Катастрофа

Психодясното пак започна да пуска фойерверки в социалните мрежи. В "Слатина" техният кандидат за кмет Георги Илиев разгромил ГЕРБ - 79 срещу 11,5 процента. Победителят също отваря шампанско: "Това е доказателство за силата на единството, за здравия гръбнак на нашата общност...".
Умилително. Както се казваше във вица за класическия руски интелектуалец: "Човек да се чуди чай ли да пие, или да се обеси".
Помпозните тъпотии са изключително неуместни, особено за изборите в София. В "Слатина", голям столичен район, активността на вота беше малко над 12 процента. И точно тази цифра смазва всякакви претенциозни изхвърляния, холивудски спецефекти и сензационалистки изводи.
Единственият смислен анализ в тази ситуация е, че политиката е мъртва. Тя е потънала в плаващите пясъци на абсолютната незаинтересованост. Вече няма битка на идеи или кандидати. Има остатъчни бойни действия на твърди ядра. Всички останали стачкуват, защото не виждат никакъв смисъл да участват в противопоставяне, от което абсолютно нищо не зависи. Това е повод за панихида, а не за злорадство. Кмет, избран при активност от 12 процента, не просто не е легитимен. Той буквално не съществува, защото зад него няма ентусиазъм, а само хардкор талибани...
Изборите в София са повод за тревога, недоумение и най-вече за много въпроси. Политическата криза на хартия е свършила, но последствията от нея са драматични. Днес хората не вярват в автентичността на политическите процеси, защото така и не видяха те да решават техен реален проблем. Това особено си личи в местната власт в столицата, защото най-големият град в България стана жертва на психодясното сектантство. За него няма никакво значение какви качества има кандидатът им, какво е направил, за тях е важно единствено, че е от тяхното стадо, че говори по опорните точки от техния наръчник, а останалите - кучета ги яли.
Което не означава, че другите партии нямат проблеми. Напротив - и в "Слатина", и в "Искър" хората така и не разбраха, че има кампания, че някой предлага идеи за тяхното бъдеще. Едните чакаха автоматизмът на талибанството да сработи за тях, а другите - общото разочарование да им донесе точки. Това е обратното на политика. Това е някакъв тих вакуум, който засмуква цялата политическа реалност. Оставяме настрани градското дясно, но ако останалите партии бяха инвестирали наистина внимание и енергия в процеса на изборите, резултатът може би щеше да е различен. Днес просто живеем сред руините на политическото пространство и там партиите са призраци, а избирателите отдавна ги няма. Всеки се спасява поединично, всеки търси собствения си балон, всеки е махнал с ръка и е оставил ситуацията самичка да се разрешава.
Това е рецепта за катастрофа. И случайно избраният кмет на "Слатина" ще е един от първите, който ще го разбере.