Руско-турски гамбит

Фьодор Лукянов,
главен редактор на сп. "Русия в глобалната политика"

"Как смятате, инцидентът със сирийския самолет няма ли да повлияе върху руско-турските отношения?" - разтревожено попита колега от голям университет, с който наскоро се оказахме един до друг по време на международна конференция в Истанбул. - Съвсем не ми се иска да стане така, те са толкова важни за нас..."
Не ми оставаше нищо друго, освен да отговоря, че ако Анкара сама не раздухва тази история, Москва едва ли ще иска да го направи. Професорът със съмнение поклати глава - доста турски интелектуалци не одобряват курса на правителството, който вместо "нулеви проблеми със съседите", обещан преди няколко години от идеолога на външната политика Ахмед Давутоглу, донесе рязко изостряне по целия периметър. До последно време Русия беше едва ли не единственото изключение.
От началото на ХХI век връзките на Русия и Турция бяха във възход. И не става въпрос само за мащабните енергийни проекти (въпреки че партньорството на най-големия доставчик и най-важната транзитна държава изглежда съвсем естествено), както и не само в потенциала на взаимните пазари и инвестиции. Русия и Турция, въпреки продължителната история на войни, ги обединява едно сходство. Двете страни, които в продължения на столетия са били участници в европейската история и политика, никога не са попадали в ядрото й, заставали са на дистанция от онези, които са се смятали за "истинската" Европа. Това е актуално и днес - Европейският съюз държи на дистанция и Москва, и Анкара, въпреки че имаше време, когато двете страни се стремяха (по различен начин) институционално да се влеят в Европа. Днес и в Русия, и в Турция рязко се засили евроскептицизмът и желанието да се докаже на Стария свят колко е грешал в своето пренебрежение.
Доскоро двете страни успяваха да отделят острите противоречия по сирийския въпрос от основния масив на отношенията. Инцидентът със самолета от Москва, който турските ВВС принудиха да се приземи, заплашва да стане онзи момент, след който щетите ще бъдат неизбежни. Според данни на германското сп. "Шпигел" информацията за стоката от Русия, която стана повод за действията на турските власти, е била предадена на Анкара от американското разузнаване. Някои коментатори откриха в това хитър план - да се създаде ситуация, при която "бизнесът, както обикновено" между Русия и Турция да бъде невъзможен. Вашингтон отдавна не е възхитен от това как Турция, до неотдавна свръхлоялна членка на НАТО, се опитва да развива собствен активност на всички страни, в това число опитвайки се да изгради особени отношения с Русия.
Въпросът защо граждански самолет е превозвал във воюваща страна оборудване най-малкото с двойно предназначение, трябва да намери отговор, за да се избегнат каквито и да било безконтролни действия към самите руски власти. Дори и формално нищо да не е нарушено, тъй като, както справедливо отбелязва външното ни министерство, всяко ембарго срещу Сирия няма международноправно основание. Колкото до действията на Анкара, рязката й активизация, включително прихващането на самолета, е свързана с това, че Турция прекалено силно се обвърза със сирийския случай. При това резултатите съвсем не са такива, на каквито се надяваха в Анкара.
Турските стратези, които даваха препоръки на Ердоган, сгрешиха при оценката на перспективите на режима на Башар Асад - той се оказа по-стабилен, отколкото предполагаха. Не успя опитът бързо да се смени властта в Дамаск, а продължителният патов конфликт с постепенна загуба на управляемостта води до увеличаване на нестабилността и, което особено тревожи Турция, до увеличаване на влиянието в кюрдските райони на Сирия на Работническата партия на Кюрдистан - най-големият враг на турските власти от десетилетия. При това, както показва проучване на общественото мнение, по-голямата част от жителите на Турция не подкрепят идеята за операция в Сирия. Да се отстъпва сега обаче, означава загуба на престиж, което силни популистки лидери като Ердоган се стремят да избегнат по всякакъв начин.
Русия и Турция по съвършено различен начин виждат причините и последиците от конфликта в Сирия и тук компромис няма да има. При цялата важност на сирийската криза за положението в Близкия и Средния изток, а и за глобалния политически сценарий, той няма да продължава вечно. И пред ръководствата на двете държави сега има една задача: да не се допусне сегашните разногласия да хвърлят сянка на по-нататъшното взаимодействие. Интересите на Русия и Турция никога няма да съвпадат напълно - прекалено са големи амбициите на двете държави с имперски традиции в миналото, а сферите на непосредственото влияние се пресичат. В новата световна ситуация обаче, когато предишният конфронтационен ред вече е минало, нараства ролята на регионалните държави, а страните със средни мащаби често влияят повече върху хода на събитията, отколкото гигантите. И енергичните държави, които имат самостоятелна външна политика (а те съвсем не са толкова много), имат нужда от координиране на действията.
Качественото подобряване на руско-турските отношения е един от най-радващите резултати, които успяхме да постигнем след края на студената война. Турция е динамично развиваща се страна, която ще остане ключов играч. И запазването на конструктивни контакти с нея трябва да е приоритет за Москва, въпреки политическата конюнктура.