По стъпките на историята към днешна България

Какви ли не красиви приказки за Априлското въстание изприказваха всичките ни държавни мъже и дами по повод на 150-та годишнина на Големия български бунт. “Осъзната саможертва в името на свободата”, “Израз на неутолимата жажда за свобода”, “Обществено осъзнаване на чувството за принадлежност към общност”. Но само думи не са достатъчни. Важни са делата. Едва ли някой е направил повече от Културно-просветното дружество “Родно Лудогорие” за живото съпреживяване на историята от страна на младите днес, за чието обезбългаряване особено след “Бангаранга” някои избълваха огън и жупел. Вече над 4 десетилетия в дните около 2 юни дружеството организира четиридневен ученически поход “По стъпките на Таньо войвода”. И не само стотиците ученици и техните учители, които участват в него, но и много хиляди българи всяка година очакват с нетърпение изявите на Похода.  Няма човек в Лудогорието, който да не знае за Таньо войвода и за традиционния ученически поход.

Има българи, за които патриотизмът и националната памет се постигат с дела, а не с политически лозунти. Има българи, които влагат ум, сърце и средства за родолюбивата кауза поколенията да помнят историята и героите на страната си, да обичат и да пазят България, да работят заедно за нейното добруване. Това именно е целта на традиционния Поход „По пътя на четата на Таньо войвода“, който и тази година на 30 май тръгва от с. Пожарево при Тутракан и минава през 28 населени места в Лудогорието, за да отдаде почит на войводата на мястото, където е загинал – Керчан баир до с. Априлово при Попово. Но тази година е особена. Не толкова защото походът минава вече през четрвъртото си десетилетие, а и защото през 2026 г. се навършват 150 години не само от Априлското въстание, но и от подвига на двете чети - на Христо Ботев и на сливналията Таньо войвода (Таньо Стоянов Куртев), които влизат в България едновременно през р. Дунав на 17 май 1876 г. в помощ на априлските бунтари с копнеж за свобода и с думите “Клетва сме дали!”. Идеята е била на Ботев и Никола Обретенов. В  един и същи ден двете чети минават Дунава, 200 души слизат с Ботев при Козлодуй, а шест часа по-рано 28 четници начело с Таньо Стоянов стигат българския бряг при с. Пожарево. Тази чета върви през Делиормана 11 дни, води три сражения с турците и на 27 май 1876 г. е разбита, Таньо войвода е убит в местността Керчан баир при с. Априлово до днешно Попово. Турците разнасят отрязаната му глава по пазарите из околните села за сплашване на българското население. През 2026 г. отбелязваме и  110 години от Тутраканската битка (1916 г.), наречена епопея.

Идеята за Похода дава преди над 40 години местният краевед Борис Илиев и КПД “Родно Лудогорие” и досега следва делото му, оглавено от председателя на дружеството – известния столичен стоматолог д-р Анатолий Кънев, вдъхновител, спонсор и водач на събитието вече над 25 години. Девизът на дружеството и мото на Похода е: Добросъседство, Доверие, Истина. Защото без истина няма доверие, а без доверие няма добросъседство. И тази година 350 ученици с учителите си, потомци на войводата и четниците му, туристи от страната ще изминат 220 км по стъпките на четата. Около 30 000 души по традиция се включват в посрещането на колоната и в съпътстващите събития в различните селища. Походът е под патронажа на президента, осъществява се с подкрепата на музеите и общините на Силистра, Исперих, Разград и Попово и със съдействието на Министерството на образованието и науката.
Четирите дни на Похода са съпътствани от десетки изяви във всички селища, през които той преминава - поклонение и поднасяне на цветя пред паметниците на знаменити български борци за свобода в региона, възстановки на слизането на Таньовата чета на Дунава при Пожарево, на залавянето на Стефан Николов - Заралията при с. Побит камък и на сръжението при Припек, прегледи на строевата и маршовата песен, рецитации. Особен акцент е посещението на музея и мемориалния комплекс на Тутраканската епопея на 30 май и откриването там на паметник “Посрещането” с автор именития скулптор проф. Иван Славов. На 31 май в Разград в парка на Ротондата от 17.30 ч. е предвиден концерт на Теодоси Спасов и неговата група. Походът завършва на 2 юни с поклон пред паметника на Таньо войвода на Керчан баир и с разбор на Похода. “Походът по пътя на четата на Таньо войвода е не само историческо събитие, но и жив урок по родолюбие, който съхранява паметта за подвига на героите и предава на младите поколения духа на свободата и националното достойнство”, казват от общината в Тутракан. 

