Саботажът на Плевнелиев

Росен Плевнелиев е уникат. Той успя да се провали във всяко едно от автентичните политически изпитания, които му изпрати съдбата. Този, който се кълнеше в началото на 2012 година, че има за цел обединението на гражданите, завършва политическия си път у нас като върховен разделител на нацията. И верен на своя стил, направи пореден политически гаф на изпроводяк. Отказът на президента да следва Конституцията и да състави служебно правителство е скандален, интригантски и граничи с престъплението. Това е все едно пилот точно преди кацането на самолет да вдигне ръце от руля и да обяви, че ще чака следващата смяна, които са на земята, да приземят машината.
Епичният гаф на Плевнелиев дойде в края на една много дълга и карикатурна интрига, която целеше да стовари върху ген. Румен Радев отговорността за положението в страната, преди изобщо да е встъпил в длъжност. На фона на действията на президента стана ясно, че изкуствената драма "ще има ли кабинет на реформаторите?" е била умишлено тупкане на топката, печелене на време, за да може Плевнелиев да си купи алиби за потъпкването на основния закон на страната.
Всъщност цялата медийна истеризация по темата е опит за саботаж на работата на следващия президент. От 13 ноември насам ГЕРБ и дежурните по любов медии на Бойко Борисов не могат да преживеят факта, че бяха размазани на изборите. Оттогава насам основната им задача е да поставят капан на следващия президент и да се опитат да го притиснат до стената с театралната идея, че страната е в криза.
Плевнелиев вчера каза, че бил предложил всички варианти на Радев. Тази опорна точка обаче може да мине единствено пред хора, които страдат от скоротечна амнезия. Всъщност Плевнелиев от ден номер 1 се опита да постави своя приемник в шах, като се обяви за това да правят съвместен кабинет. Тоест Радев трябваше да носи отговорността и за хора, които ще бъдат посочени от Плевнелиев. Ако това минава за "всички варианти", значи някой трябва да отиде и да се прегледа. Но именно през призмата на този театър може да се види какви хора са държали властта досега - маниакални, самовлюбени и готови във всеки един момент да погазят правилата, особено, когато искат на всяка цена алчно да запазят малко власт.  
Политическият театър обаче бързо излезе от сценария и заприлича на водевил. А връхната точка на този кич стана сълзливото обръщение на Плевнелиев, в което той окончателно остави в историята спомен за себе си като фабрика за гафове.
Преродената ирландска пастирка така и не успя да разбере какво изисква длъжността от нея. Именно Плевнелиев доказа, че българската държава все пак е постигнала някаква стабилност (или вече всички трябва да изписваме "стаЛбилност" по примера на Цветанов) на институциите, защото тя издържа 5 години да няма президент. Той беше едно празно пространство. Чудно ми е къде ли ще му търсят работа на тоя, като изтече агонията на мандата му?
Ако наистина го гласят за главен секретар на НАТО, то бъдете сигурни - крахът на евроатлантизма е сигурен. Пък и не се знае - даже и там може да вдигне ръце в последния момент и сълзливо да почне да се оплаква, че е жертва на хибридната война...