01 Декември 2021сряда20:43 ч.

С тревога и надежда за България

Страната ни има нужда от цивилизован етнически модел с нов общ знаменател на мисълта за бъдещето

/ брой: 195

visibility 934

Проф. дфн Орлин ЗАГОРОВ

Всеки път, когато се налага да се пише, дискутира или да се търси консенсус за бъдещето на България, неизбежно се стига до заключението за необходимостта от цивилизован етнически модел.
Особено през последните две десетилетия разговорите за утрешния ден започват и завършват с едно и също послание. Изключение от това не прави и общият тон, който се откроява в сборника с материали от теоретичната конференция на тема: "Българският етнически модел: Политическа митология или проблемна област", проведена в столицата по инициатива на фондация "Човещина" с президент чл.-кор. на БАН проф. дпн Любен Димитров през април 2011 г.
Четейки изнесените на конференцията доклади от специалисти в различните области на теорията и практиката, без особени усилия долавяме искреното им желание да се обединят в една приемлива за повечето българи формула. Обобщено тя гласи: България има нужда от цивилизован етнически модел. Оригиналното в случая се състои в това, че авторите търсят нов общ знаменател на мисълта за бъдещето. След като

преминахме през патоса на патриотично-възрожденския романтизъм

и се сблъскваме, особено през последните двадесет години, с екстремизма на определени политически среди като последен писък на желанието да оцелеем на всяка цена и с всички средства, в сборника с материали от споменатата теоретична конференция, обединени под общото заглавие "Българският етнически модел: политическа митология или проблемна област" (изд. "Авангард Прима", 2011). В тях се усеща узряването на една нова парадигма с универсалистки патос. Това е новото, което ни предлагат инициаторите, организаторите и участниците на форума. Всички те в различни форми изразяват своята тревога от опитите на определени среди да спекулират с термините етнически модел, национално малцинство, права и свободи на гражданите. В това те виждат опасност за бъдещето на България и подчертават, че особена чувствителност следва да се проявява към опитите за намеса във вътрешните работи на държавата ни от страна на управляващия елит на съседни държави. Те призовават за мобилизация на здравите сили на нацията за преустановяване на тази порочна практика, остатък от времената на студената война.
Тон за тази парадигма дава чл.-кор. проф. дпн Любен Димитров в своето пространно встъпително слово, в което той обединява в едно общо послание: идентичност, основана на човечност.
От каквато и гледна точка да се интерпретира това ново послание, основното внушение е пределно ясно:

бъдещето принадлежи на обединяващата идентичност

подхранвана от човечността. Всяка друга предпоставка не ни вещае нищо добро.
Това наистина е призив, който би трябвало да ни обедини в името на един хуманистичен идеал, намиращ своя блестящ словесен израз в прекрасната и разбираема българска дума ЧОВЕЧНОСТ. В тази дума е концентрирана многовековната българска мъдрост, изкована в драматичните превратности на съдбата. Чрез човечността нашите предци стигали до безусловното решение за взаимност и солидарност в мрачните дни на историята независимо от етническите и религиозните им различия.
Обща характеристика на включените в сборника материали е искреното желание на авторите всеки да даде своя принос в намирането на тази обединяваща формула. Наред с това всеки от тях го прави и постига по свой начин, от свое гледище и изхождайки от своя начин на мислене. Това не намалява познавателната им стойност. В този смисъл докладите на всеки от тях има своите достойнства.
Смятам, че ще бъде полезно, обобщавайки основните им идеи, да се опитаме да формулираме някои обединяващи ги положения, които могат да послужат за

основа на една модерна българска национална доктрина

Доколкото основният термин в сборника е "етническият модел", се налага да го резюмираме по своя начин. Под етнически модел следва да се разбира система от политически, социални, културни, духовно-идеологически и социално-психологически механизми за регулиране на взаимоотношенията между етнически и конфесионални общности в дадена страна, както и отношението на нацията като цяло към диаспората извън нейните държавни граници.
Това изисква по-настойчиво да се обосноват основополагащите идеи, чието практическо осъществяване цели:
- Утвърждаване на разбирането, че в България живеят етнически и конфесионални общности, чиито културни постижения представляват реално богатство на българската национална култура. Поради това България следва да съхрани това многообразие като необходима предпоставка за интегрирането на етническите общности в българската нация. Особено важно е България да се предпазва от натрапения отвън мултикултурализъм, чиито отрицателни последици вече се чувстват в редица европейски страни.
- Възприемане и утвърждаване на концепцията, според която религиозните различия, както и съзнанието за принадлежност към една или друга етническа (расова, племенна, родова, народностна) и културно-битова общност, не са основание един или друг гражданин да се изключва от българската нация. В крайна сметка

националната идентичност не се определя от етническата и религиозната принадлежност

Нацията е социокултурна, духовна и политическа общност, принадлежността към която се легитимира чрез гражданския статус на индивида.
- Отхвърляне на всяка дейност, осъществявана от държавна институция, партия, сдружение, движение, организация, асоциация, дружество, религиозна общност и отделни личности, с цел да бъдат обособени и противопоставени отделни групи или слоеве от населението на страната, използвайки етнически, религиозни и културно-битови различия.
- Недопускане правата и свободите на личността в България да се тълкуват и осъществяват по начин, който да накърнява суверенитета на българската държава, да заплашва националното единство и да служи на чужди интереси.
- Недопускане една или друга общност да се толерира за сметка на другите етнически и конфесионални общности и на нацията като цяло.
- Утвърждаване на национална етика, според която българската национална идея е несъвместима с идеите и проявите на национален и етнически шовинизъм, ксенофобия, расизъм, религиозна омраза, както и с национален нихилизъм и чуждопоклонничество.
- Възприемане и обогатяване от миналото на онова, което ни прави

единни и силни в осъществяването на българския национален идеал

насочен към единна, демократична, благоденстваща, свободна и независима България, България с респектираща икономическа мощ и духовен потенциал, спокойна, с естествена гравитация към обединена Европа, съхранявайки националната идентичност, с авторитетни държавници и тачени в света творци, с богат, благоденстващ народ, народ с независим национален дух; уважаван съдружник на европейската общност.
Посоченото е достатъчно основание да препоръчаме на любознателния читател да се запознае с новото издание, което е посветено на една от темите с фундаментално значение за утрешна България.
 

Австрия удължи локдауна с 10 дни

автор:Дума

visibility 195

ООН настоя за глобален план за ваксинация

автор:Дума

visibility 292

Украйна призова НАТО за сакнции срещу Русия

автор:Дума

visibility 319

От пролетта петролът и газът може да поевтинеят

visibility 31

/ брой: 232

Златна мина

автор:Деси Велева

visibility 42

/ брой: 232

Малките болници

автор:Аида Паникян

visibility 34

/ брой: 232

Датата

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 232

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