С жажда за висока поезия и гибелни страсти

Антония Каракостова
 
Плевенският драматичен театър има славна 85-годишна история. В хода на десетилетията Плевенският театър е дал на столичните театри и изобщо на българския театър редица ценни и неповторими актьорски, режисьорски и директорски кадри. В репертоара му по традиция винаги е присъствала българската класика и с творческа дързост театърът е посягал към общественозначими съвременни пиеси.
От 1997 г. театърът е удостоен с името на големия български поет и драматург Иван Радоев. И носи това име с чест и достойнство. На всеки две години този театър организира в памет на Иван Радоев фестивал на новата българска драматургия. И тази пролет успешно преминаха фестивалните дни на новите български пиеси. Тези дни почти съвпаднаха със 75-годишнината от рождението на Иван Радоев. Това беше истинско зачитане на делото и паметта му. Миналата година съвсем незаслужено честването на 75-годишнината от рождението на Иван Радоев бе отбелязано в камерното пространство на Народния театър "Ив.Вазов". А на този юбилей в блестящата поредица от Радоеви пиеси организаторите на тържеството бяха пропуснали да отбележат едно от възловите заглавия в творчеството на Иван Радоев. Става дума за пиесата "Червено и кафяво", която срамно отсъстваше от творчеството на своя създател. Защо? Дали защото юбилейният комитет се срамува от грандиозната победа на Георги Димитров в Лайпциг през 1933 г.? Или това е подлизурско, слагаческо съобразяване с управляващата тогава ГЕРБ? А може би това си е чиста проба цензура от времето на културния министър Вежди Рашидов? Все едно - това е позорен факт.
Успешното гостуване в София на Драматичния театър "Иван Радоев" се реализира на сцената на Учебния театър на НАТФИЗ "Кр. Сарафов". "Кървава сватба" на Лорка се игра пред препълнена с младежка публика зала и в присъствието на видни столични театрали. На финала всички в залата станаха на крака и с продължителни и бурни аплодисменти наградиха плевенските артисти. А театър "Иван Радоев" реализира тази трудна за поставяне пиеса с блестящ творчески екип. Ръководството на театъра е проявило голяма доза дързост и е възложило постановката на съвсем млада, за първи път стъпваща на професионална сцена режисьорка. Рискът е бил премерен, защото режисьорката Маргарита Мачева е възпитаничка на студията към Драматичния театър "Иван Радоев" с художествени ръководители Адриан Филипов и Богдан Петканин. Тази година Маргарита Мачева се дипломира със специалност режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков. Самият Пламен Марков е художествен консултант на дебютната режисьорска работа на М. Мачева за "Кървава сватба" на Лорка.
С този спектакъл младата режисьорка доказа, че има талант за конструкция, усет за ритмика и акценти. Показа, че стилово може да обедини  актьорските изпълнения.
В трагиката на днешния ни ден, в материалната и духовна мизерия на съществуването ни днес артистите на театър "Ив. Радоев" ни респектираха с високата поетичност, гибелните страсти и мечтата за друг начин на живот.
Зрелищно спектакълът е построен на контрасти. Черното облекло на сцената и високият подиум, също черен, се превръщат в метафора за един зачернен живот, жаден за вода и любов, както жадна е сухата земя. Художник на сценографията е Теодор Киряков. Контраст има и в траурните дрехи на жените, загубили мъжете си, и светлите дрехи на девойките, мечтаещи за сватба и празник в живота. Художничка на костюмите е Анастасия Стойкова. Накрая светлите дрехи изчезват и всички жени са в траурно черно.
Тази графичност на постановката подчертава и засилва изненадващите контрастни обрати на страстта, постигната и търсена в изпълнението на всички артисти. Всеки от образите има оня миг на превръщането на силната и трудно овладявана страст в своята противоположност. Спектакълът заразява с извисената си духовност и въздейства трагедийно с обречеността на тази духовност.
