С какво печели левицата

Янаки СТОИЛОВ

В днешната българска социална и политическа реалност няма как да не търсим реалните процеси и противоречия, които съществуват в обществото и в партията. Освен идейно-политически тенденции, в партията съществуват и подгрупи, които не са официално декларирани. Една от тях мога да определя като криптосоциалисти - скрити социалисти, които обявяват, че те или техни близки роднини са такива от дълги години, единствено когато дойде време да се заемат административни постове. Казано по-грубо, дори можем да говорим за келепирсоциалисти, които са такива, защото смятат, че няма друга партия, от която да получат политически или административни позиции. Дори и клерикалсоциалисти, които, освен привързани към християнските ценности, се оказват силни застъпници на религиозното начало и на съвременната роля на църквата.
Модерният социализъм като обществен проект трябва да бъде алтернатива на капитализма. Ако социализмът не излиза на обществената сцена, за да преодолее капитализма, той не само губи своята идентичност, а чисто и просто става излишен. Да не забравяме и темата за явната и скритата власт. "Зад това, което ние наричаме правителство, на скрит фронт господства едно правителство без каквато и да е връзка и отговорност пред народа. Унищожаването на това невидимо правителство и разгромяването на неизлечимия съюз между корумпирана икономика и корумпирана политика е решаващото политическо предизвикателство на нашето време." Това са думи на Теодор Рузвелт, казани преди повече от век. Измежду актуалните ни задачи, освен обявяването и провеждането на лявата политика, е и премахването на скритите зависимости в общество, в което се извърши безогледно разпределение на капитала и неговото попадане под контрола на твърде ограничен кръг хора.
С какво печели левицата и защо тя често се оказва в управлението? Това е въпросът за съответствието между думите и делата, за действията в опозиция и в управлението. Един от последните лидери на ГСДП казва: "Ние говорим по Кауцки, а управляваме по Бернщайн." Примерите са достатъчно и в европейската, и в българската действителност. Защото изглежда първото, с което левите партии се опитват да спечелят доверието на избирателите, може би става и едно от първите неща, с които те са готови, ако не да се откажат, да направят компромис.
БСП тръгна да изпълнява голяма част от поетите предизборни ангажименти, но тези, които най-радикално ни отличават от останалите партии, все още остават открити. Би трябвало да настояваме още през следващата година те да станат част от управлението на правителството. Става дума за семейното подоходно облагане, за създаването на национален инвестиционен фонд, който да акумулира по-голяма част от наличния финансов капитал за изпълнение на приоритетни проекти - било от страна на частния сектор, или на държавата. Трябва да търсим реализацията на такъв род отличителни, характеризиращи лявата политика действия. Добра стъпка е предлагането на законопроект, който да освети и да постави под регулиране т.нар. офшорен капитал. Независимо, че това дойде като инициатива на друга партия. Днес в Европа има много повече шансове да бъдат поставени проблемите за финансовите транзакции и тяхното облагане, за изсветляване на капитала, защото той отдавна е намерил с покровителството на много от правителствата удобните ниши, в които да работи в своя полза, а не в полза на обществото.
Добре е към всяка наша общинска и районна организация да бъдат създадени програмно-кадрови съвети. Ние имаме структури с политико-експертна ориентация, които да подготвят предложения по редица секторни политики, но тези групи трябва да дават възможност на социалистите да се чувстват постоянно включени в процеса на формирането и реализацията на политиката. Те ще направят много по-резултатна и нашата кадрова дейност. Имаме заслужили и недотам заслужили хора, които чакат поредните назначения. Да се запитаме дали всички те са имали активни позиции, реални и обосновани предложения, още когато не сме били на власт. Трябва да дадем път на хората, които могат да предлагат и да провеждат политика.
Заедно с моите колеги работя БСП да бъде на власт, но тази цел сама по себе си не е достатъчно мобилизираща. Тя трябва да се възприеме само като условие за постигане на по-важната, по-амбициозна и национално сплотяваща цел - промяна на модела на развитие на България. Само така ще се измъкнем от дълбокия и кален коловоз на мъчителния български преход. Трябва да приложим политика, която съвпада във висока степен със сегашните национални задачи, които трябва да реши България.
Ние сме за засилване ролята на държавата и в същото време за освобождаване на гражданската и стопанската инициатива. Отново трябва да заявим необходимостта да спре приватизацията на политиката, което означава тя да не бъде подвластна на корпоративни и свързани с други, нелегитимни, интереси, средства. Докато не се национализира политиката, т.е. докато не започне тя да служи на интересите на гражданите и на народа, няма да се решат справедливите икономически и социални искания на хората.
Новата политика означава да скъсаме с клишетата на неолиберализма, предизвикал най-дълбоката от десетилетия финансова и икономическа криза. Необходима е политика, която включва ограничаване на монополите и съчетава представителната и пряката демокрация, активното гражданско участие. Тя изисква социално ангажирана държава и солидарно общинско общежитие. Изисква и политици, които са изстрадали досегашния си опит, които притежават компетентност и намират възможности там, където другите търсят оправдание. Политици, които залагат не на омразата, а разчитат на диалога с гражданите и специалистите, които са носители на политически морал, последователни в отстояване на интереси и позиции, поемат реална политическа отговорност за своите действия.
Основните ни задачи са да постигнем растеж и висока заетост, добри доходи и социална сигурност, с особено внимание към младежката безработица и тежкото положение на пенсионерите. Трябва да потърсим и промени в начина на субсидиране на земеделието. Крайно време е държавата и общините да съдействат за създаване и на условия за изкупуване и за преработване на земеделската продукция.
След като в България и Европа възникват все повече радикални десни идеи, можем да намерим отговора само в радикалната лява политика, която да спре този десен поход. Трябва да преосмислим новите съюзи, не просто между старата умерена левица и десница, а между създаването на нова лява платформа, на която инициатор да бъдат именно социалистическите партии. Платформа, която да обедини голяма част от обществото и левите сили в лицето на социалисти, социалдемократи, зелени, нови леви, дори либерали.
Призовавам Сергей Станишев в началото на следващата година да инициираме провеждането на обсъждания, дори европейска конференция, за новия европейски ляв реформизъм, който да даде и голяма част от новата платформа за предстоящите европейски избори.
Последната ни среща с Александър Лилов беше малко преди неговата кончина. Въпреки тежкото си състояние, той отново говореше предимно за България. И каза: "Вслушвайте се в исканията на хората и намерете политическо решение, иначе - жална й майка на България." Стратега употребяваше често и една друга фраза: "Тук е Родос, тук скачай!" Нека да го направим сега и с всички свои последващи политически и обществени действия.

Със съкращения