Референдумът като национална цел и кауза

Янаки Стоилов

Остават около 15 дни до голямата възможност и голямото изпитание, пред което сме изправени на 27 януари. Намираме се в нова политическа ситуация от края на миналата седмица. Един от депутатите от ГЕРБ дори и с уговорки, със заобикаляне каза, че ние ще поддържаме позицията "да" в референдума, но малко след това лидерът на Политическа партия ГЕРБ заяви, че те ще призоват своите симпатизанти три пъти да кажат "не" на зададения в референдума въпрос.
Ако до този момент, сигурен съм, че дори и сред някои от вас, е имало колебания какво ще ни даде този референдум, дали той ще ориентира хората, защо въпреки различията с ГЕРБ по съществото на проблема в крайна сметка ние ще трябва да гласуваме по един и същи начин, днес всички тези въпроси отпадат. И колкото и национално безотговорно и непоследователно да е това решение на министър-председателя, политически то изяснява напълно ситуацията. Дори бих казал - то връща първоначалния заряд и смисъл на предстоящия референдум. Инициативният комитет, подкрепян активно от БСП, който организира и успешно проведе тази безпрецедентна за нашата история подписка, е единственият официално регистриран, който в кампанията отстоява положителния отговор на въпроса: Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала? В това е нашата голяма отговорност. Разбира се,

в обществото ние не сме сами

И други политически партии, нашите коалиционни партньори от Коалиция за България, ВМРО, "Атака", очакваме и други. Редица граждански, обществено-политически организации, екологични движения, различни комитети, които са свързани с перспективите на ядрената енергетика, специалисти и пр. също участват в тази кампания и заявяват открито подкрепа на зададения въпрос. Днес ние трябва да покажем на тези, които застават срещу бъдещето на България, срещу нейната индустриална перспектива, срещу нейната модернизация, че няма да допуснем това.
Сините, които апелират и са против отново в България да бъде изградено нещо ново, имат решаващия принос за затварянето на I и II блок на АЕЦ "Козлодуй". Тези, които казаха, че няма да участват в референдума и призоваха гражданите да го бойкотират, имат решаващия принос за затварянето на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Първите продадоха и двата теца в "Марица-изток", които произвеждат много по-скъп ток, отколкото държавната топлоцентрала, при почти същите условия. И същите тези хора, които предизвикаха редица икономически поражения в земеделието, в индустрията, в националната сигурност, сега ни казват, че ние ще се развиваме, без да правим нищо - без да потребяваме, без да произвеждаме и без да изнасяме електроенергия. Ето това е голямата дилема, пред която сме изправени. Затова и за ръководството на партията, и за ръководството на градската организация, за всички членове и симпатизанти, но най-вече за българския народ през тези седмици предстои голямо изпитание.
Може би мнозина български граждани не си дават още сметка за голямото значение, за водораздела, в който може да се превърне предстоящият референдум. И затова моят горещ и настойчив призив към всички вас е

