29 Март 2024петък17:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Русия печели партньорства и на Запад

Асиметричният подход за разбирателство и балансиране между съперничещи интереси се налага като патент на Кремъл

/ брой: 171

автор:Юри Михалков

visibility 2002

Летният август бе горещ не само в климатичен смисъл. Рязко скочи температурата от предифинирането на приоритети в евроатлантическото пространство, които вече се обръщат към Русия.
По линия на европейската сигурност френският президент Еманюел Макрон  провъзгласи в самия край на месеца, че безопасността на Европа не бива да зависи от САЩ, а сътрудничеството в тази област трябва да включва и Русия (също и Турция), които според него трябва дори да бъдат прикрепени към Европа. По същото време германският външен министър Хайко Маас обяви, че ЕС трябва да използва "противотежести" към Вашингтон за постигането на балансирани отношения и за изграждането на "суверенна, силна Европа". За такава Европа неведнъж е говорил и Путин.
По линия на бизнеса германската канцлерка Ангела Меркел  се ангажира на срещата си по-рано с Владимир Путин да защитава проекта "Северен поток 2" за доставки на руски газ от атаки на трети страни - най-вече на САЩ.
По Сирия френският президент провъзгласи нещо кощунствено за Вашингтон и "дълбоката държава" в САЩ. "Нито Франция, нито която и да е друга държава не трябва да казват кой трябва да ръководи Сирия" и "трябва да се създадат условия, при които сирийският народ ще може да реши този въпрос". Макрон само дето не каза, че има честта да цитира Владимир Путин! Точно това е позицията на Русия от самото начало на сирийския конфликт.
Пак в самия край на месеца саудитският външен министър Адел ал Джубейр за пореден път посети Москва, а с колегата си Сергей Лавров засегна и въпроса за ответната визита на Владимир Путин в Саудитска Арабия. Да припомня, че двете страни са партньори в различни сфери, с изключение на сирийския конфликт.
А по-рано през лятото ЕС застана в редичката с Русия срещу американските санкции против Иран. Хайко Маас дори призова ЕС да изработи свои финансови механизми за защита на компаниите му от санкциите на "големия брат" - не само срещу Иран, но и срещу "Северен поток 2", които в момента се разработват във Вашингтон.
Казано на бизнес езика, руският външнополитически продукт е пробил на западния пазар, след като добре се бе пласирал на пазара и в останалите част на света. Казано по-традиционно, всичко това са доказателства - къде преки, къде косвени -

за правотата и убедителността на външната политика на Москва


И така защо Русия печели било партньори, било съмишленици? Да започнем с украинския конфликт. Майданът и смяната на геополотическия чип на Украйна бе тежък удар за Русия. Новият чип бе подхвърлен на Киев от Запада, не само от американски, но и от европейски ръце. През 2014-2015 г. се очакваше, че Русия ще контрира също с враждебна политика. Но за изненада на мнозина, дори на противниците, тя постъпи асиметрично, а не първосигнално или по принципа "око за око,  за зъб". Путин и външният министър Сергей Лавров  заложиха на диалогичния, а не на войнствения подход,  на интелекта, а не на силата. Въпреки неблаговидната роля на Берлин и Париж руската страни не отхвърли партньорството им в разработването на Минските споразумения и последвалите усилия за регулирането на конфликта. Диалогичността й притъпи в немалка степен враждебността на Запада. И посещенията в Крим на делегации от редица западни страни бе резултат и от този подход. Той едва ли ще се промени съществено и след убийството на лидера на ДНР Александър Захарченко.
Русия продължи също да бъде партньор на Запада по разрешаването на глобални проблеми като неразпространението на ядреното оръжие, международния тероризъм, организираната престъпност, климатичните промени. В това отношение бе много показателно признанието на предишния US президент Барак Обама, че останал изненадан от конструктивната ролята на Русия в изработването на ядрения договор на "шесторката" с Иран, който сега приемникът му Доналд Тръмп отхвърля. Обама открехна, че заради украинската криза не очаквал Москва да работи за споразумение на Иран със западните ядрени държави. Дори и не сме подозирали колко ограничен в геополитически план може да бъде Обама, чието избиране през 2008 г. бе прието с такова въодушевление.
Да, Русия отвърна на Европа с контрасанкции, но Путин-Лавров не тръшнаха вратата за развитие на двустранните отношения с държавите от ЕС и НАТО. Нито пък подгониха западните компании от Русия заради неприятелската политика на техните държави.
С една дума, Кремъл се стараеше да остане партньор за Западна Европа, където може. Това

