Как нова партия може да повлияе на лейбъристите?

Майк Фипс 


Обявяването на нова лява партия, водена от Джереми Корбин и Зара Султана, е, както наскоро каза бившият старши съветник на Корбин Андрю Фишър, „потенциално много важно за британската политика“. Въпреки предвидимите подигравки от страна на водещите медии, над 700 000 души са подкрепили идеята, а социологическите агенции изчисляват, че тя може да спечели между 10 и 15% на общи избори.

Проблеми с никненето на зъби

Разбира се, винаги ще има редица първоначални проблеми със създаването на всяка нова формация. До каква степен тя трябва да бъде стандартна партия, печелеща гласове, за разлика от социално движение? До каква степен трябва да разчита на традиционни организационни методи, вместо да въплъщава нов начин на правене на политика? Трябва ли да приеме делегатска структура за вземане на политически решения или нещо по-иновативно, например събрания на местно ниво? Тези жизненоважни въпроси бяха повдигнати от Дейвид Осланд в скорошна статия на този сайт и всички те ще трябва да бъдат решавани, но те не намаляват нито за миг огромния апетит, който съществува за нова политическа формация вляво от Лейбъристката партия.
За да се разшири максимално този потенциал, важно е новата партия правилно да се ориентира не само по отношение на политиката, но и по отношение на културата си. Вече има напрежение между някои от „водещите“ личности в центъра на проекта и тези в страната, които имат по-скоро местна поддръжка и мандат. Освен това, имаше нежелателни изтичания към пресата на Мърдок на съобщения в частна група в WhatsApp по време на може би преждевременното съобщение на Зара Султана, че напуска Лейбъристката партия, за да ръководи нова партия с Джереми Корбин - изтичания, които не вещаеха нищо добро за трайни взаимоотношения на взаимно доверие между засегнатите.
Един от основните стратегически въпроси, пред които ще бъде изправена новата организация на левицата, ще бъде какви отношения да има с други съществуващи партии. Compass, наред с други, от години говори за необходимостта от прогресивен съюз, но проблемът е колко прогресивен трябва да бъде той и кой трябва да бъде включен или изключен?
Трябва ли нова лява партия да влезе в някакъв вид изборен съюз със Зелените, например? Много може да зависи от това кой ще спечели лидерството в Зелената партия. Ако това е Зак Полански, обикновено представян като най-прогресивния от настоящите претенденти, партията вероятно ще се насочи в посока по-наляво. Тя също така ще продължи да привлича млади радикални активисти и може да се окаже в конкуренция с новата партия на Корбин - Султана.

Мъртва ли е Лейбъристката партия?

По-належащ въпрос може да засяга отношенията на новата партия с Лейбъристката партия, от която произлезе новото ръководство. Въпреки разбираемия гняв, който мнозина изпитват относно отношението към Корбин, Султана и други, които бяха изключени от парламентарната група на Лейбъристката партия (ПГЛП) заради противопоставянето си на непопулярните политики на строги икономии, за които правителството няма мандат, е важно да бъдем обективни при оценката на настоящото състояние на нещата.
В скорошно интервю Зара Султана каза: „Лейбъристката партия е мъртва. Тя унищожи своите принципи и популярност. Някои депутати от Лейбъристката партия, които се смятат за леви, все още се вкопчват в трупа й. Те казват, че като останат, ще могат да запазят политическото си влияние. Моят отговор е прост: не успяхте да спрете съкращенията на помощите за инвалиди, не успяхте да спрете потока от оръжия към геноцидна държава на апартейда, така че къде е това влияние, за което говорите?“
Това е вярно, но не е цялата картина. Някой може на свой ред също да посочи, че новите независими (т.е. изключените от ПГЛП) не са се доказали като особено ефикасни - някои гласуваха против премахването на данъчните облекчения за частните училища, например.
Но, според мен, Лейбъристката партия не може да бъде отписана толкова лесно. Тя все още включва повече социалистически депутати от която и да е друга партия. Освен това, ако след две години Киър Стармър все още е толкова непопулярен, колкото е сега, малко вероятно е той да остане безспорен лидер. Само от съображения за самосъхранение депутатите от Лейбъристката партия ще поискат първо промяна на курса - това вече става - и ако това не се осъществи, следва смяна на лидера. Вярно е, че е малко вероятно фигура от типа на Джереми Корбин да получи нов шанс, но това не изключва възможността по-мек ляв кандидат, подкрепен от свързаните с партията синдикати, да има сериозен шанс. И макар че някой като Анди Бърнам може да не е по вкуса на мнозина от социалистическата левица, това не е причина да се омаловажават съвсем реалните различия между това крило на Лейбъристката партия и сегашното ръководство на Стармър.
Говорейки за синдикатите, каквато и да било дискусия за тяхната роля изглежда странно отсъстваща в преценките около перспективите за успех на новата партия. Друга водеща фигура, работила за Джереми Корбин, Андрю Мъри, наскоро заяви в интервю: „В краткосрочен план не виждам синдикатите, като колективни органи, да имат официална връзка с новата партия.“
Това изглежда странно. Ако Лейбъристката партия наистина е престанала да говори от името на работническата класа и прогресивното обществено мнение, тогава със сигурност кампанията за спечелване на ключовите подкрепящи синдикати, които финансират с членския внос на своите членове една очевидно фалирала, „мъртва“ партия, би трябвало да бъде централен приоритет. Или и синдикатите са „мъртви“?

