Руска рулетка

НЦИОМ съобщи вчера, че делът на българите, разочаровани от своите партии, бил 31 на сто. С 5 процента повече спрямо края на 2009-а пък били онези, които твърдели, че у нас няма партия, която да изразява интересите на хора като тях. Това правело 29,9% от анкетираните. Други 31 на сто от пълнолетните българи декларирали, че биха гласували за нова партия, различна от съществуващите у нас. Казано с други думи, чака ни нова "руска рулетка". И най-често, твърдят социолозите, така отговаряли избирателите на възраст до 39 години, висшистите, жителите на областните центрове, най-бедните и хората, които не симпатизирали на никоя партия.
Макар противоречието в предпочитанията на социално-демографските групи да е очевидно, в общественото пространство "цъка" нова бомба със закъснител. На път сме да вкараме във властта нов "месия", дошъл я от странство, я мутант, тръгнал от партията-майка и озовал се под прожекторите на жълтите павета, който за два дни да ни пробута три различни лични мнения по един и същ въпрос. Дебне ни нова "политическа изненада", или поне имаме готовност да я прегърнем с надежда, а после да се псуваме от поредното разочарование.
Отговор на въпроса защо по света хората могат трезво да се питат доволни ли са от управниците си и мъдро да преценяват кога трябва да гласуват пак за онзи, който не се е провалил, нямам. А защо ние сме заредени с отрицание и с просташкото откровение "този вече го видяхме, дай да пробваме другия", също не знам.
Да ме простите, ама вие можете ли да ми кажете какво означава разочарован сеирджия? Защото това сме ние, българите, повечето изпитващи садистично удоволствие от провалите на другия. Замисляме ли се защо трудно живеем със съседите, не се сработваме лесно в екип, готови сме априори да отричаме всичко и сме превърнали в национален спорт казването на бялото черно? Това май е въпрос на манталитет и народопсихология. Добре де, ама като си даваме ясно сметка, че вината си е наша, защо все на другия в окото гледаме да бръкнем?
Написаното не е панегирик на Бойковото правителство. Страхът и разочарованието отдавна се виждат и без "социология". Но как да се противопоставим на "експериментаторите", които пак се гласят да ни спретнат управленска руска рулетка? Защо тези хора не са чували какво е рекъл народът - "един бит струва колкото трима небити".
А в преносен смисъл "руска рулетка" означава безразсъден риск, игра със съдбата, "ва банк" поемане на риск. "Руска рулетка" е смъртоносна игра с огнестрелно оръжие, която води до фаталното самоубийство на някой от участниците. Играе се по следния начин: барабанът на револвер се зарежда само с един куршум и се завърта. Обикновено револверът има 6 гнезда, пет остават празни. "Играчът" опира дуло в слепоочието си и натиска спусъка. Ако има късмет, гнездото, на което е спрял барабанът, е без куршум, ако не...
Хайде, стига експерименти, изберете "бит"! Мисля, че за 20 години ги натрупахме достатъчно.