Разголване
/ брой: 172
Къде е границата на публичното разголване и кой е този, които определя чии дрехи да бъдат свалени, буквално и преносно? Тези въпроси изскочиха, след като сайт изтипоса "най-милото" на жена, която е станала интересна само защото ще се омъжва за един от кандидатите за кмет на София. Съдиите в социалните мрежи отново взеха да раздават присъди лека ли е онази от фотосите, или леки са тези, които са я показали по този начин. Всеки има право да прави под чаршафите си каквото му харесва, стига то да не е противозаконно! Дали е морално и приемливо, е друг въпрос. Доколко обаче медиите имат правото да повдигат чаршафите ни, да надничат под тях и после да го разнасят? Колко от вас ще понесат подобна гавра с личния си живот?
Оптимистична новина е силният вой, който журналисти нададоха след скандалната статия. Някакви морални и етични норми все пак има. Време беше нещо да разтърси тишината в гилдията. Необходимо бе да се извика "стига"! Това трябваше да се случи много по-рано! Уви, поводи за журналистическа солидарност и възмущение през годините имаше много, особено през последните 365 дни. И никой не гъкна, когато същият сайт преди дни изписа куп лъжи за ДУМА и нейните журналисти. Не е ли малко двулична тази загриженост за имиджа на нечия жена? И случайни ли са нейните най-върли защитници?
Способни ли са българските журналисти да продължат вече създадения тласък и да се противопоставят срещу други случаи, в които беззащитни хора са физически и емоционално разсъбличани от жълти издания? А политиците? Готови ли са да чуят призивите и наистина да бойкотират медиите, които не спазват етичните и моралните норми? Или ще продължат да се възползват от жълторията, за да се разправят с неудобните си опоненти? Би било хубаво насилственото разсъбличане на жертви и опозиционери да престане. Ако се свалят пластове, нека не са мръсно бельо, а да се разкриват измамни схеми, злоупотреби, офшорки и зависимости. Всичко друго е поза и фалшива загриженост.