С фанфари на... нула
/ брой: 196
Над 1100 българи, чакащи жизненонеобходима операция за присаждане на орган, доживяха и тазгодишния Европейски ден на донорството и трансплантацията. И станаха свидетели на множество инициативи, посветени на деня. НДК светна в червено в знак на съпричастност към нуждаещите се от трансплантация. Но това дали увеличи надеждите им за живот?
В България трансплантологията има над 50-годишна история. Този висш пилотаж в световната медицина се радва на български лекари с висок професионализъм и големи сърца. Имаме си и много добро законодателство в това отношение. Само дето донорството е на такова ниво, че много европейски страни, развили трансплантологията след България, вече са на светлинни години пред нас. С напредъка на медицината на болни българи все по-често им се налага да емигрират, за да им бъде направена трансплантация. Ирония на съдбата, нали? Нуждаещи се от белодробна трансплантация умират, защото повече от 2 години МЗ не знае как да се справи със ситуацията. В същото време се пише ялова национална програма за донорство и трансплантации, а зам.-министър поставя "цел" - да бъдат реализирани от 70 до 100 донори на година! Как да стане, като за 10 месеца има 12 донори? Пак прах в очите, пак лъжи. Като лъжата за заплатите на медицинските сестри. Като лъжите за електронното здравеопазване. Като лъжата за новата детска болница. Като почти неслучващата се промяна в Спешната помощ... Човек се пита толкова ли е трудно да се направи нещо смислено за здравето на най-болната и бедна нация в ЕС?
Иначе здравните ни власти нямат равни на шумните и показни изяви, съпроводени с фанфари, а резултатите от тях са нула! Нула за населението. И ако я няма отдадеността на повечето лекари, сестри, акушерки и пр., които се грижат за пациента, въпреки системата и натворените в нея недоразумения, българите ще си мрат през XXI в. от болестите на XIX в.