Размисли от Игнажден до Божича

Маргарита БРАДИСТИЛОВА

В кризисни времена българинът търси духовни опорни точки в стародавните обичаи. Завръщането към миналото е вълнуващо пътуване към сегашното и бъдното... Рождественско-новогодишните празници днес се чествуват повсеместно. Митологичната култура, свързана с богатия обреден синкретизъм, със сакрално-магическите действа и фолклорно-зрелищните заклинания, продължава своето хилядолетно битие.
В храмовия празник раждането на Богочовека Исус Христос е свещено послание, въплъщаващо осъзнатата хармония за спасение, мирен живот и справедливост. Свободолюбие и одухотвореност се смесват с вродения демократизъм на европейския южняшки темперамент. Може би влияние върху народохарактерологията ни оказва и геостратегическият фактор на прословутите интеркултурни кръстовища. Но в бликовете на кръвта у българина неизменно остава легендарната свежест на Балкана и космическата духовна необятност, разтваряща и претворяваща традиционните ценности, раждащи непреодолим стремеж към съвършенство... В рождественската празнично-обредна ритуалност българинът не забравя да се поклони и пред Богородица. Светият образ на майката, родила в мъки своя син, както се пее в коледарската молитва "от Игнажден до Божича". Обичта и уважението към майка и родина изгражда темела на човещината по нашите географски ширини.
Отколешната традиция в Шоплука се спази и т.г. Живот блика и по манастирите на Софийската Света гора. Особено атрактивни са соларните символи върху пити и погачи в Казичене. На площада пред кметството горя буен огън, изви се традиционното българско хоро, водено от почетния председател на читалището Никола Иванов Миков, преоблечен в костюм на Дядо Мраз. На сцената блестяха фолклорните певчески и танцови състави. Старинни шопски изпълнения, фойерверки от остроумия. Това е празничният свят на "сериозно-смешното" в колоритната гама на фолклорната мистерия, свързана с библейския сюжет за раждането на Млада Бога. Предприемчивите казиченки демонстрираха ненадминат майсторлък в традиционни ястия, не пожалиха сили, време и средства да възобновят обичаите. Наред с извисената святост на празничните духовни измерения не липсваше и чалгата на популярен сватбарски оркестър...
Писателят Николай Хайтов в своите "Дневници" критикува еднотипните телевизионни предавания, свързани с коледно-новогодишните празници, където "трима играят - три милиона зяпат". Сега празничната култура все по-често изкарва хората от домовете, приобщава ги към благодатните традиции, вдъхва надежди за берекет и добруване.
Английският културантрополог Джеймс Фрейзър търси философската специфика на ритуалистиката, свързана с типологията на официозните "календи" от соларния календар на античната Римска цивилизация. Ученият обръща сериозно внимание и върху произхода на елевсинските мистерии, произлизащи от фолклорно-празничната митологична система на Балканите. Тяхната обредно-легендарна структура повечето изследователи свързват с изкуството на театъра в Европа, припомняйки, че в тяхната реализация участие е вземал създателят на античната трагедия Есхил.
В забързания и напрегнат делник празниците, подобно на митичните сфинксове, поставят постоянни гатанки пред човека. Защо го привлича примамливата светлина на мирозданието, защо го стряска неизвестността на смъртта, защо се вълнува от проблемите на душата след изчезването на плътта... Отговорите на безкрайните въпроси съхраняват характерния антропологически тип в хилядолетната мистериалност и на българските народни обичаи, потърсили оправдателна присъда за мимолетността на човешкия живот в раждането на Новата слънчева година.