Най-внушителна като актьорско изпълнение е Майката на Нина Илиева. Превъплъщението  на артистката в тази силна, властна и горда жена започва с натрапчивите си предчувствия за бедата, надвиснала над сина й. Предчувствия, които звучат даже маниакално, защото в драматичните си загуби на мъж и синове, тя подозира истината. Но не може да устои на мечтата си за друг живот, за внуци, въпреки че до нея стигат клюките за връзката на бъдещата Невеста с Леонардо. Изпълнението е с чисти, естетизирани линии и пластика. Когато става неизбежната катастрофа, Майката на Нина Илиева се срива над трупа на сина си и автоматизирано следва многократно  изпълнявания ритуал на оплакването, с плач без сълзи. Тя вече не търси вина, нито мъст, защото се е превърнала от съдбата в жив мъртвец.
Удачно попадение на режисурата е разпределението на ролите на Женихът и Леонардо, двамата съперници в любовта, поверени на двама млади и силни таланти като тези на Сергей Константинов и Адриан Филипов. Тяхната равностойност като внушение подсилва загадката и магията на любовта. Адриан Филипов потиска тази любов, владее с труд страстта си, а в самозаблудата си иска само свобода от съпругата си. До жестоката за него истина за предстоящата сватба, където страстта му се взривява. А Женихът на Сергей Константинов предусеща истината и затова още преди сватбата настоява за нож. Когато невестата избягва от самата сватба, любовта и страстта в миг се преобразяват от актьора в жажда за мъст. Боят с ножове между тях, и двамата еднакво силни, всеки със своята цел, довежда не само до взаимното им унищожение, но и до саморазрушението на духовността, която носят.
Голямата находка на режисурата е образното решение на младите жени. Те действат и като отделни индивиди, но има моменти, когато звучат като античен хор. Единната им колективна радост на сватбата на Невестата, общата пластика и ритмика, засилват надеждата, че този другият, щастлив живот е възможен. Те емоционално подсилват, съпреживяват тази мечта на интересно решената Невеста на Ива Вълкова. В следващата паника от разтурената сватба се разлитат и кръжат като птици, за да ги видим преобразени в траурното черно около трагиката на Майката. В този своеобразен хор звучат южняшки фолклорни, много ненатрапчиви мотиви, които подсилват емоционалното въздействие на спектакъла. Жените, вече в черно,  ритуално разтварят капаците на подиума, за да разкрият живителната вода. В  нея, във водата се срещат Леонардо и избягалата Невеста, за да се върнат към чистотата на детството, да се плискат в игра и да реализират поне за миг чудото на любовта, с която са се разминавали. Пак така ритуално жените ще скрият отново водата, но остава споменът за възможното чудо.
Голямото послание на постановката на "Кървава сватба" е да не бягаме от истината в сърцето си, защото разминаването с нея води до трагика в нас и за всички около нас.
Нека пожелаем на Маргарита Мачева успех в бъдещата й кариера. А следващия път, когато посегне към класическо произведение, то да не е "ПО" Лорка или друг световен автор. Всеки режисьор реализира своето виждане или вариант на авторовия текст. Това е част от професията и изкуството. А тя има таланта да усети конструкцията, стила, жанра на автора и да отправи  заразително послание към залата.
Не е ясно защо постановката се играе, без да се упомене името на преводача и не само кой е той, но и от какъв език е преводът. Ако е на режисьора, нека поеме своята публична отговорност.
Недоумение буди фактът, че тази постановка, реализирана с простички, но ефектни, лаконични, но многознакови средства, е трябвало да бъде осъществена с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Защо голям духовен български център като театър "Иван Радоев" да няма един нормален бюджет, за да си позволи сам средствата за "Кървава сватба" на Лорка? Не прилича ли това и на посегателство към творческата свобода и самостоятелното право на избор на художественото ръководство на театъра?

Сцена от спектакъла
Снимки Архив на ДТ "Иван Радоев"