28 Март 2024четвъртък23:16 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Бригита Йосифова:

Русия ме плени завинаги

Принадлежа единствено на нашия свят, но живея в чужбина, казва писателката

/ брой: 267

автор:Дума

visibility 3176

Александър СМОЧЕВСКИ

БРИГИТА ЙОСИФОВА, журналистка и писателка, е дългогодишен кореспондент в Лондон и Москва на вестниците "Литературен фронт", "Работническо дело", "Труд", "Отечествен фронт","Стандарт". Автор е на книгите "Купено дете" (автобиографична), "Ляля, сама в широкия свят" (за актрисата Елена Воденичарова), "Декабристите" (преведена на руски и станала бестселър в Русия), на сборници с разкази, сред които "Бирена чаша с монети" и др. Най-новата й книга "Беглецът в Сибир"(изд. "Летера", 2010) имаше три представяния - едно в Пловдив и две в София. Дадена за печат е и книгата й "Обещах да запомня", посветена на интелектуалната дружба между нея и Петър Увалиев.

- Новият ви роман разказва за приключенията на един неповторим романтик и идеалист, руският княз декабрист Александър Шереметев. Увлекателен сюжет с големите въпроси на всяко време: за свободата и несвободата, за ролята на насилието в историята и живота, за срещата на различни култури и цивилизации. Къде е границата между историческата истина и художествената измислица?
- Според мен художествената измислица трябва да е средство, по увлекателен начин да помогне на читателя да разбере историческото събитие. Измислиците не бива да променят историята, защото ако я променят, значи писателят пише лъжи. Въпросът ви е много интересен. Човек може и да се запита: а какво е историческа истина? Бунтът, въстанието на руските декабристи през ХIХ в., в който участва моят млад герой княз Александър Шереметев, за руското самодържавие е дело на политическа банда от злодеи, която е искала въстание, за да наложи република и да хвърли Русия в пропаст. Тази е "царската истина", която в продължение на около 100 години е била официална версия за декабризма. Но самите декабристи, още като заточени в Сибир, започват да пишат в писмата и дневниците си своята истина за целите на бунта. Александър Херцен в свободния руски в. "Колокол" от Лондон бие камбаната на другата, потъпканата и скритата, истина за въстанието. Той нарича декабристите "младите щурмани на бъдещата буря".
- Кое направи декабристите тема и на вашата документална книга "Декабристи", и на новия ви роман "Беглецът в Сибир"?
- Така се случи, че дълги години живях и работих като кореспондентка в Москва. И се увлякох по декабристите, по руската история. По това време обичах да обикалям московските антикварни книжарници и намерих невероятни богатства: хроники на пътешественици от ХVI в., биографичните изповеди на маршалите на Наполеон. Намерих и голяма библиографска рядкост - описание на Русия от ХVIII в. от знаменития холандец, пътешественика Олеариус. Те, книгите, станаха мой щастлив опиум. Един ден бях зашеметена от радост! Поех в ръце буца злато: намерих "Записките на княгиня Мария Волконская", декабристката, издадени през 1906 г. от нейния син. Прочетох ги и... заболях, бях омагьосана от декабристите. Тогава, още в Москва, написах документалната книга "Декабристите", която бе преведена и на руски език и претъпя две издания с тираж от 250 000 бр.
Сега живея и работя в Англия. Но не се разделям с моите руски герои. На рафта на библиотеката си имам стъкленица с руска земя. Взех я от сибирския град Иркутск, от двора на декабриста генерал Сергей Волконский. Темата за декабризма не ме напускаше... И реших да напиша роман за млад храбрец, който бяга от рудниците, един руски граф Монте Кристо, който преживява много приключения и подвизи.
- Защо пишете на български език, след като 20 години сте живяла в Москва и 20 - в Лондон?
- Защото съм българка и това е моят език. На този език мисля, говоря. Нещо повече: аз го подарих и на моите две деца. Техният баща беше англичанин (Питър Темпест, поет и журналист - бел. ред.) и им говореше единствено на английски. В България те са идвали само на гости "при баба и дядо", не са ходили в българско училище. Но говорят и пишат български като българи! Децата ми имат и по две имена - английско и българско. Синът ми се казва Ричард-Владимир, дъщеря ми е  Снежана-Джейн.
- През последните години в Русия се наблюдава преоценка на периода на самодържавието, изгражда се ново отношение към руския царизъм. Какво е вашето мнение?
- Руските царе са били различни. Един от най-великите е Петър I, който пред лицето на света се отрече от стара Русия. Със замах на истински духовен исполин той помете облеклото, старите обичаи, руските институции. Да си спомним - руският владетел, самодържецът отива на Запад, но като обикновен труженик. Учи занаяти, различни професии и науки. Той се завръща на трона като просветен владетел. Кани чужденци да организират пощата между руските градове, чужди корабостроители - да научат руските хора да построят своя флотилия. Въпросът не е в преоценка на самодържавието, а да получат възхвала достойните царе, справедливо да се оценяват делата им, както и злините им.
