Растежът зависи и от добре заплатения труд

Доц. д-р Николай Казаков

Гражданските протести и предстоящите избори поставиха на преден план икономическото развитие на обществото. Видя се, че отново трябва да се поставят фундаментални въпроси като за какво служи една икономика и защо трябва да се развива. Определено можем да направим извода, че през изминалите години на преход икономическият модел на развитие на България не беше добър. Факт е, България е на последно място в Европейският съюз по жизнен стандарт и ни изпревариха всички бивши източноевропейски страни, в това число и тези, които бяха републики в състава на Съветския съюз.
На България й е необходимо ляво управление с нов икономически модел на развитие. И ще се мотивирам за това. Първо, да уточним какво е ляво управление. Това е управление, което набляга на труда, на неговото развитие, заплащане, оценяване, квалификация и тежест в икономиката, а дясно - което набляга на собствеността и капитала. Досега трябваше да има дясно управление, което да изгради

необходимите структури на пазара

и да се осъществи преходът от планова икономика. Оставянето на втори план на един от трите компонента на икономиката - труда, вече се явява пречка за нейното развитие. Трудът, собствеността и капиталът са равни по значимост и по сила.
Заплащането на труда е основен стимул за неговата реализация и ефективност. Всеки работещ си прави сметка за заплащането на труда му и тази сметка го мотивира. Веднага ще дам няколко примера. В едно неголямо българско градче недалеч от София един оператор на машина в момент на спешна поръчка за своето предприятие е поискал отпуск, за да си обере лозето, направи виното и затвори бурканите за зимата. Твърдо бил решен да напусне работа, ако не получи отпуск, защото с 350 лв. заплата няма да може да си осигури изхранването на семейството, а и реализирайки горепосочените дейности, ще получи много по-голям приход. На моя въпрос не го ли интересува фактът, че поръчката може да се загуби и клиентът да се откаже, той отговори, че се грижи за икономическото състояние на своето семейство. Ако получава необходимото възнаграждение, за да си закупи това, което произвежда, няма и да помисли да отглежда лозе, градина и буркани, а ще се отдаде изцяло на работата си. И това не е единичен случай, което принуди държавата да промени заплащането на болничните.
Втори случай. В приятелски разговор един ром заяви, че няма да работи за малка заплата.

И ми направи сметката

Работи 6 месеца в Гърция като строителен работник за 1000 евро на месец. Работи законовите 6 месеца и изкарва 12 000 лв., което прави доход по 1000 лв. всеки месец. И с помощите и другите социални придобивки живее много по-добре, отколкото ако работи в България. А е чудесен мазач и бояджия. Разбира се, аз го похвалих за правилното пазарно мислене.
Казахме за бурканите и искам да дам още един пример. Една позната възрастна учителка - над 70 години, живееща в един областен център, замина за Ню Йорк при своите деца. След една година се завърна в България, не можа да изтърпи планирания един месец престой и поиска да си замине, защото животът тук не й харесва. В Ню Йорк тя се чувства човек, живее и си е посветила времето на самоусъвършенстване. Усъвършенства си английския език, членува в общество за изобразително изкуство, посещава изложби и изучава световните художници, участва в общество за диалог по местоживеене и денят й преминава много интересно. Тази жена, която отглеждаше лозе, градина и затваряше годишно над 200 буркана, дори не готви, а използва готова храна. Дали тя или нейните деца ще се върнат в България?
Не само беднотията и ниското заплащане са проблем. Мнението на всеки, който се е завърнал от чужбина, е, че в страната липсват ред, сигурност, взаимно уважение, спазване на правилата за живеене. Една моя студентка, отличничка с два езика, ми заяви, че заминава в чужбина, защото страна, в която животът на едно куче е по-важен от живота и здравето на хората, дори и на децата, не е място за живеене.
Непрекъснато слушам по медиите изказването на някои икономисти, че ако се повишат доходите, ще има фалити.

Да, ще има, но лошо ли е това?

Нали предимството на пазарния механизъм е в това, слабите икономически фирми да фалират и на тяхно място да дойдат силни. И защо трябва да се мисли само за слабите фирми. Нека се наблегне на силните, които работят по съвременен начин, с модерен мениджмънт, и отделят необходимото внимание на своите кадри, на тяхното заплащане и израстване. Такива фирми има немалко, в това число и български. Към тях трябва да се насочи държавната подкрепа и внимание. Но за това трябва нова качествена, подпомагаща конкурентоспособността пазарна среда.
Не е лесно да се прави бизнес в България. Мисли се само, че с ниски данъци и ниско заплащане на труда е достатъчно. Животът показа погрешността на тази идея. Как един бизнес ще е успешен, когато не може да се разчита на работната ръка, когато се променят лихвите по кредитите и трудно може да се извърши фирмено планиране, особено стратегическо, когато цените на енергоносителите растат динамично, когато самото законодателство не е качествено и т.н.
Казахме за енергоносителите. Тази тенденция - да се купуват наши предприятия и след това да се изисква непрекъсната промяна на цените на предлаганата стока, защото са на загуба, трябва да се прекрати. Ще посоча неща, които знае всеки студент. Цената зависи и от пазара, в който се предлага стоката. Всяка фирма, идвайки на даден пазар и купувайки предприятие, трябва да си е направила своето проучване, анализ и прогнози. Ако е сбъркала, си е за нейна сметка. Ако нарушава договореността, последствията са ясни - това, което се случва със всяка друга фирма. Ако дойде бояджия в къщи и не си изпълнява качествено договореното, какво правим?
Непрекъснато слушаме, че една фирма трябва да печели. Да, съгласен съм, но чрез

печалбата на обществото

Ние, обществото, също искаме да печелим. Държавата трябва да следи и да контролира този процес. Англия е един прекрасен пример за това. И стига сме разчитали само на чуждестранните инвестиции. На България й трябва нов икономически модел на развитие, но не само това. Трябва й управление. Компетентно, качествено и модерно управление. Един политик трябва задължително да бъде и управленец. И то креативен, с готови концепции и виждания. Хората показаха, че искат да ги управляват знаещи и можещи ръководители, а не само партийни работници. Президентът на САЩ  Обама е чудесен пример за това. В условията на икономическа криза той се обгради и разчита на най-видни, доказали се световни икономисти, в това число и Нобелови лауреати. Така ли е и у нас?
Много се говори и коментира минималната заплата. Тя трябва да бъде толкова, колкото да осигурява едно минимално човешко съществуване на работещия и поне на едно дете. Това включва изхранване, плащане на консумативи (ток, отопление и т.н.), наем, облекло, здравеопазване, културни и образователни потребности. В противен случай за какво да се работи?
Да, на България е нужен нов икономически модел и дискусия за него. Но в тази дискусия да се включват не само финансисти, а да се наблегне на реални икономисти, инженери, мениджъри, бизнесмени. Без икономически растеж и повишаване на благосъстоянието на обществото няма да има трайна стабилност.