23 Септември 2019понеделник19:21 ч.

Снимки Авторката

Места

Рилските езера - между лошите спомени и добрите очаквания

Планината не е място за пишман туристи, но и те имат шанс да стигнат до едно от най-омайните места в България

/ брой: 162

автор:Деси Велева

visibility 494

Много е неприятно, когато спомените ти за едно от най-красивите места в България са тягостни. Мъчително е и да те държат надалече от тази привлекателна за повечето хора точка близо 30 години. Когато обаче синът ти достигне онази възраст, на която си се "опарил" от омайната природна забележителност - Седемте рилски езера, е време да се престрашиш и да му дадеш възможност за негова гледна точка - положителна. С други думи, дошъл е моментът да забравиш едни далечни времена, когато си си представял, че тръгваш на разходка към езерата, а тя се превръща в едно неумолимо, непоносимо, уморително няколкочасово изкачване с раница към неясно висока цел, която в крайна сметка е просто голяма вода и нищо повече. Къртовското катерене е предшествано от преспиване в западнала, неелектрифицирана хижа, в която през нощта спокойно щъкат мишки и съобразително е наречена от зевзеци "В ада". Все пак става дума за началото на 90-те години на миналия век, когато изоставянето и разрухата са достигнали и хижата, по-известна днес като "Вада". Пълното безразличие, което те е обхванало при пристигането до заветните езера, е на път да се пропука, когато се оказва, че няма да спиш в доста голямата и очевидно поддържана хижа "Рилски езера", в която дори има ток. Не, не - мястото ти за сън се оказва съседна малка постройка с ширнали се двуетажни легла в голямо помещение без тоалетна... Детски спомени, ама от тях няма много какво положително да изстискаш десетилетия по-късно. Затова не е лошо да се заместят с нови и позитивни, които да те държат през следващите трийсетина години. 

Както стана ясно, Рила не е място за пишман туристи. Дори когато те вече имат възможност да се възползват от лифт, кон, джип или всякакво друго помощно средство. Отправната точка е Паничище - колкото се може по-далече от х. "Вада". Паркирането в района не е лесно - онези, които не са готови да дадат 5 лева за паркинг, оставят возилата си по шосето на 2-3 километра от началната станция на лифта. Останалите имат допуск до импровизирани паркинги на поляни или отново на пътя, но по-близко до въжената линия. 

За семейство с две деца в училищна и градинска възраст, които не са израснали близо до планина, е препоръчително да не се стига до пресилване и започване на изкачването по планината още от началната станция на лифта. За деца и възрастни 20-минутното пътуване и гледките от седалковия лифт са чудесен емоционален и физически отскок към впечатляващата крайна цел. През уикендите обаче опашките са дълги и се чака доста. Цените са солени и за четиричленно семейство достигат 64 лева за пътуване в двете посоки. Замените ли ги срещу билети обаче, нищо не може да ви спре към рилските върхове. Остава ви само да следите зорко да не изтървете някое въртящо се дете от седалката на лифта. Пътят е дълъг 2 километра, а изкачването - около 500 метра. Светът вече е друг, а тишината е буквално оглушителна. Дори пред теб пътуващите да надуват чалга, а отзад самоотвержена родителка да мъкне едногодишен ревящ мишок, пак не могат да преборят тишината. Тя е навсякъде - в далечината, под теб, над теб, обхваща те и пренася в друга действителност. И така, докато дойде притеснителният момент, в който си казваш - а дали ще мога да скоча навреме от седалката, да следвам стрелките и инструкциите и безопасно да стъпя на твърда земя, или тя ще ме завлече обратно по склона? Като десетки хиляди други туристи оцелявате при слизането, няма неудобни ситуации с падане, блъскане, крясък, подхлъзване, каквито сте си представяли. Пред вас е все още оцелялата хижа "Седемте рилски езера", която в миналото е била недостъпна, както и омразната постройка с двуетажните легла, от която днес са останали само руини. Обаче сега има по-важна цел - как да стимулирате домочадието и самия себе си да изкачите близката урва с камънак, зад която се очертава едно по-безоблачно пътешествие. За децата обаче това се оказва забавно катерене, а за вас то завършва сравнително бързо и безболезнено. Тук вече може да се огледате за Рибното и Долното езеро, нали за тях сте тук.

Следва кратка почивка по равна местност и ново небезобидно изкачване. Този път има само прахоляк, почивка на всеки две минути, нов прахоляк, нова отмора с познати лица от предишното посядане и така 30-40 минути, в които се заканвате трето пътешествие до езерата да не осъществите никога повече. Някак си обаче височината е изкачена, а въпросът на детето ще се връщаме ли вече, е пропуснат покрай ушите. Идва най-хубавата част от пътя - редуване на леко изкачване, с леко спускане... и много красота. Равни поляни, остри върхове, зелени планини във всички посоки. Гледки, които дори купищата щъкащи туристи не могат да загрозят. Предстоящото едночасово ходене вече може да се нарече разходка. Краят й е увенчан от езерото Бъбрека. Надолу са Трилистника и Близнака, нагоре - Сълзата и Окото, за които обаче е рано да говорим. Защото за някои е дошъл краят на пътуването и време за отмора, посядане, полягане и накрая за един сандвич. 

Поляните зоват едни за почивка, но други имат тръни нейде в тялото си. Тях ги зоват нови чукари и в индианска нишка те тръгват за най-високите езера. Сред тях е големият ви, 10-годишен син, който със сигурност не е наследил ентусиазма си от вас. Започвате да се чудите, ваше ли е това дете, когато след повече от час слиза от планината и настоява следващия уикенд да отидете на Мусала. Пази Боже, казвате си вие, сякаш не сте чули молбата, обхваната от мисли за предстоящия обратен път. Той също е леко трънлив, но все пак е спускане и няма много време за помайване. В края на слизането ви очаква изненада - хиляди туристи смятат, че 17-18 ч. не е време да се отказват от благините на цивилизацията и са се наредили на опашка за лифта. Точно час и половина са необходими, за да се вредите за седалка. Обратният път е също толкова замайващ от аромати и усещания, колкото в началото. Той обаче приключва някак по-бързо, за да се стигне до рязкото навлизане в другата реалност, в която изкачванията са други, спусканията са още по-лесни, но никога не са вълшебни като планинските. 

Другия път ентусиастите ще са на Мусала. Но не и аз. 

Посрещаме есента

автор:Дума

visibility 159

Почина проф. Юлиан Вучков

автор:Дума

visibility 556

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 488

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 575

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 181

Най-старият туроператор фалира, предизвика паника

автор:Дума

visibility 166

Откриха нови доказателства за произхода на човека

автор:Дума

visibility 375

Млади генерали и офицери си тръгват от армията

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 0

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 182

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 851

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 693

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