С камъни от жлъчка ще градим завод

Илияна Велева

С камъни от жлъчка ще градим завод, с камъни от жлъчка ще строим живота нов...Ето този рефрен затанцува в подсъзнанието ми, когато съвсем фронтално финминът Владислав Горанов оповести как през 2019 г. "ще сме по-богати". Различни крилати мисли се заблъскаха у мен, какво ли не си запредставях. От една страна, жлъчката е орган, присъщ както за бедни, така и за богати, както за личности с висок интелект, така и за съвсем синекурни прагматици. Тя има свойството да произвежда камъни и когато е оголяла и обосяла, и когато е преяла. Значи - материал винаги ще има, при това много био...

От друга страна, високите цели изискват висока цена. И се сещам как преди две-три години май същият Горанов ронеше сълзи на рамото на вожда, че не можел да си храни семейството с депутатската заплата, пък децата едно след друго се роят... Явно, във финминистерството заплатите са по-добри, освен това този пост дава шанс да се вдъхне голяма доза оптимизъм у изпружения от недоимък и финнесгоди живот. Това за изпружването го обясни великолепният плувец Петър Стойчев, който се хвърли в леденото море при минус 20 градуса на въздуха и минус 3 на водата. Той обясни, че когато е студено, човешкото тяло се стреми да се свие, но при плувеца в такава среда тялото трябва да е изпънато, за да може да се пребори с екстремалните условия като единна система. Ами при плувците тялото е единна система, но при човешките общества, особено в днешния необгербван добре стандарт на живот, единната система скоростно се атомизира и всеки търси оцеляване - поединично.

От трета страна, като елемент на езика, имам предвид българския език, фразата "ще сме по-богати" съвсем не е лесна или проста! Първо, "сме" е трето лице мн. ч. На спомагателния глагол "съм". Когато "ние сме", сме "ние", а когато "те са", тогава са другите. Е, добре, кого има предвид финминът? Тях си, нас си, или другите?! А ние, другите, как да го тълкуваме?..

Ето така на живо се ражда и либретото на новата мелодрама "ще сме по-богати", която трябва да засити вечно зейналата и ненаяла се паст на народа суверен с голи обещания. Така беше и миналия път, когато се подпалиха около десетина души на различни места из страната, защото не искаха да повярват, че ще трябва да плащат непосилната "нова и "по-нова" цена на ток и парно. Но днес никой не помни имената им, нито се сеща защо бяха тия вредни акции, които според управляващите - и тогава от ГЕРБ, - целяха да опропастят добрия имидж на "Гражданите..."

Ето затова, вместо да се изпружват от студ, добрите български избиратели ще трябва да се попитат защо са им високи цели, ако не могат да платят високата цена. Евентуален отговор, клонящ към негативното "не", е недопустим, тъй като ще хвърли сянка на съмнение в успешната бащинска и майчинска политика на "Гражданите..." А от друга страна, ударението пада върху действително живущите у нас граждани - електорални единици, които под натиска на неувяхващата надежда, че някои "ще сме по-богати", трябва да изчакат едно по-светло бъдеще и едни вече наближаващи избори. И много-много да не се пружат, тъй като поради глобалното затопляне на някои региони зимата вече е по-мека...