не бих казала работа, а нещо много по-възвишено. 

Навремето покойна вече солистка на операта ни казваше: "Синът ми расте при мен в театъра. Чувайки и виждайки всичко на сцената - морала, отговорността, човечността през вековете и тяхната цена - той ще стане добър човек." 

Някой от управляващите днес мисли ли за това? 

Или не виждат онова дете, което е виждало крава само на опаковката в лилаво на шоколада и възкликва при гледката на ливадата: "Таз "Милка" е кафява". Или студентите на артист и режисьор, високо ценен от познавачи на киното и театъра, на които трябва да им се обяснява кой е Фелини, кой е Чаплин...

Така и нашите деца ли ще се чудят кои са Малер, Чайковски, Росини, Верди?... 

Несъмнено животът не е само избори, пандемия, ток, тръби, газ - неща, за които всеки ден и ежечасно чуваме отвсякъде. Не е само и заплатата на момчето с патладжана. Да помислим и за морала, за добротата, за изкуството, за хората, които са посветили живота си в името на творчеството. За ценностите, които, разбира се, са част от образованието.

Но кой днес говори за тези неща? За бюджета, за заплатите на творците?!

Иначе, и управляващи, и кандидат-управляващи, или поне някои от тях, понякога се появяват на спектаклите. Да покажат себе си или да преживеят изкуството? 

И сега пак чакаме нова власт след поредните избори. И пак живеем с надеждата, че ще дочакаме грижа за музиката, за изкуството и творците му. А дано и този път не се окажем излъгани!