Смисълът, който д-р Кънев влага в инициативата, е, че именно образованието създава нацията и бъдещите устои на държавата и че с усилията на всички ни то може не само да дава знания, но и да увлича младите емоционално в опазването на паметта за миналото ни и в каузата на доверието помежду ни като основа за нашето бъдещо добруване. „Възпитанието на нашите деца е грижа на самите нас, можем да изградим у тях културно поведение и уважение към миналото и настоящето, стига да го искаме, убеден е той. И добавя: „Ние търсим нещата, които ни обединяват като народ, на първо място е все пак това, че сме българи, защото негово величество европеецът не се ражда от нищото. Човек първо се ражда германец, французин, българин и после е европеец“, казва д-р Кънев. 
На националните тържества на 2 юни у нас рядко се споменава, че четата на Христо Ботев не е единствената българска революционна група, която през Дунава влиза в България на 17 май 1876 г. по време на Априлското въстание. Дипляната за похода разказва подробно, че втората чета, която идва от Румъния – 28 души, е на сливналията Таньо Стоянов – Таньо войвода, която е създадена по идея също на Ботев и 6 часа по-рано от него слиза на българския бряг при Пожарево край Тутракан. Таньо войвода 11 дни върви с хората си през Делиормана, открити са от турците, водят три сражения, разбити са на 27 май при Керчан баир. Таньо Стоянов влиза в ръкопашен бой с турците, за да могат другарите му да се оттеглят в Балкана. След като убива шестима турци с ятагана си, войводата пада убит. Таньо е съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир от 1873 г., емигрант в Румъния, той е част от онези българи, които през 1876 г. избират революционния път към свободата, изразен лаконично в крилатата фраза на Каравелов: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата.“ 

Децата, които участват в похода, научават, че именно този отчаян порив за свобода и личности като Левски, Ботев, Таньо войвода превръщат Източния въпрос в български на Цариградската конференция през декември 1876 г. А последвалата руско-турска война (1877-1878) донася дългоочакваната свобода.
И преди съм писала, че когато някой твърди, че децата ни не знаят историята на страната и народа си, уроците не са им интересни, качеството на знанията им все повече запада, не му вярвайте – то е вярно, само когато училището не е намерило добрата форма да заинтересува малчуганите, да направи интересно за тях знанието. Походът през Лудогорието е една такава нетрадиционна форма на обучение „под открито небе“, осмисляне и съпреживяване на историята с поглед към бъдещето. Едно е да четеш учебника по история, друго е да съпреживееш заедно с десетки и стотици хора големия смисъл на мълчанието пред каменния монумент или сливането на много гласове в рецитацията на „Аз съм българче“. 
Както всяка година, и този път в програмата е включен национален ученически конкурс за мултимедийни проекти, есета, стихове и рисунки, посветени на Похода. Основните цели, както ги виждат организаторите, са да се създадат условия за формиране на ценностни ориентации и качества, свързани с чувството на национална идентичност, любов към Родината и уважение към Другия, както и за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и самоусъвършенстване при отстояване на активна жизнена и гражданска позиция. Като знае човек каква истинска трагедия са учебните програми по история и литература в училище, въведени от 2016 г. насам, може само да се възхити на инициативата на “Родно Лудогорие”. Ученическите работи се предават на учител в училище, който ги изпраща най-късно до 15 юни на адрес София 1303, ул. “Осогово” 60,  КПД “Родно Ледогорие” за д-р А. Кънев. Дружеството издава и списание “Път” с интервюта и публикации на известни наши учени историци и изкуствоведи. Важна част от  съдържанието е и конкурсът-викторина за най-добра рисунка, есе, стихотворение и презентация на историческа тематика, като творбите на наградените участници се публикуват.