Разказ за Исак Паси, който "се вписа честно във времето"

"Повест за Исак Паси. Vita activa" е нарекла новата си книга Мария Динкова, за която споделя, че написаното от нея е само "допълнение към научното знание", макар че всеки, който вече е прочел книгата, е убеден, че това е и разказ за учен, "завладян от решимостта да се впише честно във времето". Книгата ще бъде представена в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където проф. Исак Паси бе любим преподавател на няколко поколения студенти и където бе принудително пенсиониран от "героите на прехода". Премиерата ще се състои на 6 декември в зала 2 в Ректората от 17 ч. Книгата е на издателство "Захарий Стоянов", което и до днес е най-ревностният издател на знаменития български учен философ и мислител, един от големите ни интелектуалци.
"Написаното от ст.н.с. Мария Динкова е четиво, което със специфична стилистика те привлича и потъваш в голямата тема за жизненото и общественото поведение на ерудираната личност. Завладяващо е усещането за досег със силен интелект, надарен с достойнство и воля за вярност на социална и духовна кауза. Той се "вписа честно във времето" не само с блестящите си трудове и ораторската артистичност в университетските аудитории, а и с поведение, чуждо на съблазните, които животът понякога предлага", писа доц. Лиляна Андреева.
"Това не е белетризация на паметта. Чрез знакови факти от биографията на своя дългогодишен приятел Исак Паси авторката изгражда точна представа за житейския му стил и нравствените "натрапливости", които го утвърждават като един от безспорните авторитети на нашето време. Безизкусната повест за рижия Професор ни връща към времената, когато в университета и обществото имаше авторитети, а не светски знаменитости. Авторитети, родени сред купища книги, не знаменитости, изфабрикувани от медиите", написа вестник "Култура".        
В книгата са вградени перипетиите на философа Исак Паси с институциите. Не може да се пропусне забележителната му реч пред Общото събрание на Философския факултет на Софийския университет от 1993 г., когато големият учен защити преподавателите от "закона Панев" и навъдилите се паневци.