да положим максимални усилия

за да стигнем до повече хора. Не просто да се пуснат листовки в пощенските кутии, но те да бъдат предоставени на хората в пряк контакт. Да се разговаря, да се повиши тази активност, в която има доста резерви, и това го показа самата подписка. И ние започнахме тази кампания, донякъде заради коледните и новогодишните празници, по подобен начин, по който стартира и националната подписка за референдума - в началото не много активно, на моменти вяло. Но този път времето е много по-малко, условията са много по-тежки и усилията трябва да бъдат много по-големи, за да се поздравим с този необходим преди всичко на България и на нейното бъдеще успех.
Затова в краткото време ние трябва да направим всичко, което е по нашите сили. Трябва да е ясно, че който не строи свои електроцентрали, внася ток на много по-високи цени отвън. Трябва да е ясно, че произвежданият ток от бъдещата АЕЦ "Белене" през целия период на експлоатацията ще бъде два пъти по-евтин от пазарната цена на електроенергията. В тази кампания ние трябва да поставим пред хората и други въпроси, които вероятно трябва да се решават след изборите: Кой да притежава монопола на електроразпределението? Защото цената на тока се определя не само от източниците на неговото производство. И сега, когато отворите сметките за електроенергия, ще видите, че цената, която плащате за реалната консумация, не е повече от 40%. Оттам следват компонентите за зелена енергия, следват разходите на електроразпределителните дружества и други елементи. Защо всички могат да печелят за сметка на гражданите и на бизнеса? Защото цялата ценова верига зависи от това кой произвежда, кой пренася и доставя електроенергията. Няма да се впускаме толкова във важните технически елементи, но мисля, че и по тях ние сме дали достатъчно много аргументи - и за цената на проекта, и за неговото значение.
Но може ли България да се развива, без да строи нови мощности? Тези ли, които ни разубеждават, че не е необходимо да се строи нова ядрена централа, са по-умни от американското правителство, което 2010 г. отдели 56 млрд. долара, за да рестартира американската ядрена програма в изграждането на нови ядрени централи? Рисковете у нас ли са по-големи, отколкото във Фукушима, където новото правителство преди няколко седмици взе също решение за продължаване на експлоатацията и изграждането на нови мощности? Или в Полша, която има едни от най-големите топлоцентрали, но смята, че не може да има ефективна електроенергия и опазване на околната среда без изграждането на атомни електроцентрали. Или съседна Турция, която също започва активно да работи по програма за няколко реактора, и Румъния, която вече ги строи. Или ние, вместо енергиен център на Балканите, запазвайки един от последните модерни отрасли на българската индустрия, специалисти, износители на електроенергия и създаващи капацитет за производство, ще бъдем тези, които сами ще се самоотстраним от групата на около 30 ядрени държави, които развиват атомната енергетика за мирни цели, и само 14 държави, които имат собствен капацитет да изграждат такива централи. Ако България преди 40 години се придвижи плътно в групата на тези държави, които бяха непосредствено след най-развитите и благодарение на развитието на атомната енергетика, днес загуби тези позиции, в следващите няколко години те вече едва ли ще могат да бъдат възстановени.
Ние по никакъв начин не противопоставяме АЕЦ "Белене" на АЕЦ "Козлодуй". Защото сега е актуална задачата да бъде продължен срока на експлоатация на двата реактора в Козлодуй. Сега, колкото се може по-бързо, трябва отново да стартира изграждането на АЕЦ "Белене" с два нови блока и едва в перспектива да се търсят възможности за изграждане на такива допълнителни ядрени съоръжения и в Козлодуй. Защото трябва да е ясно, че България в скоро време едва ли ще може да получи съгласието на всички европейски страни, на Европейската комисия, за лицензиране на нова ядрена площадка, за признаване на нов проект, за техническа подготовка, проектно финансиране и изграждане на нова ядрена централа. Затова са необходими при ред благоприятни условия поне 12-15 години. Ние не можем да си позволим да бездействаме в този период. Така че тези, които ни казват: "Ние подкрепяме развитието на ядрената енергетика, но не подкрепяме изграждането на нова ядрена електроцентрала" (това е буквалният въпрос), те трябва да отговорят как може да се развива ядрената енергетика, без да се създават нови ядрени мощности. Ето в това е нелепостта на една такава позиция.
И тези обрати не са за първи път. Но този референдум освен своето пряко значение за енергетиката има значение като национална цел и кауза. Това е референдум, който трябва да определи каква държава ще бъде България в следващите едно-две десетилетия. Дали ние ще бъдем

държава на примитивните услуги,

на монокултурното земеделие, на външната зависимост,  на най-бедния народ в Европа, и по последните данни - с половината от населението, което живее в бедност и с най-високия риск от попадане в бедност за последните 4 години по данните на европейската статистика. Ето този голям въпрос се решава. Така че тези, които ви казват "хората нямат достатъчно компетентност, те не могат да се ориентират", кажете им - този референдум е за това в каква страна ще живеем. Това не е просто референдум за един икономически проект единствено. Това е проектът за нашата България, за тази национална цел, за тази национална кауза, част от която е Белене. И ето поради тази причина ние трябва да се обърнем към всички български граждани. Защото създаването на просперираща България минава през развитието на науката, технологиите и съвременните индустрии. Защото в Европа се предвижда след едно-две десетилетия използваната електроенергия значително да нарасне - и заради пълната електрификация на жп транспорта, и заради масовото навлизане на електромобилите, т.е. в Европа е изчислено, че трябва да бъдат построени над 100 ядрени електростанции, за да може да се задоволи цялата необходима консумация на енергия.
Възможно ли е да се справим с всички предизвикателства към природата? Единствено, ако съчетаем развитието на ядрената енергетика, която няма никакви вредни емисии, с дозираното използване на възобновяемите източници. Там, където могат да се заменят горивата, преди всичко петролът, това трябва да бъде направено. Иска ли човечеството да живее в здравословна среда, иска ли то да поддържа достъпни цени на енергоносителите и на електроенергията. Така че неслучайно това е част от един голям геополитически дебат. И няма защо да си правим илюзии, че правителството в случая се поддава на външен натиск и на собствените си користни икономически интереси. Защото ние настояваме не просто "Белене" да бъде изградена, а да бъде изградена с

преобладаващо държавно участие

Ако тази позиция не бъде отстояна, това означава, че този, който създаде централата, ще продава произведената електроенергия на пазарната, т.е. на много по-висока цена. Този проект има възможност да се изплати в достатъчно разумен срок, а степента на неговата възвръщаемост е дори двойно по-голяма, отколкото тази на подписания вече проект "Южен поток". Това смятам, че са достатъчно аргументи ние да застанем пред българските граждани и да искаме тяхната подкрепа. Защото само участието в референдума може да гарантира на българския народ да си върне държавата. Ние искаме  да живеем в държава, която се управлява от българския народ.

(изказване пред столичния актив на БСП, със съкращения)