Разни хора, разни обичаи...

Пламък Занев

Докато четях Корана, за да науча какво е казал Всевишния за материала, от който е направен човекът, срещнах: "...Ние ви сътворихме от един мъж и една жена и ви сторихме племена и народи, за да се опознаете". Но има ли по-добър начин да се опознаем от този да научим какви обичаи и традиции са характерни за различните племена и народи, макар че да се опишат всички е направо невъзможно - би се получила цяла енциклопедия.
Чувал съм една приказка: "Преди да се опознаем, трябва да се запознаем". Оказва се, че както народите са многобройни, така и начините на запознанство са многобройни. Ние, европейците, когато се срещнем, си подаваме ръка независимо дали другият е мъж или жена, докато мюсюлманите не само си подават ръка, но и се целуват три пъти по бузите. Целуват се мъжете. На жена ръка не се подава, а се кимва с глава.
В Кения например при среща с друг, в знак на уважение към него, го заплюват. Масайя пък първо се изплюва в собствените длани, разтрива ги добре и след това подава ръка на срещнатия. Племето Манбету в Северно Конго се здрависват съвсем по европейски, но при това не пропускат да разтрият ставите на средните си пръсти. В Танганайка, за да се поздравят, коленичат на едно коляно, вземат в шепата пръст и с нея правят кръст на гърдите и ръката си.
Приветствайки се един друг, китайците се питат: "Ял ли си?", иранецът пък казва: "Бъди весел!", а пък зулусът съобщава тържествено: "Аз те виждам!"
Китайците, освен че се питат "Ял ли си?", си потриват също като ескимосите носовете. И понеже стана дума за ескимосите, мъжете от някои ескимоски племена съвсем не са миролюбиви. При среща с непознат започват да се удрят един друг по тила на главата и това продължава, докато единият от двамата не падне на земята.
Подобен обичай съществува на Нова година в провинция Чумбивилкас в Куско, Перу. Тогава се провежда традиционният фестивал Таканакуй. Това наименование може да се преведе като "Когато ти кипне кръвта" на езика кечуа. Благодарение на този фестивал стотици жители на андските селца могат да решат лични проблеми с помощта на юмруците си.
Туземците от Южна Америка се поздравяват, плюейки един на друг, а пък при някои народи на Африка като знак на приветствие се смята да си покажеш езика.
При японците ръкостисканията са съвсем неприемливи. Заменили са ги с поклони, като приветстваният е длъжен да върне поклона със същата честота и почтителност, каквато показва приветстващият. Те не само се покланят един на друг, но съпровождат всеки поклон с усмивка и е много трудно да разбереш кога ще ти откажат нещо. Дори когато е невъзможно да бъде изпълнена някоя молба, те не го казват в прав текст, а с усмивка отвръщат нещо уклончиво и не е лошо човек предварително да си помисли дали има смисъл да иска определена услуга. Това е особено силно изразено при жените, които се усмихват при всеки повод, независимо дали е приятен или не.
Но не само това е характерно при среща с японец - трябва да се знае, че те не допускат физическа близост, малката дистанция между събеседниците е неприемлива и предизвиква рязко отрицателно отношение и оттук до отказа вече е само една стъпка. Още нещо обърква европееца при среща с японец: докато ние сме свикнали да се гледаме в очите, то при тях това не се препоръчва, защото го възприемат като агресия, също както и многото жестикулиране. Тук не са за завиждане италианците, които, както знаем, говорят не само с думи, но и с помощта на ръцете си.
При народите в Северна Камчатка като добър жест от страна на госта при посрещане се смята той да има сексуален контакт с жената на хазяина. Стане ли това, стопанинът е убеден, че му е оказана голяма чест. През цялото време, докато гостът е вкъщи, стопанката полага всички усилия, за да може той да я пожелае и да сподели с нея леглото и ако тогава жената забременее, се смята, че домът е бил сполетян от голяма сполука. Раждането на детето се празнува от цялото село.
Подобен обичай съществува и при аборигените в Австралия. Там жените в рамките на един род са общи. Единственото условие, за да споделиш леглото с някоя жена от рода, е да си симпатичен на домакина. Отказът от сексуална връзка със стопанката на дома се приема за оскърбление и неуважение към семейството, на което се гостува.
В съседна Турция, в град Аланя, когато се роди дете, първите шест месеца не му режат ноктите и когато навърши шест месеца, пъхват ръчичката му в бащиния джоб, откъдето то инстинктивно сграбчва намиращите се там пари. С тези пари след това бащата купува орехи и плодове и с тях гощава съседите - да е здраво детето.
Но нека да погледнем сватбената трапеза на бедуините. Трудно можем да си представим печена камила с пълнеж от печен овен, в него печени кокошки, в тях риби, а рибите пълнени с печени яйца и всичкото това се полива само с... айрян! Там явно не знаят руската песничка: "Вино, вино, вино, вино, оно на радост нам дано!" 
В Европа, в областта Долен Рейн, на сватбеното празненство се стараят да не отстъпват на африканските бедуини по разнообразие на трапезата, като приготвят за целта супа от говеждо месо, основно ястие пак от говеждо месо с картофи, варен бут с кисело зеле и бял боб, телешко със сливи, студен ориз и бира. Тъй като сватбеното празненство продължава и вечерта, тогава поднасят телешко рагу с оризова каша.
В това отношение племената на Южна Африка са възприели от европейските колонизатори навика да пият бира, а от североафриканските бедуини - да колят едри животни. Така около една опечена крава или друго едро животно се събира цялото село, а бирата се лее като река. Тя е местно производство и при това с доста висок градус. Всичко е придружено с песни и танци и това продължава, докато не свършат печеното и бирата.
В Корея, за да се покаже, че ястията са станали хубави и всичко е много вкусно, е необходимо колкото се може по-силно да мляскаш.
В Тайланд на празника Сонг Кран (това е тайландската Нова година) е прието да бъдат обливани с вода преминаващите покрай дома хора. Това се смята за пожелание за щастие. Също в Тайланд, където по-голямата част от населението изповядва будизъм, главата на човека се приема за свещена и е убежище на душата, затова докосването на главата на събеседника се смята за сериозно оскърбление.
Независимо дали живеем добре или зле, в един момент идва времето, когато отиваме във вечността. Тук съществуват десетки, да не кажем хиляди обичаи.
В Сирия, в древния град Палмира, съществува обичай, когато човек си отиде от този свят, да не го погребват в земята, а да го поставят в специални кули-гробници със зидани от камък чекмеджета и отпред, на капака, с барелеф с образа на починалия.
Друг подобен уникален погребален обичай съществува от хилядолетия сред племената на остров Лусон във Филипините. Там починалите ги погребват в издълбани от самите тях дървета, които след това занасят в някоя пещера високо в планината. В някои пещери могат да се преброят по неколкостотин такива своеобразни гробове...