топеше ледовете на враждебността

и нямаше как да не доведе до споменатите в началото мнения на Макрон или Маас. Или пък до взаимодействието на Москва с Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Италия, Финландия, Гърция. Ако тя бе отвърнала с враждебност, само щеше за облекчи замисъла на САЩ и Запада - нейната изолация.  
Да вземем и енергийната геополитика на Москва.  Западът правеше всичко, за да ограничи до минимум износа на руски газ в Европа  и това се правеше с какви ли не доводи и внушения, които си бяха чиста проба "промиване на мозъците" - че руският газ е скъп, че ще печели престъпната олигархия, че Путин щял да пере мръсни пари, да изнася авторитаризъм и да държи  изкъсо страните потребители на руски газ, че ЕС трябва да диверсифицира доставките на газ заради енергийната си сигурност. Евросъюзът промени и правилата на европейския енергиен пазар с разработването на Третия енергиен пакет, спря и "Южния поток".  В енергийната сфера Путин-Лавров се натъкваха на същата враждебност, както и в чистата геополитиката. Но и  тук те отхвърлиха подхода "око за око, зъб за зъб" и заложиха на разбирателството и изграждане да доверие. Резултатът е не само, че една Германия ще брани "Северен поток 2" от САЩ и евромарионетките им (Полша, балтийските държави), но и че на Брюксел ще му е много трудно да спре "Турския поток" или пък разклонението му до България, след като Русия прие изискванията на Третия енергиен пакет. Резултатът от това също е, че Русия ще прави още два реактора на унгарската ядрена централа "Пакш", а също надигането на антисанкционната вълна в ЕС.
В тази връзка си спомням една среща на група чуждестранни журналисти със Сергей Лавров, участвали  в международна медийна конференция в Москва през април 2017 г. Отговорът на въпроса ми дали има  шанс за рестартирането на "Южен поток" или негово подобие, той започна с думите "Ние не се сърдим на България за отказа й от този проект". По-нататък той посочи условието на страната си - непоклатими юридически гаранции от Еврокомисията за реализирането на този проект. Но това "не се сърдим на България" бе екстракт именно на този подход на партниране, на който заложи Москва спрямо неприятелския й Запад. А Лавров имаше всички основание да се подиграе колко късогледа, жалка и  несамостоятелна бе страната ни, отказвайки се от "Южния поток". 
Да вземем  и Сирия. Там от едната страна на барикада са Москва, Дамаск и Иран, а от другата - Западът начело със САЩ, Саудитска Арабия и други арабски страни. Но и тук Путин и Лавров изградиха мостове и към противниковата страна и в това отношения си струва да се спрем специално на партньорството им с Турция, Саудитска Арабия и Израел. През ноември 2015 г. Русия и Турция бяха на нож заради сваления руски самолет от турски изтребители. Изглеждаше, че отношенията им никога няма да бъдат както преди, а "Турският поток" ще бъде погребан. Но Путин остави отворена вратата за компромис - и Ердоган се шмугна в нея с извинението за инцидента и компенсации за семейството на загиналия руски пилот.  После се случиха неща, от които Западът онемя - нормализиране на отношенията, привличането на Турция в асадовския лагер и астанския процес, който беше контра на прозападния Женевски преговорен процес, участието на Анкара в деескалацията на Сирия, негласното противопоставяне между Анкара и Вашингтон заради сирийските кюрди. Междувременно, твърди се, че именно руската страна е предупредила Ердоган за провалилия се впоследствие преврат срещу него. Какво и да се случи с него, но той е човек, който не се отмята от тези, които са му помогнали в най-опасния момент. И руско-турските отношения едва ли не процъфтяват - чак дотам, че натовска Турция купува руски оръжейни системи (ракетите С-400). Всеки случай Путин спечели доверието на Ердоган, направи го свой приятел. Изобщо това, че Русия отмъкна Турция изпод носа на Вашингтон е една от