- Един от вашите герои казва: "Творческото мислене, раждането на идеи, дързостта на мисленето изискват особена среда. Те цъфтят на свобода." Какво е за вас свободата като човек, който принадлежи колкото на нашия, толкова и на западния свят?
- Аз принадлежа единствено към нашия свят, но живея в чужбина. Там съм само свидетел. Разбирам свободата така, както са я разбирали нашите велики българи, борци и просветители. Нося веруюто на Левски в сърцето си. Имам едновременно две библии: "Записките по българските въстания" на Захарий Стоянов и "Минало и размисъл" на Александър Херцен.
- Осъдените декабристи са 100-ина души. От тях петима са осъдени на смърт. Това е ХIХ в. За жертвите в Русия през ХХ в. още се водят спорове - от половин милион до десет, дори двайсет милиона. Обикновеното оправдание е, че не може да се запази целостта на такава огромна страна без насилие. Но само чрез насилие ли е възможен историческият прогрес?
- Насилието трябва да е чуждо на цивилизования човек, както и на цивилизованата държава. Петимата обесени декабристи или жертвите в политическите лагери, или 20-те милиона руски хора, които загинаха във войната срещу фашизма, дори един-единствен обесен човек - трябва да са огромна болка и срам за човечеството. Да стоим виновно пред тях, пред паметта им с наведена глава.
- За европейския човек Русия е загадка. Какво е според вас Русия за българина?
- Прекрасният руски поет Тютчев е казал в едно стихотворение:
"Умом Россию не понять.
В Россию можно только верить."
(С ум да разбереш Русия е невъзможно. В Русия може само да се вярва.)
- Поставяте въпроса за вярата - в човека, в идеала, в Бога. Имат ли религията и революцията допирна точка?
- Вярата са пътища, чрез които човек се стреми към доброто и щастието. И когато не е фанатизъм, вярата е прекрасно нещо. Моят любим поет Никола Вапцаров, който посрещна разстрела си от фашистки куршум, беше писал, че за неговата вяра "Няма куршуми открити!". Няма. Той падна убит, но остана завинаги безсмъртен за нас и България. И поезията му - също. Аз уважавам вярата.
- Във вашата книга срещаме образите на забележителни хора - от Пьотър Чаадаев, през император Александър I с намек, че е отшелник в далечните сибирски земи, та до Николай I. Каква е разликата между прототипите и техния литературен образ?
- В този роман реших да бъда смела. Наред с измислените ми герои, плод на писателско въображение, описвам и исторически лица. Измислената английска девойка Емили Симпсън се разхожда на палубата на един кораб с големия руски философ и мислител Пьотър Чаадаев. Те разговарят. Всяка реплика, всяка мисъл на Чаадаев не е измислена от мен, а са негови думи. Не само съм чела философските му размишления, но съм изучавала до големи подробности и неговия живот, писмата му, както и спомените за него, написани от близки и съвременници. С месеци съм се ровила в руските исторически архиви. Абсолютно точно предавам и позициите, речите и изказванията на английския дук Уелингтън, на император Николай I, на посланиците, на френската писателка Жорж Санд. Тази кръстоска от измислици и чиста истина е страшно увлекателно, чак опияняващо удоволствие. Аз щастливо заживях в този мой измислен свят.
- Над какво работите сега? Имате ли нова тема?
- След като предадох ръкописа на книгата "Обещах да запомня" (с разговорите и полемиките ни с Петър Увалиев), започнах съвсем друг сюжет. Пиша романизирана хроника за една-единствена година от нашата история - 1886 г. Героите ми ще са Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Екатерина Каравелова и много руски дипломати. 1886 г. е исторически кръстопът за нас.
- Разбрах, че сте написала и роман за Петкан, героя от книгата на Даниел Дефо "Робинзон Крузо".
- Тази моя книга е продължение на знаменития роман на Дефо. "Дневникът на Петкан" е замислен като дързък опит да оспоря напластената от два века насам концепция, че европеецът Робинзон е облагородил "дивака" Петкан на пустинния остров. Разказът е от първо лице. Петкан говори за съдбата си в Англия. Неговият английски дневник внася големи корективи върху нашето досегашно отношение на възхита към Робинзон.
- Какви са първите ви впечатления - как се приема "Беглецът в Сибир" в България?
- Безкрайно се радвам, че вече чух първите отзиви и добри думи. Чух ги от хора, които дълбоко уважавам - доц. Младен Влашки от Пловдивския университет, проф. Кръстьо Петков, Павел Писарев. Но продължавам да се вълнувам. Предстои ми среща с читателите в Трявна.
- От вашата книга лъха Русия, руският народ и неговият дух.
- За мен годините в Москва са най-щастливите ми години. И не защото бях млада и жадна да опозная страната, а защото само руските хора отварят сърдечно и домовете, и сърцата си. От тях получих огромна неизмерима любов. И Русия ме плени завинаги. В моя дом в Лондон до ден-днешен идват и идват гости от Русия.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