23 Ноември 2024събота23:39 ч.

РАЖДАНЕТО НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

След Санстефанския договор Македония шест месеца се радва на свобода

/ брой: 48

автор:Йордан Съев

visibility 8156

На 4 януари 1878 г. отрядът на генерал Гурко освобождава София и стига до Кюстендил. Населението на Македония се готви да посрещне руските войски. Голяма е изненадата му, когато разбира, че техният поход в Западните български поселения е спрян по необясними причини. Там обаче действат многобройни чети, които по време на войната бранят българските селища от башибозуците, а дори и от редовната турска войска.
Когато става ясно, че руските войници няма да влязат в Македония, войводите прогонват заптиетата и мюдюрите от конаците и на тях побиват българското знаме. След поражението на последната боеспособна турска армия при Шипка-Шейново това фактически е краят на войната. Остатъците от турски военни части в Македония се изтеглят по течението на река Вардар и стигат до Солун, откъдето с параходи са превозени в Мала Азия.
Населението на Македония ликува, то искрено вярва, че е настъпило неговото освобождаване от турското потисничество. В градовете и селата се създават български управи, като на места в тях се включват и представители на малцинствата - гърци, сърби и куцовласи, а в Скопие - и евреи. Това става още през януари 1878 г.
След подписването на Санстефанския договор  опълченците са демобилизирани и те се завръщат по родните си места, където са посрещнати като герои. В Щип, Куманово, Битоля, Велес, Струга, Преспа, Крива паланка, както и в много села населението избира опълченци за управители и тяхната дума е закон, защото ги смятат за представители на българската власт, която вече започва да се създава в Княжеството в условията на временното руско управление. 
В началото на април в Битоля е свикано събрание на избраните управители. Не е напълно известно какво е решило то, защото протоколите са унищожени след връщането на турците по силата на решенията на Берлинския договор през август 1878 г. Когато по време на Първата световна война през 1915 г. българските войски влизат в Македония, потомци на участници в събранието разказват, че на него те са решили да се създаде привременна българска войска, която да се издържа с доброволни данъци от населението, за да брани санстефанската граница. Също така с доброволен труд и волни дарения да се съградят нови училища, читалища, черкви и манастири.
Тези решения започват да се осъществяват. Само за четири месеца, в периода април-юли 1878 г., в Македония са построени 6 училища, 8 читалища, 2 черкви и един манастир. Голяма покруса настава обаче след решенията на Берлинския конгрес, според който Македония остава под турска власт, въпреки че съгласно чл. 27 и чл. 65 трябва да й се даде широка автономия. 
Високата порта обаче смята, че това е само пожелателно и не е длъжна да се съобразява с него. Вместо да даде автономия, Турция вкарва в Македония 60-хилядна войска, събрана главно от Анадола, която унищожава първите кълнове на свободата за българското население.
На много места четите и новосъздадените части на привременната войска оказват съпротива. В Крива паланка, която е най-близо до границата с Княжество България, четата на Стайко войвода и доброволци, общо към 400 души, 22 дни удържа напорите на три турски табора, като се надява, че ще получи помощ от българската дружина в Кюстендил. Тя е под командването на руски офицери, но войнишкият състав е изцяло български. Всички те желаят да се притекат на помощ на сражаващата се чета и доброволците в Крива паланка, която е само на 21 км от установената от Берлинския договор граница. Получава се обаче заповед лично от княз Дондуков те да останат на мястото си...
Македония отново потъва в тежко робство. Великите сили, подобно на Пилат Понтийски, си измиват ръцете!

