Рекорден БВП на беднотията и неравенството

Соросоидният икономист Георги Ангелов се похвали в "24 часа" как улучил с прогнозата за растежа на брутния ни вътрешен продукт за 2017 г. Преди година мисълта му уцелила десeтката с предвиждането, че БВП ще стигне рекордните 100 мрлд. лева и ето, че тези дни НСИ потвърдило точните му сметки - БВП за миналата година станал дори 101 милиарда. А това било три пъти повече от близо 22-та милиарда БВП на страната през 1989 г.
Не поставяме под съмнение нито прозорливостта на старшия икономист от Института "Отворено общество", нито желанието му за себеизтъкване,  нито числото, потвърдено от националната статистика. Съмнявам се обаче, че това е повод било за самохвалба, било мерило за цъфтежа на икономиката и обществото ни.
От обща култура знаем, че БВП е отчетената обща стойност на произведените стоки и извършените услуги у нас в случая за 2017 година (без неотчитаемата сива икономика). Тези 101 млрд. включват следователно и цените на произведените стоки и предоставените услуги у нас. Тези пък цени калкулират и такива разходи като заплатите. А те, както знаем, са най-ниските в ЕС. Българите сме с най-ниската покупателна способност в ЕС, с най-нисък стандарт на живот и твърдо сме се закотвили на дъното на общността. Ето, от проведената наскоро кръгла маса "Неравенство и бедност в България" стана ясно, че за същата тази 2017 г. над 1,7 млн. български граждани живеят с месечен доход до 600 лв. при таван за издръжка от 585 лв. Около 400 000 българи живеят със средни доходи между 1000 и 2000 лв. месечно, което по нашите разбирания ги определя като средна класа, но в същото време тези доходи не им осигуряват икономическата сигурност, която е характерна за тази класа. Други около 400 000 българи работят, но са бедни. Така че този 100-милиарден БВП няма как да е подобрил дереждето на българина, напротив, в условията на нашия дивашки капитализъм и безогледен неолиберализъм може да смятаме, че дори е утежнил положението му. Тези 101 млрд. не са ли БВП на лишенията и социалното неравенство?
Увеличеният БВП няма как да не се дължи и на данъчната ни система, а тя работи за шепата български свръхбогаташи или силно имотни лица. Прословутият плосък данък много е хвален, защото повишил събираемостта. Да, ама както е повишил събираемостта, така и пенсиите остават ниски и за немалко възрастни хора те остават под жизнения минимум. Както е повишена събираемостта, така и няма достатъчно пари за различни категории нуждаещи се, за подпомагане на младите семейства или за по-високи майчински, за да притъпим поне демографския ни колапс. Нито пък да се подобри положението на окаяните 23% българи, които се гърчат под прага на бедността. Този данък може и да е вдигнал събираемостта, но той става за много по-развити държави, в които хората с по-ниски доходи няма да го усетят така болезнено. И не им се стоварва така пагубно, както у нас. За сиромашка България този данък е като да обречеш 3-членно семейство да си купува хляб веднаж на 3-4, вместо всеки ден. Плоският данък може и да има принос за производството на повече стоки и услуги или за по-високата им стойност, но той има и значителен принос почти четвърт от населението ни да крета в мизерия и почти всеки трети, ако не и втори, пенсионер да си брои стотинките за по-евтино лекарство.
Понеже развилнелият се нашенски неолиберализъм превърна здравеопазването в услуга, то също има заслуга в генерирането на по-висок БВП. Само че смъртността у нас, включително преждевременната, остава най-висока в ЕС. А тъкмо тя е една от трите причини за стоварилия ни се демографски крах. Да, здравният сектор може да отчита по-скъпи услуги, по-високи приходи от продажби или далавери с лекарства, по-високи заплати на лекарите и пр. Дали тези рекордни 101 милиарда наистина не са БВП на рекордната ни смъртност, а оттук и БВП на националната заплаха? Защото наши и чужди прогнози предвиждат в средата на века българският род да се стопи до около 5 млн. души, а към края на века до 3 милиона, за да стане третият етнос в държавата след турците и циганите. Това ли не е заплаха за българската нация? И не е ли причина да започнем отсега да изкореняваме причините му, включително и БВП на високата смъртност. Един по-нисък БВП, но и по-ниска смъртност в държавата няма ли да свърши по-добра работа?
Познавачи твърдят, че спекулата в производството на хляба достига 50 процента. До такива нива стига грабежът за най-насъщната стока на българина (пък и на всяко друго общество). А каква ли тогава е спекулата в другите стоки - къде повече, къде по-малко насъщни. Може да предположим, че при първата група тя също е по-значителна. И защо ли невидимата ръка на пазара не се справя със спекулата? И след като имаме рекордна стойност на стоки и услуги за 2017-та, тези 101 млрд. лева не са ли БВП и на грабежа?
И каква е ползата от рекорда на БВП, след като този рекорд не е от полза роду и не облагодетелства мнозинството българи. Или пък е рекорд по спринт на място.
В същото време при онзи направо "сиромашки" БВП от 89-та нямаше нито такава мизерия (само 6% бедни), нито данъци на зловещото социално разслоение, нито висока смъртност, камо ли и спекула.
Всяка година Харвардският университет раздава награди за най-безумните научни разработки - нещо като антинобел. През 2014 г. антинобелът по икономика получи тогавашното правителство на Италия за идеята в официалните бюджетни отчети да се включат приходите от проституция, продажба на наркотици и контрабанда. Та, улучената прогноза на старшия икономист също наподобява антинобел - да предвидиш и похвалиш рекорден БВП, който обаче е скалъпен от масовата беднотия.