Русофилският бунт на родопчани срещу Стамболов

Димитър Пейчинов

Освобождението на България през 1877-1878 г. от турско робство е едно от най-великите събития в историята ни. На картата на Европа се появява държавата България. На юг от Пловдив, в подножието на Родопите на 4, 5 и 6 (16, 17 и 18) януари 1878 г., след връх Шипка, се водят най-славните сражения, в които се решава изходът на войната. От Асеновград до с. Първенец  на бойното поле остават 3000 турски и 600 руски трупа. Разгромени са 40 табора (всеки от 250-300 души), турски войски, командвани от Фаут паша.
В новоосвободените селища русите са посрещнати с: "Добре дошли, братушки". Заечали черковните камбани, ударили клепалата, та чак там, долу в Тракията, людете притаявали дъх. Всеки посрещал освободителите с дар, кой каквото има. Гощавали ги кой с каквото може. Пишещият тези редове е от поколението, което "на живо" е слушало от побелелите старци, които са преживели "руското време"... Като деца, щом зърнехме баба Тинка Балабанова, дядо Стою Веселинов и други техни връстници, цяла селентия малчугани се изсипвахме до тях, за да слушаме словата за онова време. Тези преживелици на хората по северните склонове на Родопите били причина за масовата им подкрепа на бунта срещу антируската политика през 1887 г. на правителството на Стефан Стамболов (дипломатическият конфликт между руския императорски пълномощник Каулбарс и министър-председателя Стамболов.)
За събитията от онова време вълнуващи редове е написал дипломатът писател Симеон Радев в "Строители на съвременна България", стр.465, изд. 1910 г.
Бунтът бил организиран от Д.К. Попов. Главен организатор бил Никола Гатев с помощник Никола Калинин (Родопски). Скоро помощникът станал фактически главатар. За център на въстанието било определено с. Яврово, тогава към Конушка нахия. В бунтовния комитет с. Яврово се включили Динчо Гергиски, Георги Трошанов, Теофил Трошанов, Дамян Джонев и др. За куриер бил определен Йордан Шарков. Били създадени комитети в селата Добралък, Лясково, Дедево, Бойково, Ситово, Брестник и др. Голяма подготовка за въстанието се извършвала и в Перущица (виж книгата на Симеон Радев).
Бунтът избухнал "по жътва и харман време" - август-септември 1887 г., при неизяснени и досега обстоятелства. След като се прибрал една късна нощ от Пловдив куриерът Йордан Шарков, селото се събудило от заечалата селска камбана. Пристигнали и разбунтувалите се от с. Добралък, добре въоръжени, дружни, единни. Те се предвождали от Гего Стойчев, който бил куриер на легендарния капитан Петко войвода (когато се ловел по тези земи гуша за гуша със сенклеровите пълчища за освобождението на Родопите, 1878-1879 г.). Тогава Гего пешком или качен на муле непрекъснато сновял по горските деретини от Асеновград до Чепеларе...
С радостни възгласи водачът Никола Родопски повел основната колона през с. Руен, Куклен, Брестник, Браниполе към Пловдив. Към нея масово се присъединили съзаклятници от с. Брестник (Караагач). Край Пловдив те съзрели много конни и пехота. Изненадата била пълна, тъй като очаквали, че войската ще остане "мирна". Даскал Димитър от с. Брестник, като видял дигащият се прахоляк след нея, успял да разубеди бунтарите да не влязат в бой, а да се изпокрият по лозята. До въоръжен сблъсък не се стигнало...
Друга колона от Яврово потеглила за Асеновград. Към нея се присъединили неколцина от с. Лясково. Когато минавали през с. Горни Воден, селото се оказало "пусто и пометено". (Гърците се изпокрили по домовете си.) При влизане в града не срещнали очакваната подкрепа. Нямало ги и бунтарите от Бачково, Югово, Добростан и др. И там по чаршията се ударили с пристигналите от околийския център с. Конуш жандарми, командвани от началника им Кръстев...
След погрома на бунта в с. Яврово пристигнали стотици войни от 10-и Родопски пехотен полк. Изловени били всички членове на бунтовния комитет. Започнал такъв побой, че виковете на битите се чували денем и нощем по околностите на селото. Ръководителят Никола Родопски успял да се укрие, след което забегнал в Русия. Оттам се завърнал след падането на Стамболовото правителство.
За русофилския бунт на родопчани отпреди 125 години вълнуващи редове ни е оставил големият писател акад. Николай Хайтов в селищната монография "Миналото на с. Яврово, Асеновградско".
Колко актуално е да се говори за тези събития, когато днес управляващите дават изява на антирусофилството (при честването на националния празник 3 март 2012 г. да не се споменава за Русия; да се сочи, че за държавата ни има само един път на развитие - на Запад, и т.н. Та ако не беше дошла Русия, питаме ние - щеше ли да я има България?).