Лишават ни от изконни наши земи

Първата българска държава се заражда през 680 г. в Онгъла, който се намира на юг от делтата на Дунав. По време на Първото и Второто българско царство големи територии и отвъд Дунав влизат в техните предели (при хан Крум северната граница е по река Днестър). Когато през 971 г. император Йоан Цимисхий превзема Преслав, а след това повторно и Василий ІІ - през 1000 г., те запазват духовното управление на българските архиереи.   
След падането на България под турско робство на гръцката патриаршия се дава правото на църковно управление на земите, населени с православни християни. Нейните наместници назначават свещениците и налагат службите да се водят на гръцки език. Влиянието на патриаршията обаче не стига до Северна Добруджа. Там местните първенци и населението си избират свещеници и службите се водят на черковнославянски език. В този край няма турско военно присъствие, нито гръцко духовно. Населението е етнически чисто - българско.
През 1830 г. започва борба за църковна независимост, която се увенчава с успех през 1870 г. С ферман на султана е създадена независима Българска екзархия, в която се включва и Северна Добруджа. Тя се управлява от Тулчанската епархия и обхваща земите от устието на Дунав до Шабла с енории Кюстенджа, Мангалия, Сулина, Исакчад, Мачин, Бабодаг, Хърсово, Черна бора, Меджидия, Текиргьол.
На Цариградската конференция (декември 1876-януари 1877 г.) Великите сили очертават границите, в които султанът трябва да даде широка автономия на българите. В тях се включва и Северна Добруджа. След края на Руско-турската война (1877-1878 г.) се подписва Санстефански договор, с който се възстановява българската държава. За изненада и дълбоко разочарование на българите в нея не се включват Северна Добруджа, Нишко и Пиротско (последните се дават на Сърбия, защото тя е влязла във войната в края на 1877 г., въпреки че почти не е взела реално участие в нея).
Учудващо е защо освободителката Русия възнаграждава Сърбия с български земи вместо със земи от победената във войната Турция. Това е изненадващо и за самите сърби, които са разчитали, че ще им се даде излаз на Адриатическо море през турските владения в Албания. През март и април 1878 г. не е било ясно защо България е лишена от Северна Добруджа. Това тогава са го знаели само руският посланик Павел Шувалов и приближените до него. Замисълът е бил в Северна Добруджа да се създаде руска Задунайска губерния, а Румъния да получи излаз на Черно море между северния и южния ръкав на Дунав.
Император Александър ІІ обаче иска да върне в състава на Русия Бесарабия, която й е отнета след Кримската война (1853-1856 г.) и е дадена на Румъния. Затова нарежда на Шувалов да уведоми румънския крал Карол, че Русия отново си придобива Бесарабия, като ще компенсира Румъния със Северна Добруджа, което става със Санстефанския договор. На Берлинския конгрес (юни-юли 1878 г.) въпросът за тази територия въобще не се обсъжда, въпреки че е част от Санстефанския договор, който на конгреса се ревизира. По същия начин се процедира и с дадените на Сърбия Нишко и Пиротско.
Когато крал Карол научава, че на Румъния се дава Северна Добруджа, той казва, че няма какво да прави там, след като в нея няма нито един влах. Но, както се казва, апетитът идва с яденето. Румъния се настанява в Северна Добруджа, а по време на Балканските войни, в които пряко не участва, предявява претенции и получава и Южна Добруджа.
През Първата световна война конницата на генерал Колев громи съкрушително румънците и стига до устието на Дунав. Генерал Тошев превзема Тутраканската крепост, българската войска прекосява Дунав и влиза в Букурещ. Румъния капитулира и излиза от войната. България обаче е сателит на Германия и затова Северна Добруджа, въпреки че й е обещана, се превръща в кондоминиум, т.е. съвместно владение на двете държави, но всъщност под германско управление.
Тройният съюз, който след напускането на Италия се преименува в Централни сили, губи войната. Съгласно Ньойския договор на България се отнема Северна и Южна Добруджа, Западните покрайнини, Струмишко, излазът на Бяло море. 
Историята обаче продължава. Избухва Втората световна война. България се е съвзела от пораженията и е в състояние да мобилизира 800-хилядна армия, която и двете воюващи групировки искат да привлекат на своя страна. В първите години на войната Германия жъне успехи и това кара българските управници да станат нейни съюзници. С посредничеството на Хитлер се сключва Крайовската спогодба, съгласно която Южна Добруджа се връща на България.
През ноември 1940 г. Сталин изпраща в България Соболев, който в частен разговор с цар Борис ІІІ му казва, че ако България сключи военен договор със Съветския съюз (това означава да се разкрият военноморски бази в Бургас и Варна), след войната ще получи Северна Добруджа и други териториални придобивки. Въпреки че тя е дадена на Румъния за срок от 100 г., вече не е необходимо Румъния така да се компенсира, тъй като тя воюва срещу Съветския съюз.
В Сталиновото послание директно пише:
"Каквото император Александър ІІ ви е отнел, аз ще ви го върна!"
Цар Борис ІІІ се съветва с министър-председателя проф. Богдан Филов и с брат си княз Кирил. И двамата са на мнение, че е по-добре да се вземе питомното, отколкото да се чака дивото, защото германците още сега предлагат присъединяването на Македония и Егейска Тракия към Царството.
Така ние пропускаме поредния шанс да си върнем Онгъла. Последният такъв шанс е през 1978 г., когато изтича 100-годишният срок от даването на Северна Добруджа на Румъния и тогава сме имали пълното основание да поискаме да си я върнем...
  
Най-значимият резултат от Руско-турската война

Той се изразява главно в това, че след 462 г. на мрачно турско потисничество се възражда българската държава. Създава се Третото българско царство, макар и само между Дунав и Стара планина и със Софийския санджак. Третата българска държава тръгва териториално оттам, откъдето води началото си Аспаруховото ханство, но без Северна Добруджа. Това обаче не пречи на тази малка територия да се разгори бурен икономически, социален и политически кипеж.
Освободените български селяни, занаятчии, търговци, малобройните интелигенти излъчват политици, които да управляват новата държава. Възникват първите партии - либерали и консерватори, които си оспорват властта. Създават се армия, полиция, система за всеобщо образование и здравеопазване, държавна и общинска администрация, пощи, железници, пристанища, прокарват се пътища, селищата се благоустрояват. Поставят се основите на индустрията и модерното земеделие.
След Съединението през 1885 г. България става водеща балканска страна с най-голяма територия и население след Румъния, въпреки че Сърбия и Гърция са освободени 50 г. преди нея. В края на ХІХ в. тя е с най-високи икономически резултати на Балканите. Всичко това е било немислимо без старта, който й е даден в резултат от Освободителната Руско-турска война през 1877-1878 г. Затова 3 март е нашият национален празник.


Руските войски преминават Дунава при Свищов, юни 1877 г.

Подписването на Санстефанския мирен договор

Посрещане на освободителите

Къщата в Сан Стефано, където се водят преговорите и е подписан договорът

Свободна България, литография на Георги Данчов

Санстефанска България

Честит празник!

Български опълченци в бой за Шипка, худ. Димитър Гюдженов

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 890

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 838

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 827

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 738

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 928

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 816

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 810

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