геополитическите сензации на това десетилетие

Саудитска Арабия воюваше срещу сирийския съюзник на Русия - Башар Асад. Конфронтационният манталитет изключваше какъвто и да е диалог между Москва и Рияд. Само че в руската столица не мислеха "на нож". През 2007 г. саудитски крал за пръв посети Москва и води преговори с Путин, а сега предстои ответна визита, но с друг саудитски крал заради кончината на предишния. Сергей Лавров многократно и на различни форуми е преговарял със саудитския си колега, по линия на антитероризма е имало и преговори между спецслужбите на двете страни. Сирийският конфликт е бил тема щ1 във повечето от тези срещи и е близо до ума, че притъпяването на саудитската враждебност към Дамаск, ограничаването на саудитската помощ за терористичните групировки, някои частични успехи на дипломатическото поле по регулирането на конфликта се дължат и на руските доводи, представяни пред саудитските държавници. Отделно от това, двете стани действаха като съмишленици и не си вредяха или прецакваха по регулирането на нефтените цени на световния пазар. Русия пусна и сирийски капитали на енергетиката си, готова е да гради ядрена централа в кралството, предложи му изгодно сътрудничество в Космоса, селското стопанство, културата. Очевидно е, че Саудитска Арабия има основания да вижда в Русия повече партньор, отколкото съперник, камо ли и враг. Фактически те не се разбират само по един въпрос - Сирия. Така че изграденото доверие помежду им не може да не оказва влияние и върху саудитската позиция по този въпрос.
Без да е активна страна в сирийския конфликт, на Израел му се наложи напоследък да зачести ракетните удари в Сирия срещу действащата там проиранска групировка от Ливан "Хизбула". В Сирия обаче Израел действа не толкова срещу Асад, а срещу Иран. По тази причина той би трябвало да е противник на Русия.
Но и в този случай тя не възприе еврейската държава само като противник. И в този случай Путин намери начин да гради доверие със съперник на сирийския си  съюзник Иран. Той многократно е преговарял с Нетаняху (на четири очи, в телефонни разговори). Двамата не крият, че си допадат като държавници, от някои изявления на Путин може да се съди, че той е малко фен на Нетаняху - вероятно защото разбира в колко сложно положение е Израел насред вражеското арабско обкръжение. Самата Русия на Путин също бе поставена да оцелява в неприятелска среда. Не подлежеше на съмнения, че руският президент приема израелските опасения за иранското присъствие в Сирия, въпросът беше дали той ще разсее тези опасения. Да, успя да го направи - убеди Иран да изтегли частите си и въоръженията на поне 100 км от границата с Израел, каквото бе искането на Нетаняху. Съдейства и за регулирането на положението около Голанските възвишения съгласно приетите вече международни договорености. Фактически

Путин защити сигурността на Израел 

от регионалните апетити на своя ирански съюзник. Това, впрочем, го направи по такъв елегантен и малокръвен начин, какъвто бе безсилен да го направи патронът на израелската държава - Вашингтон.  
Руснаците са шахматна нация и Путин-Лавров изиграха ходовете си на сирийската дъска по гросмайсторски начин. Благодарение на гъвкавия им, многопластов и многостранен подход Русия се оказа единственият играч в сирийския конфликт, който контактуваше и дори партнираше с всички други противникови играчи. Тя се оказа главният диригент в регулирането на този конфликт.  И това бе възможно, защото Кремъл търсеше и продължава да търси разбирателство с колкото се може повече страни.
Не случайно Москва е активна страна в  обединението БРИКС, "дава газ" на отношенията не само с такъв традиционен приятел като Индия, но и с Пакистан, който пък е регионален съперник на Индия. Как двамата намират пътеки към съперничещи си държави, само те си знаят, но в сферата на геополитиката това се превръща в нещо като руски или Путинов патент - да спечелваш съперници, балансирайки между интересите им.
Човек остава с впечатлението, че в Москва вземат дадени отношения (двустранни, многостранни, регионални), раздробяват ги на части, а после ги слагат на анализаторския си стенд. И решават да работят за тези отношения, дори ако има в тях само един сегмент за партниране. А не ги зарязват, защото има само един такъв сегмент.  Готовността да прокарат една допълнителна тръба за газ през  България от "Турския поток" не е ли доказателство за това?
Разбира се, Путин и Лавров не са личности, които ще допуснат безпринципно партньорство и приятелство. Или да постигат съгласие на всяка цена. Москва например не работеше с бившия грузински президент Михаил Саакашвили, не вижда смисъл да работи и с украинския президент Петро Порошенко. Не отменя и контрасанкциите срещу ЕС, само и само да се хареса. Дори не й идва на ум да се свързва с терористични групировки в Сирия за мимолетна изгода - за разлика от САЩ. 
Авторитетът и привлекателността на руската външна политика е и в друго. Тук следва да споменем и демонстрираните нови оръжия, заради които обаче Русия не се държи високомерно, а напротив - търси доверие и разбирателство. Следва да споменем и факта, че Владимир Путин залага на традиционните ценности (семейството, възпитанието) като противовес на разрушителната либерална идеология. Или пък, че като личност се харесва на все повече хора на Запад, при това сред представителите на най-различни политически възгледи, както писа наскоро австрийският в. "Дер Щандарт".
Но в не по-малка степен руският външнополитически продукт се котира на Запад и заради интелигентния и многопосочен подход да се търсят разбирателството и взаимният интерес. 


Снимка БГНЕС
Владимир Путин кани на масата шефката на МВФ Кристи Лагард, Еманюел Макрон, съпругата му Бриджит, японската премиерша Акие Абе и самият премиер Шиндзо Абе на галавечерята в Царское село, дадена по време на Петербургския международен икономически форум през май т.г. Жестът му с ръцете е и символична покана към другите държави за партниране със страната му


 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