Това може да е необходимо

В неотдавнашната си статия във вестник „i“, Андрю Фишър приветства новата партия, твърдейки, че тя може да има положителен ефект върху Лейбъристката партия. Той е на мнение, че тя би могла да доведе до промяна наляво в политиката на лейбъристите, което „може да се окаже по-популярно сред обществеността, тъй като проучванията показват подкрепа за по-широка публична собственост, преразпределително данъчно облагане и политики от типа на контрол върху наемите, които са подкрепени от шотландските лейбъристи и английските кметове, включително Садик Хан и Анди Бърнам“.
„Следователно тази нова партия би могла да принуди Лейбъристката партия да заеме по-популистка лява позиция и да спре да отчуждава собствените си поддръжници по въпроси като социалните помощи и имиграцията. Ако Корбин и Султана започнат да мобилизират подкрепа, това ще окаже натиск върху Лейбъристката партия да спре загубата на избиратели от левия си фланг.“
Той добавя: „Външният натиск, мобилизиран от тази нова партия, наред с кампаниите от страна на синдикатите, редовите членове, депутатите и кметовете в партията, би могъл да принуди правителството на Стармър да заеме по-радикални позиции. Тази вътрешна коалиция, съчетана с обществения натиск, вече доведе до значителни частични промени в две от най-малко популярните политики на правителството на Стармър: премахване на зимните плащания за гориво и намаляване на помощите за инвалидност.“
Съгласен съм с този анализ: в Лейбъристката партия все още има много какво да се постигне. Докато тези, които бяха изключени от парламентарната група на Лейбъристката партия, може да се изкушат да се присъединят към новата формация, други социалистически депутати от партията ще се съгласят с депутата Клайв Луис, който твърди, че неотдавнашният „обратен завой по отношение на съкращенията на личните плащания за независимост и ролята, която прогресивните депутати в парламентарната група на Лейбър изиграха за осъществяването на този обрат, показаха защо именно това присъствие е важно“.
Може би е твърде рано да се каже дали новата партия може да бъде нещо повече от група за натиск, която принуждава Лейбъристката партия да се измести наляво, или дали има реалистичен шанс тя да упражнява истинска власт. Настоящата политика на Обединеното кралство е в безпрецедентно нестабилна фаза, за което свидетелства бурният възход на „Реформ“ (партията на Найджъл Фарадж). Едно е ясно: много от тези, които се присъединяват към новия проект, ще бъдат разочаровани, ако той поеме по пътя на антиимпериалистическа група за натиск, като същевременно остави големите проблеми с вътрешните разходи за живот на едно необезпокоявано партньорство между Лейбъристката партия и профсъюзите.

Мислете мащабно

За да успее въз основа на свои собствени позиции, новата партия ще трябва да се освободи и от всяко чувство за обида - още по-лошо, за „предателство“ - по отношение на Лейбъристката партия под ръководството на Корбин. Когато Зара Султана изброи някои от провалите на онази епоха, водещите медии се нахвърлиха върху нейното предположение, че корбинизмът „капитулира пред определението за антисемитизъм на IHRA (Международния алианс за възпоменание на Холокоста)“. Последното нещо, от което се нуждае новият проект, е възраждане на онази дискусия.
Ще трябва да се мисли мащабно. Идеята на Зара новата партия да се казва „Левица“ не отговаря на това изискване. Коментирайки тази идея, Аш Саркар беше права да посочи, че много хора нямат силно чувство за политическа или идеологическа идентичност, така че лявото срещу дясното може да няма голямо значение за тях. Има още много, които да  бъде спечелени, твърди тя и е права. Наименуването на новата партия „Левица“ предполага, че тя е насочена само към вече идеологически ангажираното ляво крило, за разлика от масата от работническата класа, от 99-те процента, от огромното мнозинство от хората. „Реформ UK“ никога не би се самоограничила до степен да се нарече „Дясна“ партия: тя твърди - измамно, - че е партията на всички британци. Социалистите се нуждаят от подобна амбициозна визия.
В интерес на всички, които търсят ясна политическа алтернатива, е задължително новата партия да преодолее ранните си трудности - особено гореспоменатите фракционни изпълнения в момента на раждането си - да стартира силно и да въплъщава демократичен, отворен и ориентиран към общността дух.

,,Нови времена"