С бастун на трибуната

Денчо Владимиров

Митингът започна. На официалната трибуна официалните лица, на поляната – редовите членове.
- Ние сме модерна лява партия! Ще победим! - започна първият оратор с почти задграничен  акцент, както ми се счу.
-По-бе-да! - заскандира множеството, литнаха червени балони, развяха се хиляди знаменца.
До трибуната в този момент бавно и достолепно се приближи побелял брадат старец, подпирайки се на смешен старовремски бастун. Облечен бе доста странно и това веднага се наби на очите на охраната. Особено ги смути блясъкът в очите му, някак си непознат в сегашните времена...
- Вие, накъде?
- Имам желание да се възкача и аз горе при ония там, дето хортуват важно, важно, с купешки думи, хич не мога да ги разбера какво казват...
- И таз добра! - изкискаха се охранителите. – Че то си има ред за тази работа, сценарий! Там са все ръководители на партията! Не може! Ти, както те гледаме, доста си старичък, сега е време за  младите кадри...
- И какво ще правиш там, горе? - на майтап попита един от тях .
- Имам да кажа и аз нещо за наший социализъм. Що е социализъм и...
- Че какво можеш да кажеш ти по този въпрос? С него от толкова време се занимават професори, доценти, институти, социологически агенции, списания, бюлетини... Я си ходи у дома, че на този пек нещо може да ти стане на поляната... - меко и грижовно обясни на стареца шефът на охраната, признат за най-любезен от всички в контактите с проблемни българи при срещите на официалните партийни ръководители с народа.
- Хайде, отстрани се от трибуната, дядка! - намеси се енергично и един от младите охранители, невладеещ още изкуството да бъде любезен с проблемни граждани. - Няма сега да те влача, я!
И тогава стана нещо неочаквано. Достолепният старец вдигна бастуна си над главата на охранителя и с гневен блясък в очите и с развята страховито брада, извика:
- Не съм ти дядка, а Дядото!
- Добре де! – светкавично се намесиха и униформени.- А как те именуват?
- Димитър.
- Кой Димитър?
- Благоев... Димитър Благоев от Загоричене...
На това място се събудих. Бях задрямал пред телевизора на репортажа за това как редят и се карат за изборните листи. Помислих си: „Ей, здраво съм се изнервил от тарикати в последно време!”... И все пак яд ме е, че не си досънувах съня - качи ли се е Дядото с бастуна си на официалната трибуна и наложи ли с него нечия гърбина?